Заслепяващият нож

65.

Тап. Свръхвиолетово — синьо. Тап. Зелено. Тап. Жълто. Тап. Червено, подчервено.

Младият черногвардеец се отдръпва от ръба на пропастта. Миризмата на горящи къщи, горящи животни и горяща човешка плът лъха нагоре от долината.

— Мога да скоча, командире — казва той. Мършав, дългокрак, с вечно разрошена коса, Чаровника е младежът, който се надявам да ме наследи като командир един ден. Стига тази мисия да не го убие. Момчето казва: — Ще ни отнеме двайсет минути, ако слезем по пътеката.

Обикновено съм решителен, но сега се колебая.

— Не е регенеративно, сър.

— Но е адски рисковано близо.

— Да, сър.

Чаровника е открил, че ако промуши върхове зелен луксин под капачките на коленете си, може да задържи луксина отворен, течен. Това само по себе си не е някакво велико откритие, разбира се. Докато докосва кръв, луксинът може да бъде задържан отворен. Но външен, запечатан луксин с пряк контрол? Опасно близо е до онова, което правят бесовете.

Като задържа печатите в коленете си, Чаровника може да тича така, че да не затрудняват движението му, но при падане може да затвори сплита. Твърдата еластичност на зеления луксин ще го опази да не си счупи краката. Също така, изглежда, вкараният в коленете му луксин реагира по-бързо, автоматично се отваря и затваря за онова, което тялото знае, че му трябва.

Точно това тласка иначе добри мъже и жени да се превърнат в бесове: разбирането, че луксинът е по-добър от плътта. В някои отношения. Но колкото повече човек експериментира с луксина, толкова повече той го завладява. Винаги има добро основание да го използваш повече.

И все пак.

Оролам мрази войната и все пак разрешава война при крайна необходимост. Така че…

— Направи го — казвам.

Чаровника запретва крачолите си и започва да притегля зелено. Притегля стеги зелен луксин около коленете си, забива шиповете в тях, притегля дебел лъскав слой около бедрата си. После още и още.

Топките на Оролам, покрива цялото си тяло! Превръща се в зелено чудовище.

— Момче — казвам тихо. — Пускаш го веднага щом стигнеш долу.

Чаровника ме поглежда и се ухилва дивашки.

— Да… — отвръща. — Сър. — Ухилва се отново, отдава наперено чест и скача от ръба на пропастта.

Великолепен е, кучият му син. Дори прави салто, докато пада надолу.