Заслепяващият нож

54.

Четирийсет и двамата дребосъци стояха в спретнати редове, с ръце зад гърба, и слушаха напрегнато. Обикновено треньор Фиск им възлагаше упражненията и условията, но днес щеше да им говори самият командир Железни.

Двама ученици бяха напуснали, след като говориха със спонсорите си за предстоящата война, но само двама. Тея беше горда от това. Също така ясно си даваше сметка, че да се гордееш заради невежи, които нямат представа в какво се въвличат, е може би глупаво.

Командир Железни крачеше пред класа. Главата му бе току-що обръсната и намазана. Черногвардейската му униформа — памучната тъкан бе наситена с луксин, за да се получи еластична втора кожа, — очертаваше внушителните му рамене и тесния кръст, златният кант по ръкавите му изтъкваше мишци, широки колкото кръстчетата на някои от учениците му, бедра на мъж, който може да надбяга кон, и крака като кулите на самия Хромарий. Беше изумително красив. Мускулите на този мъж имаха жили по-големи от мускулите на Тея. И всичко това — отпуснато, леко, спокойно.

Тея знаеше, че леката, отпусната стойка на един воин означава бързина. Треньор Фиск беше по-нисък и по-набит от командир Железни, но буквално грамада от мускули. Тежките му мускули всъщност забавяха движенията му — в сравнение с Железни. В сравнение с Тея, разбира се, треньорът беше бърз като пусната стрела на арбалет.

— Обучението ви е най-доброто в Седемте сатрапии — започна командир Железни. Никакви предисловия, не му беше в стила. — Обучението ви е необходимо и добро, и ефективно. Но обучението ви — дори тук, дори сред най-добрите — може да ви попречи. Когато упражняваме юмручни удари, ние ги спираме преди контакта, защото иначе ще ви загубим всички от нараняванията. Но когато спирате замаха десет хиляди пъти, е трудно да не го направиш на десет хиляди и първия удар: удара, който трябва да нанесеш на истински нападател.

— Необходимите ни предпазни мерки може да ви направят лоши бойци — продължи той. — А черногвардейците не може да са лоши бойци. Вашият клас ще бъде призован на бой и може би на смърт, може би скоро, и ако не знаете как първи да убиете противника си, много от вас ще загинат. Четиринайсет от вас може би ще преминат. Може. Не „ще“. Тъй че тренировката на класа ви ще е различна. Ускорена. По-трудна. Няма да позволим да бъдете втора класа. Не съществува заместител на опита, така че опит ще получите. Този опит ще струва на някои от вас наранявания, които ще ги извадят от надпреварата за четиринайсетте места. Това няма да е честно. За някои от вас изпитанията ще са лесни. За някои ще са отегчителни. За други ще са буквално бой до смърт. Тези изпитания няма да се безопасни, няма да бъдат контролирани. Може би ще са твърде трудни. Може да бъдете осакатени или да умрете. Ако не приемате това, можете да напуснете. Веднага.

Никой не напусна.

— Провалът на тези изпитания няма автоматично да ви лиши от издигане. Но ще е от значение. Провалите ли се, падате с три места. Черногвардейците се справяме с това, което имаме, не с каквото ни се иска. Ето ги правилата. Двамата с партньора ви ще получите позиция в Големи Яспис, в един от най-лошите квартали. Ще ви се даде шепа монети публично и след това трябва да донесете тези монети до Великия фонтан. Забранено ви е да носите оръжия или да притегляте. За да минете, трябва да върнете шест от осемте данара, които са ви дадени. Колкото върнете, си остават за вас. Ако не се справите до три часа, ще ви потърсим. Но не очаквайте никаква помощ. Там навън сте сами.

Теглиха сламки за реда и се случи нещо странно. Първият теглещ отбор изтегли първи номер, вторият екип втори, третият — номер три. Треньор Фиск се намръщи и разбърка сламките отново. Но четвъртите теглещи извадиха номер четири, петите — пети. Той пак разбърка сламките, и пак — шест, седем, осем, девет, десет. Намръщи се, но не каза нищо и го подминаха като шантаво съвпадение.

Адрастея и Кип изтеглиха сламка, която ги постави предпоследни.

