Заслепяващият нож

82.

— Знаеш ли — каза Тея, щом седнаха в стаята на Кип. Беше уморена и косата ѝ беше разрошена от тренировката с Карис Белодъб. — Мисля, че Ейрам е вторият най-добър борец сред дребосъците.

— Той е онова високото момче, мускулестото, нали? — попита Кип.

— И е бърз. И е жълто-зелен бихром. Имаше няколко неуспешни двубоя, но се чудя дали не се прави на пясъчен паяк.

— Пясъчен паяк ли? — попита Кип. Беше го казала така, сякаш той трябваше да знае за какво говори.

— Крие се в дупката си, за да може да изскочи точно в подходящия момент. Той е жълт. Може би си мисли, че е поредният Айрад.

— Когато използваш един пример, който не знам, за да обясниш друг, който не знам…

— Айрад е бил черногвардеец преди седемдесет-осемдесет години. Влязъл на дъното на класа си, на четирийсет и девета позиция, всеки месец на изпитанието едва успявал да се задържи. Четирийсет и девети, после трийсет и пети, двайсет и осми, четиринайсети. А после, последната седмица, надвил всички. Бил дал клетва или нещо такова.

— Значи последната седмица се е бил с… колко? От четиринайсет на единайсет, от единайсет на осем, от осем на пет, от пет на две и от две на първо място? Топките на Оролам, това са много боеве! Не мога да си представя как се е изправил срещу най-добрия в класа, след като вече се е бил четири пъти.

Едно от нещата, които изграждаха изпитанията, беше самоконтролът. Макар кандидатът формално да можеше да се бие от последното място до първото, трябваше да се бие отново веднага, за да спечели пет места, но изтощението се натрупваше… а при всяка нова битка кандидатът се изправяше пред противник със свежи сили.

— Кип, Айрад не е прескачал бойци. Надвил ги всичките. След четиринайсетия предизвикал тринайсетия, след тринайсетия дванайсетия.

— Шегуваш се.

— Така разправят. — Тея сви рамене. — Карис е направила почти същото, докато не се изправила срещу Фиск. Свършила трета, след четири битки. А Фиск едва я надвил, така казват.

След всичкото учене на магия, на история и на картите Кип едва не изпадна в отчаяние, като разбра, че съществува друга гигантска област на знание, до която дори не се беше докоснал: историите на великите черногвардейци.

Тея взе плочката на Кип и започна да пише на нея.

— Та как го понесе Лукреция Верангети, когато те загуби? — попита Кип. — Така и не чух как Червения я е принудил да се откаже от тебе.

— Не знам — отвърна Тея. — Оттогава не съм я виждала. И не искам да я виждам. — Сви рамене, след това посочи плочката. — Ето как смятам, че трябва да е реалното класиране на дребосъците. Ти какво мислиш?

Имаше нещо в начина, по който избягваше факта, че е робиня, и за миг Кип се замисли за това, но после го привлече написаното на плочката. Тея беше поставила Круксър първи, Ейрам втори — втори? — себе си дванайсета, а Кип на… осемнайсет. Той я изгледа учудено.

— Мм, извинявай — каза тя. — Може би ще се справиш по-добре.

— Извиняваш се не за каквото трябва — отвърна Кип. — Не ставам за осемнайсето място, нали? — Самият той се поставяше някъде на двайсето място, дори по-долу.

Тея се покашля.

— Ти си полихром, Кип. Разликата е голяма. Огромна, ако можеш да използваш това правилно.

Кип се намръщи. Полихром. Бяха го разбрали наскоро. Пълноспектърен полихром? Това беше различно. Тотално различно. И все пак поради липсата на практика имаше много по-малко умения, отколкото би трябвало да има. Всъщност, както му беше казала Тея, ако наистина беше пълноспектърен полихром, нещата щяха да са различни. Почти сигурно беше, че няма да му разрешат да стане черногвардеец — беше твърде ценен. И щяха да искат да се ожени, млад. Все още не се знаеше какво прави един човек притеглящ, но достатъчно хора вярваха, че децата на притеглящите могат да притеглят, и настояваха бързо да имат деца. И колкото повече си надарен, толкова по-силен беше натискът. Освен ако не станеш могъщ като Гавин Гайл и можеш да правиш каквото си поискаш, а всички други да вървят по дяволите.

