Заслепяващият нож

48.

— Парил е уникален сред цветовете — каза наставничката на Тея. — И е изключително опасен.

Тея се намръщи. Мислеше, че макар да е най-слабият и най-лошият цвят, парил поне няма да убие човек или да го подлуди. После отново се намръщи… защото стояха в една от тренировъчните зали на черногвардейците. Беше време за вечеря и в залата нямаше много новобранци. Повечето бяха обучаеми от класовете пред този на Тея, но Круксър беше наблизо и риташе методично с пищялките си една колона. Веднъж беше казал на Тея, че това леко разпуква костите под коляното и че тялото реагира, като ги изгражда отново, още по-здрави. Беше ѝ показал възлестите си пищяли. Беше впечатляващо… и някак внушително. Според нея беше едно от най-страхотните неща, които бе виждала изобщо. Но точно сега той беше забавил тренировката си и явно подслушваше.

— Какво му е опасното? — попита Тея. Личната ѝ наставничка, Марта Мартаенс, беше над петдесетгодишна. Стара за притегляща. Вълнистата ѝ тъмна коса беше станала платинена, кожата ѝ бе маслинена, горните ѝ предни зъби липсваха.

— Това, че ослепяваш или изгаряш до смърт.

Тея вдиша рязко. „О, това ли е всичко?“

— За да виждаш парил, трябва да разшириш зениците си много, много повече, отколкото могат повечето хора. Можеш да правиш това съзнателно, нали? — Магистър Мартаенс присви тънката си горна устна.

— Да, учителко.

— Направи го. Трябва да видя.

На Тея ѝ отне малко време. Трудно беше да отпуснеш очите си колкото изискваше парил, ако си напрегнат. Но след това се получи.

— Добре — каза магистър Мартаенс. — Сега ги върни до нормалното. Предполагам, че никога не си виждала очите си в огледало, когато си правила това. Нали? Гледай.

Жената се взря в Тея и зениците ѝ се разтвориха неестествено широко, ирисът стана тъничка ивица кафяво около огромна зеница.

Тея ахна разбиращо.

— Това е да виждаш подчервеното — каза старата притегляща. След това зениците ѝ отново блеснаха, изпънаха самата склера, цялото ѝ око стана зловещо черно, избута бялото и го заличи напълно.

Тея потръпна и се присви назад.

За миг очите на жената се върнаха към нормалното.

— Така изглеждат очите ти, когато гледаш парил, Адрастея. Самите ни очи са различни, лещите са много по-податливи, благословени от Оролам да виждат различно. Можеш ли да виждаш свръхвиолет?

— Не. И съм сляпа за цветовете червено-зелено. — Най-добре беше да го признае веднага.

— Неприятно.

— А вие?

— Дали съм сляпа за цветовете? Не, но между нас е по-обичайно. Можем да виждаме обширен спектър, много повече от други притеглящи. Но това не съвпада непременно с това, което виждат другите. Майсторът на моята господарка Шаям Расад беше напълно сляп във видимия спектър, но се справяше съвършено с подчервено и парил. Но има опасности. Първо, физическата: Ако разширяваш очите си толкова много на ярка светлина твърде често, ще ослепееш. Обикновено става бавно, но трябва изключително да внимаваш с магически факли и ярка слънчева светлина. Хайде, стига приказки. Да видим какво можеш да правиш.

И упражнението започна. Магистър Мартаенс питаше Тея какво може да види, самата тя притегляше субстанции, като избираше източници наблизо и далечни, караше Тея също да притегля. Парилът, както обясни магистър Мартаенс, приличал повече на гел, отколкото на нещо друго, макар и гел по-лек от въздуха. Правеше добри следи, защото гелът се носеше във въздуха, разпадаше се и непрекъснато излъчваше парилова светлина.

— Значи вие правите белезите за господарката ми — каза Тея. Колко глупава беше, да не го проумее по-рано. Разбира се, че го беше правила тя! Едва ли имаше стотици притеглящи парил наоколо.

Лицето на жената срещу нея изстина.

— Колко от нас има тук? — попита Тея.