После тръгнаха през града, поведени от треньор Фиск и няколко от по-големите обучаеми за Черната гвардия. Командир Железни не ги придружи. Имаше задължения другаде.

Първите двама, които тръгнаха, бяха Грация, момиче от планинска Пария, тънка като клечка и по-висока от повечето момчета. Партньорът ѝ също беше париец, но не толкова смугъл като Грация и много по-грозен, казваше се Грос. Беше един от най-добрите бойци, но имаше навика да чопли всичко по себе си — кели, гурели, ушна кал — и да го яде. На косъм беше да си спечели подходящия прякор.

Наоколо се беше струпала внушителна тълпа, за да гледа какво правят тия черногвардейци в един лош квартал, и не всички лица изглеждаха дружелюбни. Повечето бяха напрегнати, но любопитни.

Треньор Фиск подкани Грация и Грос да излязат отпред, публично им връчи осемте данара, като преброи монетите една по една, после върза червени кърпи на челата на двамата.

— Отнесете ги безопасно до Великия фонтан. Никой в Черната гвардия и никой в Хромария няма да ви помага. Ако загубите тези монети, последствията са за ваша сметка. Не ви се разрешава да използвате оръжия. Не ви се разрешава да притегляте.

Сред наблюдаващата ги тълпа се разнесе глухо мърморене. Не беше кой знае какво богатство, но един прост работник изкарваше толкова пари за цели две седмици. А тези деца ги имаха. И зяпачите знаеха къде ги носят децата, тъй че можеха да се досетят по кои маршрути ще тръгнат. Треньор Фиск пък току-що бе обявил, че децата няма да бъдат пазени.

Грация и Грос обаче бяха умни. По-умни, отколкото Тея би им признала. Затичаха.

Ако тръгнеха по пряк маршрут, щяха да стигнат по-бързо от мълвата. Всъщност в зависимост от това колко дълго щеше треньор Фиск да накара другите отбори да чакат между изпитанията, същата стратегия можеше да свърши работа за първите няколко. Всеки, който се надяваше да пресрещне черногвардейците в засада, трябваше първо да чуе новината и след това да има време да събере бандата си, за да го направи.

След пет минути треньор Фиск обяви всичко това отново, върза червените кърпи над веждите на втория екип и им връчи парите. Те също затичаха.

Тълпата любопитни продължаваше да расте, но Кип наблюдаваше края на множеството, за да види кой напуска, и Тея проследи погледа му. Видя няколко млади мъже да тръгват в различни посоки, като се озъртаха назад, сякаш ги беше страх, че ще изтърват надницата си.

Новобранците говореха помежду си и се мъчеха да измислят стратегии. Ако сметките на Тея бяха точни, двамата с Кип имаха почти два часа, преди да дойде редът им. Като си помисли колко улични бандити може да се съберат за два часа, устата ѝ пресъхна. Щяха да налитат за пари като акули на кръв.

Все още мислеше за това, когато забеляза, че Кип се отдалечава, и го попита:

— Къде отиваш?

— Където трябва да тръгнете всички — отвърна Кип.

— Какво?

Очите на всички дребосъци се бяха извърнали към Кип, а и не малко от тълпата се обърнаха към него, след като му бяха извикали.

— На разузнаване — каза Кип.

Новобранците погледнаха треньор Фиск. Той сви рамене и каза отегчено:

— Никакви правила освен тези, които ви се дадоха.

Кип беше гениален. Беше го разбрал на мига: не се подчиняваш на буквата на правилата, подчиняваш се на духа им. Това беше точно толкова изпитание, колкото и занасянето на монетите.

За десет секунди всички новобранци се разпръснаха, освен тези, на които им идваше редът. Възбудата на Феркуди и Даелос от това, че тръгват толкова рано, бързо премина в стъписване, след като осъзнаха, че ще тръгнат в сравнително неведение.

Тея и Кип бавно обиколиха близките улици. Не говореха.

След малко чуха наблизо шум от битка. Тея затича натам. Кип я последва по петите, макар да беше по-бавен от нея.

— Ние дори още не сме взели парите, тъпаци! — викаше едно едро момиче, чието име Тея не знаеше, на някакъв уличен бандит с разкървавен нос. — Случайно да виждаш червени кърпи?

