Заслепяващият нож

40.

— Тя е красива — каза Карис.

Гавин си замълча. Провираха се през джунглата обратно към бивака си. Беше първото нещо, което Карис казваше, след като ахна при синия сняг — за който Гавин твърдеше, че не знае нищо.

— И те харесва.

Гавин отново си замълча.

— Можеш да прекараш една нощ с нея, знаеш ли — каза Карис.

Вече започваше да го ядосва.

— Изнервен си — рече тя. — Може би това ще помогне да се поуспокоиш, ако вземеш, че го изхвърлиш от системата си.

Гавин спря.

— Ти казваш това на мен? И то сериозно? Ти?

Карис сви рамене.

— Онова, което те помолих преди… не беше честно. Никакви права нямам над теб. Двамата нямаме нищо, което би трябвало да те задържа да… палуваш както ти харесва. Ти си Призмата, би трябвало да има някои изгоди, нали?

— Моля те, не ми говори глупости, Карис. — Да палува?

— Аз само…

— Взел съм решението си. — „И това си ти.“

— Просто ти казвам, че…

— Просто млъкни, мамка му!

Обикновено това щеше да я накара да избухне. Този път си замълча. Продължиха мълчаливо. Оправиха бивака в мълчание. Легнаха да спят смълчани.

Заспа някак си, но сънува цветни адове и братята си. Ужасът в него попречи на съня да му донесе отдих. Когато Карис го събуди за смяната му на пост, часове преди разсъмване, снегът бе изчезнал. Докато Карис спеше, Гавин седеше до нея. По някаква причина беше обсебен от мисълта за мъртвия си малък брат Севастиан. Малкият Севастиан, добросърдечното братче. Миротворецът между постоянно враждуващите му братя.

На чия ли страна би застанал Севастиан във Войната на Призмите?

В този безумен свят, където Гавин трябваше уж да има някаква свята връзка с едно божество, което не съществуваше или не му пукаше за нищо, ето, че се интересуваше само от това какво ли щеше да си е мислило за него мъртвото му малко братче. „Кой ли щеше да си ти сега, Севастиан? Можеше ли да съм убил Гавин и след това да съм ти връчил юздите, и светът да познае мир? Що за свят щеше да е този, ако онова проклето създание не те беше убило?“

Синьо създание при това. Какво ли означаваше това? Същият цвят, над който Гавин вече бе изгубил власт, беше убил Севастиан. Същият цвят, от който Дазен се беше измъкнал. Съвпадение?

„Да, Гавин, вярвай в съвпаденията.“

Слънцето изгря, но в сърцето му имаше само мрак.