Заслепяващият нож

За монохромите, бихромите и полихромите

Повечето притеглящи са монохроми: могат да притеглят само един цвят. Притеглящите два цвята достатъчно добре, за да създадат устойчив луксин в два цвята, се наричат бихроми. Всеки, който може да притегли плътен луксин в три или повече цвята, се нарича полихром. Колкото повече цветове може да притегля един полихром, толкова по-мощен е и по-търсени са услугите му. Пълноспектърен полихром е полихром, който може да притегля всеки цвят в спектъра. Призмата винаги е пълноспектърен полихром.

Само способността да се притегля цвят обаче не е единственият определящ критерий за ценността или умението на притеглящия. Някои са по-бързи в притеглянето, някои са по-ефикасни, някои имат повече воля от други, някои са по-добри в сътворяването на траен луксин, някои са по-умни или по-изобретателни в това как и кога да се приложи луксин.

За несвързаните бихроми/полихроми

В светлинния континуум подчервено граничи с червено, червеното граничи с оранжево, оранжевото с жълто, жълтото със зелено, зеленото граничи със синьо, синьото граничи със свръхвиолет (или надвиолетово). Повечето бихроми и полихроми просто притеглят по-голям спектър на континуума от монохромите. Тоест един бихром най-вероятно ще притегля два съседни цвята (син и свръхвиолет, червен и подчервен, жълт и зелен и т.н.) Но някои притеглящи са несвързани бихроми. Както може да се разбере от името, те са притеглящи, чиито цветове не граничат един с друг. Юсеф Теп е прочут пример: притегля червено и синьо. Карис Белодъб е друг такъв пример: притегля зелено и червено. Неизвестно е как или защо се появяват несвързани бихроми. Знае се само, че са рядкост.

За извънспектърните цветове:

Съществува едно малко и спорно движение, което твърди, че има повече от седем цвята. Всъщност, тъй като цветовете съществуват в континуум, би могло да се твърди, че броят им е безкраен. Само че аргументът, че има повече от седем годни за притегляне цвята, е по-скоро теологично проблематичен за някои. Обичайно е прието, че има други резонантни точки извън седемте засега признати цвята, но тези точки са по-слаби и много по-рядко притегляни от основните седем. Между конкурентните има един цвят много под подчервения, наречен парил. Друг, също толкова много над свръхвиолетовия, е наречен чи.

Но ако цветовете трябва да се определят толкова широко, че да включват цветове, които може да притегля само един притеглящ на милион, не би ли трябвало жълтото да се раздвои на течно жълто и плътно жълто? Къде се вместват (митично) черният и белият луксин? Как би могло тези (не)цветове изобщо да се вместят в спектъра?

Споровете, макар и ожесточени, са академични.

За субхроматизма и суперхроматизма

Субхромат е този, който трудно прави разлика между поне два цвята. Разговорно такъв човек се нарича „сляп за цветове“. Не е задължително субхроматизмът да провали един притеглящ. Например един син притеглящ, който не може да различи червено от синьо, няма да бъде сериозно затруднен в работата си.

Суперхроматизъм е притежаването на по-голяма от обичайното способност да различаваш фините разновидности на един цвят. Суперхроматизъм в който и да е цвят води до по-стабилно притегляне, но е най-полезен в притеглянето на жълто. Само суперхроматични (жълти) притеглящи могат да се надяват да притеглят твърд жълт луксин.

За луксина (с раздели по физика, метафизика, въздействия върху личността, легендарни цветове и разговорни названия)

Основата на магията е светлината. Тези, които използват магия, се наричат притеглящи. Притеглящият има способността да преобразува цвят от светлината във физическа материя. Всеки цвят си има свои собствени свойства, но приложенията на тези градивни блокове са толкова безгранични, колкото е въображението и умението на притеглящия.

Магията в Седемте сатрапии действа, грубо казано, по начин, противоположен на този на горенето на свещ. Когато гори свещ, физическо вещество (например восък) се преобразува в светлина. При хроматургията светлината се преобразува във физическо вещество, луксин. Всеки цвят на луксина има свои собствени свойства. Ако е притеглен правилно, полученият луксин ще бъде плътен и издръжлив дни и дори години, в зависимост от цвета му.