Партньорът на момичето, Руд, набит крайбрежен париец, не изглеждаше ядосан, нито триумфиращ. Изглеждаше уплашен. В рамото му имаше дълбока рана от нож.

— Трябваше да те убия! — извика момичето на бандита.

Той изпълзя назад на четири крака, обърна се и побягна.

— Трябва да те върнем при треньор Фиск, Руд — каза Тея. — Веднага.

Той кимна и четиримата тръгнаха енергично през четирите карета обратно към площада. Руд се подпря на партньорката си, а след това и на Кип — бе на ръба да припадне от многото загуба на кръв. Тея вървеше напред, за да ги предупреди за заплахи.

Щом ги видя, треньор Фиск затича да ги посрещне. Дребосъците черногвардейци бяха на стъпки след него. Поеха Руд, сложиха го да легне и веднага се заеха с раната.

Тея чу как някой каза:

— Захапи това, Руд. Ще боли.

Блесна огън и замириса на изгоряла плът, листа чай и тютюн, докато обгаряха раната с червен луксин. Руд заудря с пети в пръстта, изскимтя пронизително, после задиша дълбоко и учестено.

Едно от най-добрите момчета в класа, Джун, се върна на площада и се провря през тълпата. Следващият екип тъкмо щеше да тръгне — двама мършави братя, които бяха в най-долната третина на новобранците.

Джун заговори тихо, но Тея чу какво каза на братята:

— Не тръгвайте по Долната улица. Там има блокада. Двайсетина бандити, някои са въоръжени. Вече спипаха Пип и Валор.

О, страхотно, точно оттам се надяваше да мине Тея. Добре, така оставаше само…

— Улица Корбайн също е блокирана — каза партньорът на Джун, Улар.

— Уличките през Скалата на невестулката изглеждаха чисти, но са толкова тесни, че двама души могат да ги удържат — добави Джун.

След като се увери, че Руд е добре, и провери раната, треньор Фиск отново направи обявленията си и връчи парите на братята Орос.

— Имам план — каза Тея.

— А? Какъв е? — попита Кип.

— Ще видиш — измърмори тя уклончиво.

— Тея? Тея, ти си моят партньор. Това означава, че и аз съм твоят партньор. Трябва да ми кажеш плана.

Тя се ухили.

— И да ти разваля удоволствието?

Той се намръщи.

— Е, добре. Имаш ли нещо за ядене, докато чакам? Гладен съм.

— Не!

— Наистина съм гладен. Не те лъжа.

— Не ставай тъп.

Кип вдигна ръце над главата си уж да измери колко е тъп. Въздъхна.

— Какво да направя?

— Дай ми монетите си.

— И да не мога да си купя кифличка?

— Да!

— Слушам — отвърна той и завъртя очи.

— Планът е добър — каза тя оправдателно, дала си сметка изведнъж кого дразни. „Ти си робиня, Тея.“

— Мм.

— Ще свърши работа — настоя Тея. — Обещавам.

— Бас слагам, че няма.

— Какво ще ми дадеш, ако успее? — предизвика го Тея.

— Целувка — отвърна Кип. И се ококори. Сякаш не можеше да повярва какво е казал току-що.

Тея замръзна. Подиграваше ли ѝ се? Чакай… целувка, ако се окаже права?

Кип забеляза изражението ѝ.

— Аз… мм…

— Кип, Тея, вие сте на ред! — каза треньор Фиск. — Нараняването на Руд ни изкарва извън графика. Хайде.

Тея взе монетите на Кип, без да го поглежда в очите. Треньор Фиск върза червените кърпи на челата им и Тея тръгна.

Въпреки дебелината си Кип я последва без усилие, когато тя се запровира през тълпата. След две-три улички тя влезе в някакъв дюкян, след това мина през двора на ковачницата зад него, а после се шмугна в друг дюкян.

Вече беше при тезгяха, когато Кип спря до нея.

— При Великия фонтан, след два часа? — каза тя.

— Нашият човек тръгва натам след половин час, тъй че няма проблем — отвърна белокосият старец зад тезгяха.

Тея остави монетите пред него.

— Да се дадат или на Кип, ето този тук, или на треньор Фиск, или на командир Железни.