— Само две в момента — отвърна магистър Мартаенс. Погледна наляво и надясно, докато говореше, погледна и Круксър, който продължаваше да се преструва, че се упражнява, без да извърне глава. — Ти и аз.

— Но това не може да е вярно — възрази Тея. — Видях как един мъж притегли плътен парил и…

Марта Мартаенс изсъска… направо изсъска. Тея замръзна.

А после магистър Мартаенс тръгна спокойно към изхода, като подкани Тея да я последва. Излязоха в огромната ярко осветена пещера под Хромария, завиха покрай ъгъла на зданието, където нямаше да могат да ги видят, спряха и Тея видя, че жената е разярена.

— Не знам какво ти се е сторило, че си видяла — заговори магистър Мартаенс, — но никога не трябва да говориш повече за това. Разбираш ли?

— Аз… съжалявам, но не разбирам — каза Тея.

— Не е нужно да разбираш, трябва да мълчиш. Особено за такива неща.

— Не! — възрази Тея. — Вие сте учителката ми. Научете ме. Трябва да знам всичко, ако ще влизам в Черната гвардия. Не можете да го пазите в тайна от мен.

— Мога и ще го направя. Ти си ученичката ми. Ще ми се подчиняваш.

— Тогава ще отнеса въпросите си към командир Железни.

Лицето на жената посивя.

— Искам много внимателно да обмислиш това, което се каниш да направиш, момиче.

— Ще отида при човек, на когото вярвам, човек с авторитет над мен, с един прост въпрос, това ще направя — заяви твърдо Тея. Започваше да се ядосва.

— Разкажи ми какво мислиш, че си видяла. Спокойно.

И Тея ѝ разказа.

Магистър Мартаенс заклати глава още преди да е свършила.

— Не. Не. Опитвала съм се да направя парила плътен хиляда по хиляда пъти. Не става така.

— Но ако става? — попита Тея.

— Точно там е въпросът — рече Марта Мартаенс.

Тея вдигна ръце, вече повече озадачена, отколкото ядосана. Може би притеглянето на парил наистина побъркваше човек.

Магистър Мартаенс отново се огледа, макар да нямаше никой, който да ги подслуша.

— Помисли за това, което намекваш: цвят, който е невидим почти за всекиго, дори за притеглящите… цвят, който може да убива, без да остави следа, без да остави никакво доказателство, с което смъртта прилича на естествена. Моля те, използвай малкото си мозъче и помисли как биха реагирали хората на такава магия.

Тея облиза устни. Щяха да реагират точно като нея, с ужас.

— И всеки път, когато някой умре загадъчно, ще го приписват на притеглящ парил. Всеки път, когато някой дебел благородник се катурне от разрив на сърцето, хората ще шепнат, че това е работа на враговете му — а всички благородници имат врагове и повечето са дебели. Помисли първо какво ще причини това на държавите, след като всяка смърт би могла да е платено убийство. Помисли после какво ще причини това на притеглящите парил. Когато Службата на доктрината изпрати луксори да стъпчат притеглящите парил, не беше само, нито дори главно, защото Спектърът смята, че сме еретици.

„Службата е пращала луксори срещу притеглящи парил?“

— Значи все пак действа. Вие го признавате — каза Тея, макар и със стегнато гърло.

— Нищо не признавам. Никога не съм виждала плътен парил и не мога да го направя. Не вярвам, че може да се направи. Имало е някои от нас, преди стотици години, които са работили за Ордена на Разбитото око. Убийци. Мисля, че вероятно са убивали с отрови, но с твърденията си, че могат да убиват невидимо и без да оставят никаква следа, получавали много повече договори. Но след това, когато наистина започнали да загиват хора, излязло извън контрол. Точно затова вече няма притеглящи парил, глупаво момиче. Не защото не действа, а защото всеки го е страх, че би могъл да действа по-добре, отколкото е наистина. Точно затова сме опасно близо до това да ни нарекат еретици, точно затова библиотеките са заличили всякакви споменавания за нас и затова сегашната Бяла трябваше да се бори толкова упорито, за да обуздае Службата на доктрината. Тя вярва, че цялата светлина е дар на Оролам, но във всеки век има суеверни хора. Наричат го тъмната светлина, оралам — скрита светлина. Казват, че е дар от господаря на мрака. Тъмнина, която може да бъде прогонена само с огън. Разбираш ли? Тъмнина, която може да бъде прогонена само с огън.