Но точно сега Кип не искаше да мисли за това. Загледа се отново в класацията.

— Как изобщо го измисли?

— Внимавах. Наблюдавах. Първо трябва да отчетеш това, че всеки иска да завърши колкото се може по-високо, най-малко между първите четиринайсет. Някои обаче имат приятели, които не искат да избутат от първите четиринайсет, тъй че често не предизвикват три позиции над себе си, ако там е приятелят им. Защото и да спечелят, и да загубят, и в двата случая единият от двамата ще загуби жетона си за двубой. Това е по-маловажно при горните десет, където всички знаят, че са в безопасност, но застрашените от изхвърляне не искат да намалят шансовете на приятелите си. — Започна да чертае линии. — Някой на дъното тръгва нагоре, тъй че би могъл да предизвика най-слабия от тези над него. Тъй че, да кажем, че Идус на двайсета позиция предизвиква Асмун на осемнайсета, защото макар да има право да предизвика Зири на седемнайсета, смята, че може да победи Асмун, а не Зири. Ако спечели, се придвижва нагоре и след това предизвиква Винсен, като се надява на чист късмет. Тъй че сега следващият на двайсето място е по-вероятно да предизвика Асмун, който вече е на деветнайсето, въпреки че е само едно място по-нагоре.

— Защо? — попита Кип. Числата се въртяха в главата му.

— Защото Асмун вече е загубил. Няма жетон за предизвикване, тъй че знае, че не може да успее. Няма да се бори толкова упорито, защото няма никакъв залог. Виждаш ли, трябва да разбъркаш реда, по който всеки път някой печели, и да следиш кои нямат жетони за предизвикване. Така можеш да избегнеш по-трудните борби. Но, разбира се, трябва да се има предвид, че някои ще се преструват на слаби до следващата седмица, за да имат предимство.

— Като теб.

— Да, като мен.

— О, по дяволите, не! — възкликна Кип. Това бяха неща, за които не знаеше нищо. — Не, не, не, това е безнадеждно. Не мога да го схвана всичко това! — Стана. — Уморен съм.

— Кип, ако не схванеш всичко това, няма да влезеш в Черната гвардия. Не си достатъчно добър боец, тъй че трябва да си по-умен от онези, които са по-добри от теб. Точно затова са се възхищавали на Айрад.

— На мъжа, който е победил всички други в Черната гвардия, не са му се възхищавали защото е бил добър боец? Трудно ми е да го повярвам.

— Кип, той е можел да съобрази точно как да приключи последен всеки месец и въпреки това да влезе. Това означава, че е пресмятал точно кой кого ще предизвика и кой ще спечели битките — всеки месец. Ако е бил пресметнал погрешно дори веднъж, е щял да се провали рано.

— Значи му се възхищават, защото е губил умно? Това е тъпо.

— Възхищават му се затова, че е познавал приятелите си, познавал е враговете си и ги е надхитрил всичките.

— И какво е станало с него? — попита Кип.

— Станал е командир на Черната гвардия и е спасил живота на четири различни Призми през кариерата си… а след това някой го е отровил.

— Значи не е бил съвършен — каза Кип намусено.

— Бил е съвършен двайсет и четири години. Това е много по-дълго, отколкото бихме могли дори да мечтаем.

— Извинявай — каза Кип. Усещаше, че по някакъв начин мъртвият командир означава много за Тея.

— Не се цупи. Имаме работа.

— Чакай малко. Преди да започнем, искам да си вземеш документите. Защо се бавиш? Трябва само да ги подпишеш и можем да ги занесем да ги регистрират утре.

— Кип, не бъди идиот.

Кип беше толкова уморен, че му се искаше да заплаче. Вдигна безпомощно ръце.

— Какво става след като ме освободиш, Кип?

— Ами… ще си свободна.

— И бедна.

— Не говорихме ли вече за това?

— Какво става, когато един роб влезе в Черната гвардия, Кип?

— Ами… свободен е.