Кип я дръпна за ръкава.

— Какво правиш?

— Твоята идея ме подсети. Сега млъкни.

Описа накратко треньор Фиск — нямаше нужда да описва командир Железни. След това плати за куриера — един данар — и попита:

— Имаш ли задна врата?

Старецът махна зад себе си.

— Благодаря — каза Тея. Смъкна червената си кърпа и махна на Кип да направи същото. Не беше кой знае какво, след като бяха с дрехи на новобранци черногвардейци, но пак беше нещо. — Кип, свали си кърпата.

— А?

— Свали я. Освен ако не искаш да ти скочат.

Кип смъкна кърпата си, най-после схванал идеята.

— Още нещо — каза Тея.

— Какво?

Тя облиза устни.

— Това е твоя идея, разбрано?

— Моя… какво? Знаеш ли, обикновено се чувствам по-умен от сега.

— Искам да се държиш така, все едно всичко това е твоя идея.

— Защо?

— Просто го направи!

Той стоеше пред нея, подвижен колкото чувал с павета и слисан.

— Това е част от стратегията ми да вляза в Черната гвардия — каза тя.

— Като приписваш на други това, което правиш добре? Гениално.

— Погледни ме — каза тя. — Не съм висока, нито мускулеста, нито бихром. Бърза съм, но съм момиче и субхромат. Искам всички да ме подценяват, Кип. Ако мислят, че съм умна, ще ме взимат на сериозно. Ако ме взимат на сериозно, няма да успея да вляза. — Стисна неволно мускала на огърлицата си. — Без да разчитам на ума си, не съм достатъчно добра, за да вляза. Моля те.

Той вдигна ръце.

— Ще ти помогна, както мога. Сигурна ли си?

— Хиляда пъти да.

Тръгнаха към Великия фонтан по улица Корбайн. Подминаха група млади мъже, които ги изгледаха с подозрение, но бандите вече бяха чули, че дребосъците с пари носят червени кърпи, а тъй като тренировъчните дрехи на новобранците нямаха джобове и Тея и Кип не носеха нищо, беше ясно и че нямат нищо.

Така че бандитите, някои вече пострадали от сблъсъците с други новобранци, ги оставиха да минат без проблеми.

Но когато стигнаха до Великия фонтан, там беше само командир Железни.

— Можете да ми покажете парите си — каза командирът. Изглеждаше недоволен, че са без кърпите.

— Къде са другите? — попита вместо отговор Кип. Тея го изгледа изнервено. Толкова грубо — и то към командир Железни!

Командирът го изгледа строго, но не каза нищо.

Кип също не каза нищо повече.

Каквото и да кажеше Тея точно сега, щеше да е неправилно, тъй че и тя си замълча. Как казваше баща ѝ? „Който се намеси в състезание по пикаене, само ще го опикаят.“

После осъзна, че Кип го прави заради нея. Не беше недисциплиниран, само се преструваше на непокорен, за да отклони всякакви въпроси. Отчуждаваше се от командир Железни… заради нея. Това почти накара крехката, плаха част от душата ѝ да се размекне. Знаеше колко високо мнение има Кип за командира.

Великият фонтан беше над артезианския кладенец, който осигуряваше повечето чиста вода на Големи Яспис. Широки подземни тръби отвеждаха водата до още четири обществени зони на града и до всички посолства, а Хромарият си имаше свой кладенец, но за по-бедните граждани Великият фонтан беше единственият водоизточник. Повечето идваха тук поне веднъж на ден.

Над фонтана се издигаше стъклена статуя на Карис Заслепителката на сянката, втората Призма, вдовицата на Луцидоний. С извърнато към небето лице, към окото на Оролам, вместо да стои, статуята висеше във въздуха, поддържана от две струи луксин, изливащи се от ръцете ѝ към земята. Бе само по риза, със стройно тяло и широки, мускулести рамене на боец. Тея винаги беше харесвала това в статуята. Не мекушава отпусната дама. Като на притеглящите, които щели да я последват, тялото на Карис Първа беше оформено от чистото физическо усилие с изхвърлянето на луксин толкова, колкото тя самата беше оформила историята с използването му.