Повечето притеглящи могат да използват само един цвят. Един притеглящ трябва да може да вижда светлината на своя цвят, за да може да го притегли (т.е. зелен притеглящ може да погледне трева и да може да притегли, но ако е в бяло варосана стая, не може). Всеки притеглящ обикновено носи очила, тъй че дори цветът му да не е наличен, все пак може да използва магия.

Луксинът има тегло. Ако притеглящ притегли над главата си кола със сено, първото, което ще направи тя, ще е да го премаже.

От най-тежкия до най-лекия: червен, оранжев, жълт, подчервен, зелен, син, свръхвиолетов, подчервен1.

Луксинът има осезаемост.

Подчервен: Отново най-труден за описване поради своята запалимост; подчервеният често е описван като усещане за горещ вятър.

Червен: Кашест, лепкав, в зависимост от притеглянето може да е смолист и гъст като желе.

Оранжев: Мазен, хлъзгав, лигав на пипане.

Жълт: В течното си състояние, което е по-обичайно, е като мехуреста, пенеща се вода, хладен на допир, може би малко по-плътен от морска вода. В твърдото си състояние е гладък, неподатлив и невероятно корав.

Зелен: В зависимост от умението и целите на притеглящия зеленият варира от леко грапав при допир до усещането, че пипаш напукана дървесна кора. Той е гъвкав, жилав, често навежда на сравнения със зелени клони на живи дървета.

Син: Синият е гладък, макар че лошо притегленият син има грапавини и се цепи като слюда.

Свръхвиолетов: Мек като паяжина, фин като светлина до точката на невъзприемчивост.

Луксинът има миризма. Основната миризма на луксина е смолиста. Миризмите по-долу са приблизителни, защото всеки цвят мирише като себе си. Представете си, че се опитвате да опишете миризмата на портокал. Бихте казали цитрусова и остра, но това не е точно. Един портокал мирише като портокал. Описанията по-долу са приблизителни.

Подчервен: Въглен, пушек, изгоряло.

Червен: Листа на чай, тютюн, сухо.

Оранжев: Бадем.

Жълт: Евкалипт и мента.

Зелен: Кедър, смола.

Син: Минерал, тебешир, почти никакъв мирис.

Свръхвиолет: Смътно на канела.

Черен: Никаква миризма/или на гниеща плът.2

Бял: Мед, люляк.3

Всяко притегляне е приятно за притеглящия. Усещанията за еуфория и непобедимост са особено силни сред млади притеглящи и притеглящите за първи път. Като цяло с времето те отшумяват, макар че притеглящи, въздържали се за известно време от магия, често ги изпитват отново. За повечето притеглящи ефектът е подобен на изпиване на чаша копи (кафе). Някои притеглящи, колкото и да е странно, изглежда, имат алергични реакции към притеглянето. Отдавна се водят спорове за това доколко въздействията върху личността трябва да се описват като метафизични или физични.

Независимо от правилната категоризация на тези въздействия и доколко те са подходяща област за проучване за магистъра или луксиата, самите въздействия са безспорни.

Невежите преди Луцидоний са вярвали, че страстните мъже стават червени, а пресметливите жени стават жълти или сини. Всъщност причинността върви в обратната посока.

Всеки притеглящ има своята собствена вродена персоналност. Цветът, който притегля, му влияе и го насочва към по-долу описаните поведения. Една импулсивна личност, която притегля червено от години, ще става все „по-червена“, отколкото някоя естествено хладна и подредена личност, която притегля червено за същия период.

Цветът, който използва един притеглящ, с времето въздейства на неговата личност. Това обаче не го прави пленник на неговия цвят или безотговорен за действията си под влиянието му. Зелен, който мами жена си, е донжуан, макар да е зелен. Подчервен, който убива враг в изблик на гняв, си е убиец. Разбира се, една естествено сприхава жена, която също така е червена притегляща, ще е още по-податлива на въздействията на този цвят, но има много истории за пресметливи червени и пламенни, невъздържани сини.

Един цвят не е синоним на жена. Да се внимава в обобщенията. При тази уговорка обобщенията може да са полезни: група зелени притеглящи е по-вероятно да са диви и необуздани, отколкото група сини.

Предвид тези обобщения също така съществува добродетел и порок, обичайно свързани с всеки цвят. (Добродетелта е разбирана от ранните луксиати не като свобода от изкушението да си зъл по определен начин, а като овладяване на собствената си склонност към този вид зло. Така лакомията е противопоставена на умереността, алчността на добродетелността и пр.)