— Изгаряния — промълви тихо Тея.

Магистър Мартаенс изведнъж отново стана спокойна.

— Срещнах я веднъж, знаеш ли. Бялата. Тя се извини. Каза, че притеглящите се отнасят към притеглящи парил така, както лишените се отнасят към всички притеглящи. Каза, че действа за преодоляването на това, но че ще е усилие за няколко поколения. Добра жена. Да не си посмяла да проваляш работата ѝ с глупави слухове. Може никога да нямаме такава приятелка в Хромария отново. Това е нещо по-голямо от теб и мен. Това е за бъдещите поколения. Твоята господарка вече ми зададе всевъзможни въпроси и трябваше да лъжа по хиляда начина, за да я убедя, че си била заблудена. Следващия път, когато се срещнеш с нея, ѝ кажи, че точно преди да отидеш да я видиш отново си видяла парил. Опиши го като резка, но не от човек, а че просто се е образувала от въздуха. Бъди объркана, а ако попита, ѝ кажи, че все още не си ме питала за това, но ще го направиш. Че не си ми казала нищо за мъртвата жена. Аз ѝ казах, че на притеглящите парил често им се привиждат резки, че това е страничен ефект от притеглянето ни. Трябва да я накараш да повярва. Защото иначе нашият вид отново ще бъде прочистен.

— Да, учителко.

— Тогава да се залавяме за работа. Искам да видя колко далече можеш да поставиш маяк и колко стегнат лъч можеш да използваш, за да видиш през облекло — каза магистър Мартаенс.

— Магистър, как действа все пак? — попита Тея. — В смисъл, как се предполага, че действа? Никога няма да говоря повече за това, обещавам, но моля ви.

Жената отново присви тънките си устни. Отново се огледа предпазливо.

— В измислиците, ако е имала знанието и огромна воля, една притегляща можела да направи парила не само твърд, но и да го направи на игла, толкова тънка, че човек, да не усети убождането. След това притеглящата прави камъче в кръвта на жертвата си и го пуска. Предполага се, че това рано или късно причинява удар — апоплексия, както го наричат лекарите. Но няма никаква причина парилът да нарани някого. Аз самата съм се порязвала и съм докосвала парил до кръвта си. Не е отровен.

— Но вие описвате точно това, което се случи! — каза Тея. Жената я изгледа гневно и тя сниши глас. — Съжалявам.

— Повтарям ти: просто си се объркала. Халюцинациите не са нещо необичайно сред изтощени притеглящи. На нас, работещите със светлина, често ни се привиждат странни неща.

Тея се постара да запази почтителен тон.

— Магистър, моята господарка смята ли, че това е възможно? На вас ли вярва, или на мен? Иска ли да направя това на някого?

Магистър Мартаенс изглеждаше все едно е глътнала вкиснато вино.

— Знам две неща за господарката ти. Повече я интересува кого може да вкара в леглото си, отколкото прашните томове в забранени библиотеки, за достъпа до които трябва да плати цяло състояние. Опасното знание често е прикрито под тромави изречения и мъгляви думи. Тя няма търпението да рови в загадки. Всички са чували глупави истории за тъмни притеглящи и нощни тъкачи. Никой вече не знае, че тези истории са за нас. Ето защо наш дълг е да не им го напомняме. Точно затова бих искала да носиш тъмни очила всеки път, когато притегляш публично, или винаги да притегляш бързо, та никой да не вижда очите ти.

— А второто нещо? — попита Тея.

— Има хора, които могат да се радват на безмълвна победа. Твоята господарка не е от тях. Не търси тихи начини да убие мъжете Гайл. Но когато реши дали помагането на копелето на Призмата или нараняването му ще нарани повече Гайл, можеш да си сигурна, че ще го използва. Каквото и да струва, на теб или на нея. Омразата ѝ е безумна. Тъй че не се сближавай твърде много с онова момче, Кип. Вероятно ще се наложи да го предадеш.