През всички часове на деня най-малко една от Хилядата звезди хвърляше светлина върху стъклената статуя и я огряваше почти като слънцето. А няколко я осветяваха с последните и първите лъчи на всеки ден, като я превръщаха в маяк в тъмното.

По веселия плясък на многобройните струи на фонтана седмолъчата звезда пренасяше водата до седем чучура.

По това време имаше малко хора. Пълнеха ведрата си и ги вдигаха на кобилици на раменете си — или на главите си в случая с аташийките — и си тръгваха. Около Великия фонтан имаше много дюкяни и всичките бяха процъфтяващи. Никакви сергии и просяци не се допускаха тук, което обаче означаваше, че задръстват улиците към площада.

Тея седна на една от пейките около фонтана. Искаше ѝ се да потопи ръце във водата, но не го направи. Жителите на Яспис бяха много чувствителни към водата. Някой престарал се лекар им беше обяснил, че човек ще се поболее, ако пие от коритото, в което си е измил ръцете. Нямаше смисъл да се спори със суеверни хора, смяташе Тея.

След пет-шест минути чу виковете. Победоносни викове. Останалите „изтърсаци“. Носеха Круксър на раменете си, почти целият клас — без нея и Кип.

Момчетата оставиха Круксър пред командир Железни.

Круксър сияеше, макар да се стараеше да не му личи.

Тея ги огледа. Почти всички явно се бяха били. Раздърпани дрехи, липсващ зъб в ухилена уста тук, разкървавен нос там, подуто и затворено око на едно от най-хубавите момичета в класа, Лидия; навсякъде охлузени кокалчета на пръстите.

Круксър махна с ръка и класът се строи пред командир Железни. Треньор Фиск, яхнал кон, дойде, слезе и застана до старшия си. Екипите един по един заизлизаха напред да представят монетите си на командир Железни.

Не бяха всички. Осем екипа се бяха провалили и стояха оклюмали.

Тея се обърна към Кип. Той изглеждаше изнервен. Страхотно.

— Круксър, докладвай — каза треньор Фиск.

— Сър, след като двамата с партньорката ми Лусия донесохме монетите си тук, се върнахме и събрахме другите. Заедно разбихме блокадата на бандата и пренесохме парите. — Преглътна. — Вие, мм, казахте, че единствените правила са тези, които обявихте.

— Значи превърнахте това, което бях замислил като индивидуално изпитание, в общо — каза строго командир Железни.

— Беше твърде опасно да…

— Да или не?

— Да, сър — отвърна Круксър. Преглътна отново, но не извърна поглед.

— Браво, Круксър — каза Железни. — Точно на това се надявах.

Надигнаха се радостни викове и Круксър въздъхна облекчено.

Когато дребосъците млъкнаха, Железни заговори:

— Останахте заедно и изпълнихте задача, която иначе нямаше да можете. За Черната гвардия е важна само задачата. Във вечния мрак да върви гордостта ви. Свършвате работата си по възможно най-ефикасния и възможно най-безопасния начин. Не правим това за доблест или за слава, вършим си работата. Е, някой друг, или приключихме?

В този момент дойде куриерът и скочи от коня си. Беше слаба тирейка, със сабя и два пистолета на кръста.

— Извинете, господа. Командир Железни?

— Аз съм — каза командирът.

— Тази пратка е за вас, от Кип и Адрастея. — Куриерът му подаде една торбичка и си тръгна. Командирът развърза торбичката и изсипа монетите в шепата си.

Разнесе се мърморене. Съвсем не одобрително.

— Кип — каза командир Железни. — Допускам, че това е било твоя идея?

— Да, сър — отвърна Кип. Тея направо го чу как преглътна. Замълча, надяваше се, че командирът ще я пренебрегне. Едновременно ликуваше, че номерът ѝ е успял, и се дразнеше, че командир Железни веднага бе приписал идеята на Кип.

— Дадохте монетите си на куриер и след това просто се разходихте дотук?

— Да, сър — отвърна Кип.

Тея знаеше, че лицето на Железни няма да ѝ каже нищо, затова огледа лицата на дребосъците. Смайване, огорчение, раздразнение. Беше им се наложило да се бият, за да пробият дотук. Или да бягат презглава. Кип беше измамил. Кип беше измамил. Нея дори не я виждаха.