Подчервени притеглящи: Подчервените са страстни във всяко отношение, най-чисто емоционалните от всички притеглящи, най-бързо податливи на гняв или плач. Подчервените обичат музика, често са импулсивни, боят се от тъмното по-малко от всеки друг цвят и често страдат от безсъние. Емоционални, склонни към разсеяност, непредсказуеми, непостоянни, обичливи, с широки сърца. Подчервените мъже често са стерилни.

Свързан порок: Ярост.

Свързана добродетел: Търпение.

Червени притеглящи: Червените са свадливи, похотливи и обичат унищожението. Също така са топли, вдъхновяващи, разточителни, безпардонни, общителни и силни.

Свързан порок: Лакомия.

Свързана добродетел: Сдържаност.

Оранжеви притеглящи: Оранжевите често са артисти, великолепни в разбирането на чуждите чувства и мотивации. Някои използват това, за да предизвикат или надхвърлят очаквания. Чувствителни, манипулативни, идиосинкратични, непостоянни, харизматични, настойчиви.

Свързан порок: Алчност.

Свързана добродетел: Благотворителност.

Жълти притеглящи: Жълтите обикновено са прозорливи мислители, интелект и чувство са в съвършен баланс. Весели, мъдри, умни, уравновесени, наблюдателни, безстрастни, бдителни, жестоко искрени понякога, чудесни лъжци. Хора на мисълта, не на делото.

Свързан порок: Мързел.

Свързана добродетел: Усърдие.

Зелени притеглящи: Зелените са диви, волни, гъвкави, приспособими, подкрепящи, дружелюбни. Не уважават авторитета просто защото изобщо не го разпознават.

Свързан порок: Похот.

Свързана добродетел: Самообладание.

Сини притеглящи: Сините са подредени, любознателни, рационални, спокойни, хладни, безпристрастни, интелигентни, музикални. Структурата, правилата и йерархията са важни за сините. Сините често са математици и композитори. За сините идеите, идеологията и правилността често са по-важни от хората.

Свързан порок: Завист.

Свързана добродетел: Доброта.

Свръхвиолетови притеглящи: Свръхвиолетовите често имат отчужден поглед, безстрастни са, ценят иронията, сарказма и игрите на думи и често са хладни, гледат на хората като на ребуси, които трябва да решат, или шифри, които да се разбият. Ирационалността ги възмущава.

Свързан порок: Гордост.

Свързана добродетел: Смирение.

Парил. Наричан също паяжинна коприна, той е невидим за всички освен за притеглящите парил. Пребивава толкова надолу в спектъра от подчервеното, колкото подчервеното от видимия спектър. Вярва се, че е непостижим, защото човешкото око не е създадено да го възприема. Цветът се приписва на тъмни притеглящи, нощни тъкачи и убийци, защото този спектър (уж) е достъпен дори нощем. Приложения неизвестни, но свързан с убийци. Отровен?

Черен. Унищожение, пустота, празнота, това, което не е пълно и не може да се запълни. Твърди се, че обсидианът е костите на черния луксин, след като умре.

Бял. Грубото слово на Оролам. Веществото на сътворението, от което е оформен всичкият луксин и всичкият живот. Земната форма на веществото (толкова далечна от оригиналната, колкото обсидианът от черния луксин) се описва като искряща слонова кост или чист бял опал, излъчващ светлина в целия спектър.

Учениците в Хромария се учат да наричат цветовете с точните им имена, но импулсът да се назовава, изглежда, е неудържим. В някои случаи названията се използват технически: огнено желе е по-гъсто, по-дълго горящо притеглено червено, което ще гори достатъчно дълго, за да направи едно тяло на пепел. В други случаи обаче назоваването става обратно на техническото определение: „ярка вода“ първо е било име за течен жълт луксин, но стената Ярка вода е плътен жълт луксин.

