Заслепяващият нож

22.

— Може и да не го знаете сега, но този курс ще е най-важният, който някои от вас изобщо ще изучават — каза магистър Хена. Беше невероятно висока и невероятно кльощава, с лоша стойка, лоши зъби и дебели коригиращи безцветни лещи, от които едното ѝ око изглеждаше по-голямо от другото. — За повечето от вас, момчета, това ще е единственият път, в който ще вкусите величието да сътворяваш реални структури с луксин, тъй че ще е уместно да внимавате, за да знаете какво правят жените, за които работите. Ако сте добри в това, може да ви се позволи да правите аритметиката, разбира се, тъй че голяма част от този клас ще трябва да се примири с определено шаблонната задача да изучи сметалото и уменията на чертането. Инженерството е знание. Строителството е изкуство. Всеки може да върши първото, второто е запазено за най-добрите жени.

Едно от момчетата вдигна ръка намръщено и тя му кимна да зададе въпроса си.

— Магистър Хена, защо ние не можем да строим?

— Защото само на суперхромати се позволява да строят с луксин. Вашите очи, момчета, са несъвършени. В някои приложения можете да компенсирате дефектното притегляне с достатъчно воля и достатъчно пилеене на луксин над проблема. Но не и в структура, на която хората трябва да разчитат. Само на жени и само на жени суперхромати се позволява да строят. Не си заслужава риска това да се доверява на мъж.

— Но защо, магистър Хена? Защо ние не можем да притегляме толкова добре? — попита момчето. Прозвуча плачливо. Дори за Кип, който също смяташе, че е нечестно.

— Не ме интересува — тросна се магистър Хена. — Попитай луксиат или някой от учителите ви по теология. За днес ще изолирам суперхроматите. Да, знам, че вече сте изпитани по това, но един инженер не се доверява, един инженер проверява. Ако нещо не може да се докаже, значи не е реално. На плочата пред вас има седем пръчки от луксин. Само на едно място на тези пръчки луксинът е притеглен съвършено. Отбележете под това място с тебешира си. Ще обиколя да проверя работата ви и суперхроматите ще се преместят в предната част на класната стая.

Кип погледна пръчките луксин и взе тебешира. Знаеше, че губи, ако се справи, и губи — ако не го направи. Беше суперхромат и момче. Сбъркан. Влизането във вътрешната група изобщо нямаше да му помогне, защото нито едно от момчетата нямаше да е в нея с него. Щяха да го намразят, че е с момичетата, а момичетата също нямаше да се отнасят с него като със свой. Щеше да е различен и в двата случая.

А тъй като магистър Хена бе видяла резултатите от предишните проверки, ако не го направеше, щеше да го попита дали не се е провалил нарочно. Не изглеждаше от типа хора, които щяха да си помислят, че „Да си момче суперхромат е прекалено смущаващо“ е приемлив отговор.

Направи отметките си. Беше лесно. Из стаята момчета и момичета присвиваха очи, оглеждаха пръчките под различни ъгли, вдигаха ги срещу светлината. Кип изведнъж съжали момичетата, които се провалиха. Едно беше момчетата да не успеят. Никой не очакваше да минат. Но половината момичета минаха. Броят бе достатъчно голям, та провалът да е притеснителен. Да се провалят означаваше, че са като момчетата. Означаваше, че са второкласни притеглящи. Виждаше колко мъчително е това за тях.

— Това не е изпит, който можеш да издържиш, като са постараеш повече — каза магистър Хена. — Или виждаш разликите, или не. Провал е, но не е нещо лично. Нищо не можеш да направиш, за да го минеш. Или си роден благословен, или не си. Оставете тебеширите.

„Или си роден благословен, или не си? Благодаря. Колко по-добре изглежда така.“

Магистър Хена тръгна из стаята. Заразмества енергично учениците:

— Ти отпред, ти — отпред. Ти стой тук. Ти тук! Стой си на мястото. — Мина зад Кип. — Стой… ммм…

Погледна плочата му, а после плочите на съседите му. Проверяваше дали не е измамил, дали не е взел верните отговори от истински суперхромат.

Явно не беше чула за него. Страхотно.

— Направи теста на момчето до теб — заповяда му магистър Хена.

Кип се намръщи. Усещаше погледите на класа върху себе си. Взе тебешира си и бързо отбеляза местата на плочата на момчето — разбира се, всички отметки на другото момче бяха погрешни.

— Хъм, момче суперхромат. От толкова години — каза магистър Хена. — Много добре. Мини напред.

Отдели останалите от класа, след което отиде отпред и заговори на преминалите.