— Купуват те за цяло състояние. И щом един дребосък мине изпитанието, договорът му отива на съхранение до последните клетви. Ако ме освободиш сега, не получаваш нищо.

— Не искам да те притежавам, Тея. Не е редно. Ти изобщо искаш ли да си в Черната гвардия?

— Разбира се, че искам!

— Дори не знам дали трябва да ти вярвам. Не можеш да ми кажеш, че не искаш, нали?

— Какво? Аз съм робиня, но не съм лъжкиня, Кип.

Той се намръщи.

— По-сложно е от това. И двамата го знаем.

Тя го изгледа все едно го смяташе за луд, но след това фасадата ѝ рухна. В един миг беше цялата безгрижна самоувереност и щастие, а в следващия изглеждаше ужасно уязвима и уплашена.

— Кип… Мислила съм много за това. Още откакто ми каза, че искаш да ме освободиш. Знаеш ли, първото, което изпитах, беше яд… на тебе. Защото след като ме спечели, уроците ми по притегляне на парил спряха. Ще уча отново, но ще трябва да чакам години. Нищо в живота ми не се промени освен това, а ти бях ядосана. Глупаво, нали? Кип, част от мен ми казва да взема документите и да изтичам до регистъра. Да си взема свободата, докато тя е тук, пред мен. Робовладелците са забележително капризни. Извинявай.

— Не си ме обидила с нищо.

— Семейството ми е в дълг, Кип. Майка ми направи някои лоши неща, а баща ми загуби всичко, включително мен и сестрите ми. Беше търговец, както казах, но кредиторите му няма да го пуснат на ново пътуване, защото ги е страх, че ще избяга, така че е задържан и работи като дневен ратай. С това, което печели, няма как да изплати дълговете си. Не може да си позволи да купи инвентар, за да търгува от къщи. Ако взема тези документи сега, го осъждам на бедност, а сестрите ми на ранни бракове за първите бедняци, които баща ми може да убеди да ги вземат.

— Какво е станало? — попита Кип.

— Моля те, не ме питай за това.

„Но аз вече попитах… О, тъй като е моя робиня, ако настоя, ще трябва да отговори.“

— Добре, не питам — каза Кип. — Извинявай. Имаш ли план?

— Задръж собствеността си над мен за още няколко седмици. След това, когато положа последните клетви, ми даваш една пета от това, което Черната гвардия плаща за мен. Така и двамата взимаме нещо — а на тебе тези пари ще ти трябват също толкова, колкото и на мен. Аз искам да съм черногвардейка, Кип. Нищо повече не искам в живота си. По този начин Хромарият ни плаща за това.

— Това е… в някои отношения… гениално — каза Кип.

— А в други? — попита тя.

„Няма да разбера дали ме харесваш заради мен, или ме харесваш защото ти трябват парите… до последните клетви. Но това е егоистично, нали?“

— Искам да ми обещаеш нещо, Кип — каза Тея след малко.

— Каквото поискаш.

— Обещай ми, че няма да ме продадеш обратно на… че няма да ме продадеш. На никого. Ще ти служа в свободните часове, няма проблем. Била съм робиня години наред и мога да го правя още няколко седмици. Просто ми обещай.

— Заклевам се в Оролам — каза Кип. — При едно условие.

Тя го изгледа подозрително.

— Че ти взимаш половината от това, което получаваме за договора ти.

— Кип, ти си ужасен като преговарящ.

Засмя се и Кип отново бе поразен колко различна е от Лив. Лив беше живяла тежко заради положението си, което беше несправедливо, но не беше толкова лошо като да си роб. Може би беше заради това, че Лив бе видяла отблизо един блестящ живот, тъй че чувстваше жилото от загубата му. Или може би Тея просто естествено беше по-позитивна. Но ако трябваше да преживее нещо лошо и нечестно, Кип се надяваше в бъдеще да е повече като Тея и по-малко като Лив. Тази мисъл разхлаби някакъв стегнат възел вътре в него и той усети, че вече по-малко го е яд на Лив и в същото време — че тя някак си се отдалечава, напуска ума му.

— Добре — каза Тея. — Сега стига глупости — имаме работа!