Няколко от по-обичайните разговорни имена:

Подчервено: Огнен кристал

Червено: Огнено желе, горящ клей

Оранжево: Норанджел

Жълто: Ярка вода

Зелено: Божи лес

Синьо: Ледено стъкло, стъкло

Свръхвиолет (надвиолетово): Небесна струна, душевна струна

Черно: Адски камък, нулев камък, нощна жила, въглекамък, хадон

Бяло: Вернозлак, звездокръв, анахром, луцитон

За Старите богове

Подчервено. Анат, богиня на гнева. За поклонниците ѝ казват, че имали ритуали, включващи жертвоприношения на бебета. Позната още като Господарката на пустинята, Огнената господарка. Центровете на култа ѝ са били в Тирея, най-южния дял на Пария и Южна Илита.

Червено. Дагну, бог на лакомията. Бил е почитан в Източен Аташ.

Оранжево. Молох, бог на алчността. Почитан някога в Западен Аташ.

Зелено. Атират, богиня на похотта. Центърът на култа ѝ е бил основно в Западен Рутгар и повечето от Кървавата гора.

Синьо. Мот, бог на завистта. Центърът на култа бил в Източен Рутгар, Североизточна Пария и Аборнея.

Свръхвиолет. Ферилукс, бог на гордостта. Центърът на култа му е бил в Южна Пария и Северна Илита.

За технологията и оръжията

Седемте сатрапии са в период на големи скокове в разбирателството. Мирът след Войната на Призмите и последвалото потискане на пиратството е позволил свободния приток на стоки и идеи из сатрапиите. Евтиното висококачествено желязо и стомана са достъпни във всяка сатрапия, което води до производството на висококачествени оръжия, издръжливи колелета за фургони и всичко останало. Въпреки че все още съществуват някои традиционни форми на оръжия като аташийската бич’хва или париращите парийски пръти, те вече се намират рядко, изработени от рог или втвърдено дърво. Луксинът често се използва за импровизирани оръжия, но склонността на повечето видове луксин да се разпадат след дълго излагане на светлина, както и оскъдният брой жълти притеглящи, които могат да правят плътно жълто (което не се разпада на светлина), означават, че металните оръжия преобладават сред обикновените войски.

Най-големите скокове са в подобрението на огнестрелните оръжия. В повечето случаи всеки мускет е производство на отделен ковач. Това означава, че всеки трябва да може да поправя сам огнестрелното си оръжие и че частите трябва да се изработват индивидуално. Дефектно чукче или запалител може да бъдат подменени с ново, но трябва да бъдат свалени и преработени в подходяща форма. Някои широкомащабни производства със стотици ковачи са се опитвали да се справят с този проблем в Рат, като ги изработват колкото може по-еднакви, но така произведените затвори обикновено са нискокачествени, заменят точност и издръжливост за заменяемост и лесен ремонт. Другаде, например в Илита, ковачите са тръгнали в другата посока, като изработват най-висококачествените индивидуални мускети на света. Наскоро са изобретили механизъм, който наричат „кремъчен затвор“. Вместо да се поставя бавно горящ фитил, за да възпламени барута в запалителното гнездо и след това в цевта на пушката, те са монтирали кремък, който остъргва фризен, за да хвърли искри. Този подход означава, че един мускет или пистолет е винаги готов за стрелба, без на войника да се налага първо да запалва фитил. На широкото му приложение пречи високата степен на пропусната стрелба — ако кремъкът не остърже фризена правилно или не хвърли искри съвършено, оръжието не стреля.

Дотук съчетанието на луксин с огнестрелни оръжия до голяма степен е неуспешно. Изхвърлянето на мускетни топчета жълт луксин е възможно, но наличието на твърде малко жълти притеглящи, способни да правят плътно жълто, го прави почти неприложимо. Мускетните топчета от син луксин често се пръскат от силата на барутния взрив. Един взривен снаряд, направен с напълване на топка жълт луксин с червен луксин (който трябва да пламне взривно от пръскането на жълтото, когато топката улучи целта), е демонстриран на Нукаба, но точният баланс между достатъчна дебелина на жълтото, за да не избухне вътре в дулото, и достатъчна тънкост, за да се пръсне, щом улучи целта, е толкова труден, че няколко ковачи са загинали при опит да го повторят. Това вероятно ще попречи на широкото му приложение.

Други експерименти несъмнено се провеждат из всичките Седем сатрапии и след като се въведат висококачествени, взаимозаменяеми и донякъде точни огнестрелни оръжия, стилът на воюване ще се промени завинаги. Засега един добре обучен стрелец с лък стреля по-далече, много по-бързо и по-точно.