Разбира се, те също бяха измамили, но тяхната измама все пак включваше бой. Тяхната измама беше доблестна. Разбира се, че Кип и Тея щяха да бъдат наказани.

Командир Железни вдигна ръка, с дланта надолу.

— Всичко си има цена. Вие сте избрали да платите цената с битка. Кип е избрал да плати с монета. Някои от вас са се отървали без наранявания, но някои са пострадали. Нашите тела са нашата монета. Нашите тела, в крайна сметка, са всичко, което ние, черногвардейците, имаме. Вие сте избрали да рискувате телата си. Кип и Тея са използвали ума си. Ако вместо монети ви бях дал да защитите Бялата, кое от двете щеше да е по-добре? Да я защитите доблестно и с това да рискувате смъртта ѝ или да я измъкнете тайно по начин, който никой не е очаквал? Кип, Тея, вие се справихте добре. Двамата се придвижвате две места нагоре. Круксър, Лусия, вие двамата също две места нагоре… разбира се, Круксър, ти си на най-горното, тъй че си оставаш сам. Тъй че ще направим така, че тази седмица да не бъдеш предизвикван пръв. Следващата отново си в играта. Тези от вас, които се върнаха без монети, слизате с две места надолу. Тази нощ отиваме в хубава гостилница заедно — тези от вас, които пренесоха монетите си, могат да ги похарчат, но очаквам също така да се погрижите и за тези, които нямат монети. Ние сме едно. Грижим се един за друг.

Така и направиха. Ядоха и пиха — командир Железни плащаше яденето им, а дребосъците се черпеха едни други, докато треньор Фиск не ги спря, за да не се напият. Забавляваха се с разкази за геройствата си и разиграваха отново епически битки, може би малко преувеличено. По някое време командирът и треньорът си тръгнаха, несъмнено да свършат още работа.

Отначало имаше малко мърморене срещу Кип и Тея, че са се измъкнали толкова лесно, но когато Круксър се намеси и ги похвали, че са направили нещо по-умно дори и от неговото, мърморенето приключи, разривът се запуши и отново станаха един клас, като Кип и може би дори Тея се радваха на по-голямо уважение отпреди.

Тея почти не проговори през цялата вечер, но слушаше и гледаше внимателно. За нея това беше светлина и живот. Никога досега не се беше чувствала като част от нещо и бе готова да плати всичко, за да съхрани това. Усети се, че опипва огърлицата си, и осъзна, че за първи път я докосва с надежда в сърцето. Надежда, че може наистина да хвърли проклетия мускал в огъня и по дяволите да върви Аглая Красос.

По-късно най-сетне я убедиха да изпие една огромна чаша ейл. След това имаше чувството че се рее във въздуха, пияна от приятелство, пияна от принадлежност, може би просто пияна.

Дребосъците тръгнаха да се връщат на шумна тълпа и никой не им изшътка. Но докато минаваха по Стеблото на лилията — Кип и Тея бяха най-отзад в групата, заедно с Круксър и партньорката му Лусия, — Тея си спомни нещо.

— Ей, знаеш, че на черногвардейците им е забранено да имат връзки помежду си, нали?

Говореше на Кип, но Круксър и Лусия се сепнаха и я погледнаха гузно.

Кип я изгледа малко стреснато.

— Ами да. Естествено. Разбира се.

— Тогава трябва да знаеш, че не е това — каза Тея, все още малко ѝ се виеше свят. — А просто заради глупавия ни облог.

Кип се присви.

— Мм, всъщност не си длъжна да…

Тея хвана лицето му и го целуна силно по устните. Когато го пусна, той изглеждаше толкова слисан, че тя избухна в смях.

— Оо, и аз искам глупав облог — каза Лусия.

— Не! — викна Кип, излязъл от ступора си, и вдигна ръце да се защити.

— Не с тебе, Кип! — засмя се Лусия.

Кип скри очите си с ръце.

— Оставете ме да умра веднага, моля ви.

Круксър го прегърна през раменете. Останалите младоци започнаха да спират и да се обръщат, за да видят какво е толкова смешно.

— Правят го с всички ни, Кип. Правят го с всички ни.