— Много добре. Момичета… и момче, преместих ви напред, защото сте облагодетелствани от Оролам. Можете да оцените красотите на творението на Оролам по начини, за които останалите от този клас и повечето свят са слепи. Но това означава, че от вас ще се очаква повече. Точно затова ви преместих отпред, а не защото ме интересува какви случайни обстоятелства около раждането ви са ви дали по-добри очи от тези на останалите. Вие наистина имате по-добри очи от останалите, тъй че имате отговорност към Оролам и към мен да използвате тези очи добре. Ясно?

— Да, магистре — отвърнаха в нестроен хор момичетата.

Тя повдигна вежди и ги изгледа над дебелите лещи. Повториха го, този път по-високо. Кип се присъедини към тях, за да не изглежда още по-различен.

— Добре. Сега сметалото. Някой от вас тук да е от Тирея?

— Не? О, момчето, разбира се — продължи тя, щом Кип вдигна ръка. — Тирея, въпреки всички доказателства за обратното, някога е била седалище на велика империя, много преди да дойде Луцидоний. Може би вече е рухвала по времето, когато той е дошъл, или може би той е ускорил пропадането ѝ. Това е за друг курс. Тирейската империя ни е дала няколко дара и няколко проклятия. Единственото, което ме интересува за целите на този курс, е базовата дванайсетична бройна система. Благодарение на Тирея нашият ден е раздробен на две половини от по дванайсет часа и на шейсетминутни часове. Някои от вас, аборнейци и тирейци, може да сте били научени да използвате базовата дванайсетична система в броенето и аритметиката. Ако е така, този курс ще е много, много по-труден за вас. Тази бройна система е нечестива и оттук нататък няма да я използвате. Защо нечестива ли, питате. Защо дори богохулствена? Как може една бройна система да е нечестива? Ами защото как може една бройна система да е основана на дванайсетици? На какво се основава нашата бройна система, някой да каже?

— На десет — каза едно момиче в първия ред.

— Правилно. Защо десет е логично?

Никой не отговори.

— Пръстите — направи се Кип на умник.

— Мислиш, че се шегуваш, но дори глупците може да са прави.

Кип се намръщи.

— Вярно е. Пръстите на ръцете и на краката. Тъй че ако пръстите на ръцете и краката са най-лесният начин да се брои за първобитни същества и идиоти… — погледна Кип, — как така едно общество ще брои на дванайсетична основа?

Кип се намръщи още повече.

Едно момиче отзад вдигна ръка. Магистър Хена я посочи.

— Тирейските богове са имали по шест пръста на ръцете и краката.

— Точно така. Точно затова ще чуете приказки за деца, които имат по шест пръста на ръцете и краката и как в някои кътчета на света ги почитат. Чувал си за такива неща, нали, момче?

— Казвам се Кип и не, никога не съм чувал за подобно нещо.

— Е, в такъв случай може би родителите ти са били особено просветени за Тирея. Или невежи дори за невежеството, предполагам.

Кип отвори уста и бързо я затвори. „Недей, Кип. Няма значение.“ Изведнъж се почувства гладен.

Следващият час мина в учене как да използват сметалото. Четирите топчета на най-долния ред се наричаха „земните глави“, а едното на най-горния ред беше „небесната глава“. Отначало просто брояха, нагоре и надолу, добавяха с едно и изваждаха с едно. После добавяха по две и изваждаха по две, после — по пет.

Някои от учениците явно бяха отегчени от толкова дългото учене. Други, като Кип, се затрудняваха дори с най-основната аритметика. Но децата, които се справяха най-зле, бяха малцината, научени да използват сметалото на дванайсетичната система. Изглеждаха смразени. Всичко, което бяха научили досега, беше погрешно.

Следващата лекция се оказа по-добра. Беше „Свойствата на луксина“, преподавана от илитийски магистър с лице на пор, който се подпираше на бастуна си, докато изреждаше точките. Кип с изненада откри, че половината слушатели не са притеглящи. И че всички непритеглящи са умни и силно мотивирани. Те бяха бъдещите архитекти и строители на Седемте сатрапии. Също като с притеглящите, сатрапите бяха платили обучението на тези момчета и момичета. Някои бяха с връзки — втори и трети синове на благородници, на които трябваше да се даде някакъв начин да се издържат. Но дори те бяха преминали тестове за компетентност, за да ги приемат.

Кип веднага разбра, че на тези деца няма да се налага да се учат на сметалото.

Само че упражненията днес бяха съвсем елементарни. Листове син луксин, стъпка на стъпка големина и един палец дебелина, бяха поставени на опори и в центъра се добавяха тежести, докато листът се счупи. Същото се правеше със зелено и притеглено от суперхромат жълто.

След това магистър Атагамо накара учениците, способни да го направят, да притеглят свои листове син луксин. Изпробва всеки. Всички се счупиха от много по-малки тежести — особено на момчетата.

— По-късно ще ви накарам да запомните теоретично най-слабия луксин, който все пак ще се задържи плътен, за да знаете пълния си обхват. Засега имайте предвид, че установяваме максималните сили. Луксините, с които трябва да работим, са притеглени от суперхромат. Вашият луксин ще е по-слаб от това. Момчета, вашият обикновено ще бъде много по-слаб.

След това асистентите на магистър Атагамо поставиха една измерителна тръба на везна и той нулира везната и напълни тръбата с вода. Кип забеляза, че всички ученици си записват най-подробно всичко.

Теглото на водата в тръбата беше седем, основната мерна единица за тежест. Разбира се, това беше твърде голяма тежест, за да е полезна за измерване на малки неща, тъй че се раздробяваше на седемтини: една седма част от седем. Кип тежеше двайсет и девет седемтини или четири седмици и една седемтина; обикновено се казваше „четири седмици и една“.

Но учителите не бяха приключили. Изляха водата от тръбата и накараха трима свръхвиолетови притеглящи да я напълнят със свръхвиолетов луксин. В този момент Кип сериозно се затрудни — те измерваха всичко! Когато разпечатаха свръхвиолета и той се разпадна на фина като перце, почти невидима прах, го събраха в малка чашка и я измериха. Всичко, което можеше да се определи количествено, се измерваше.

Известно време, също като другите ученици, Кип просто записваше числата, без да разбира защо. След това ги накараха да съберат теглата на всички цветове. Учениците, които вече бяха усвоили добре сметалото, го направиха бързо. Кип едва беше събрал първите две числа, преди те да приключат.

Магистър Атагамо каза:

— Сега извадете теглото на зеления луксин от цялата сума и добавете теглото на дребна жена, да кажем единайсет седемтини.

Четири момичета — всичките непритеглящи — получиха резултата още щом учителят спря да говори. Кип беше изумен.

— Чудесно — каза магистърът. — А сега един практически пример. Вие сте притеглящ на синьо, който поддържа противотежестите за асансьора в една от кулите. Пристига делегация. Една от противотежестите обаче се счупва на две. Направена е от желязо и тежи трийсет и шест седемтини. Колко син луксин ще трябва да притеглите, за да замените противотежестта? Ако вашата противотежест е с повече от три седмици по-тежка от първоначалната, когато се събере с тежестта на делегацията, скрипецът ще се счупи и всички ще загинат. Когато получите отговора си, елате и ми го покажете. Заради примера ни ще приемем, че делегацията идва от родната ви сатрапия и ако не поправите асансьора, докато те пристигнат, ще ги посрамите и ще загубите спонсорството им. Тъй че имате трийсет минути, за да получите решението си. Ако получите отговора бързо, можете да напуснете и останалата част от предобеда сте свободни. Ако не можете, ще получите слаба оценка за днес.

Другите ученици веднага се заловиха за работа, а Кип разбра, че лесният отговор е невъзможен. Не можеше просто да събере два цели блока син луксин, защото така противотежестта щеше да стане прекалено тежка. Аритметиката тук бе да се намери точният частичен обем син луксин, който щеше да му трябва, за да направи нова противотежест.

Най-добрите момичета и момчета вече тракаха с топчетата на сметалата си. Кип не беше толкова добър със сметалото. Така и не успяваше да се справи навреме. Не знаеше как да пресмята дроби. Можеше да работи през цялото време и пак да не… О!

„Нямаш нищо за губене, нали, тъпчо?“

Драсна нещо на листа си, стана и отиде до писалището на магистъра.

Учителят го изгледа търпеливо, все едно беше ученик, който не е разбрал въпроса и е дошъл да попита за уточняване. Кип вдигна листа.

Беше нарисувал набързо ръкав от син луксин, който да загърне оригиналната тежест и да задържи счупените половини.

— Ти си незаконното дете на Гайл, нали?

— Да, магистре.

— Личи си. Онези момчета също мамеха великолепно.

Кип преглътна. Останалите от класа спряха да работят, щом чуха „мамеха“.

— Вие ли сте ги учили, сър?

Устата на магистър Атагамо се изкриви. Пренебрегна въпроса.

— Все пак рано или късно ще трябва да научиш сметалото.

— Да, сър.

Старият мъж изсумтя.

— Довиждане, малки Гайл.

— Значи минавам?

— Най-високата оценка за днес. И никога повече не го прави.