Всички наши грешни дни

97

— Докато седях тук цял ден и цяла нощ — казва Пени, — общо взето, мислех за… ако той се върне и се случат лоши неща, как точно бих обяснила това на, да речем, полицията или родителите ми, или на някой от многото приятели, които пренебрегвам последните две седмици, откакто дойде в живота ми. Ами вижте… този тип идва в книжарницата ми един ден и ми казва, че е пътешественик във времето от друго измерение. И че в онова измерение аз съм, примерно, страхотен астронавт. Или бях, докато не преживях някакъв неврологичен епизод в откритото пространство и после тренирах да бъда пътешественик във времето, но покрай другото имам навика да правя небезопасен секс със случайни непознати. И след това в нощта преди най-важния ден в живота ми, деня, в който щях да стана едно от първите човешки същества, пътували във времето, по някаква причина спя с този тип, забременявам от него и се самоубивам. А този тип е толкова разстроен от това, че се връща във времето и прецаква миналото толкова, че променя целия време-пространствен континуум. Само че той все още съществува, както и аз. Макар че изглеждам различно. Другата аз е този добре настроен сексробот стоик, но аз съм просто личност. С целулит и мазоли и родилни белези на шантави места, и гърди, които болят, когато тичам. О, и той е красив и успяващ, и чаровно самокритичен за човек, когото ежедневно наричат гений, поне в интернет. Защото не е като да се е очертал като тази голяма клечка там, която никой не познава тук. Всъщност обратното е. Тук той е някак си голяма работа, а там беше малко неудачник. Но — и това е замайващата, вълшебната част — той смята, че аз съм най-интересната личност на света. Макар да съм просто една пораснала зубрачка със своя книжарница. А никога не бях усещала този вид химия с когото и да било. О, ходя с мъже, знаете, от време на време, особено клиенти и бивши приятели на най-добрите ми приятелки в колежа, хронични смотаняци. Но това е различно. Това е електрическо. Все едно че ток минава между нас, когато съм с него. И е уютно и интимно с него и наистина чувството е такова, сякаш съм го познавала през целия си живот, въпреки че е, примерно, от две седмици. Не чета много чиклит, но знам какво е усещането. Усещането е, че така трябва да бъде. Запознавам се с родителите му и те не биха могли да бъдат по-възхитителни. Майка му е специалист по викторианската епоха с невероятно ценна книжна колекция. Татко му е професор, който всъщност е написал книга за пътуването във времето, която аз прочетох, защото съм гийк. И не се ли намества толкова добре това? Имам книжарница, майка му обича книгите, той е пътешественик във времето, татко му пише за пътуването във времето. И сестра му, умна и саркастична, и подозрителна към мен, защото е покровителствена към него, което му придава тази присъща достоверност, не че има нужда от нея в този момент, защото тя е от този тип личности, с които искам да сме приятелки. Всичко е толкова перфектно. Всичко е прекалено перфектно защото, ако наистина се замислиш, всъщност този перфектен тип някак си звучи като параноичен шизофреник. Дори семейството му, хората, които го познават и обичат най-много, те мислят, че е душевно болен. Може би не и чаровно обърканият му баща, на когото явно е неприятно да бъде най-малко успяващата личност с неговото фамилно име, седяща на масата в трапезарията, може би той е предпазливо оптимистичен, че любимата му фикс идея с пътуването във времето е била този дълго зреещ портал към приключение, надхвърлящо най-трескавите му юношески фантазии. Въпреки че дори и той е притеснен, че синът му просто е луд. Но тези жени в неговия живот, впечатляващата му майка и скептичната сестра, те смятат, че се нуждае от незабавна психологическа помощ, защото историята му звучи нелепо, когато я разкажеш, колкото и много сложни детайли да е втъкал в нея. Но искаш да му вярваш, защото обичаш този човек, както никога не си обичала някого. Сякаш си чакала през целия си живот да обикнеш някого. Ти си самостоятелна, самоосъзнаваща се жена, несъмнено, но все пак искаш това. Тъй че продължаваш играта със семейното събиране и си казваш, че всичко ще е добре, въпреки че не си го вярвала до деня, в който той влезе в книжарницата ти, сега знаеш в костите си, че любовта побеждава всичко. Но после, след като остана цялата нощ с него, мъчейки се да обясниш на семейството му, с което току-що си се запознала, че той наистина е пътешественик във времето от друго измерение, връщаш се вкъщи по-уморена, отколкото си била когато и да било, и заспиваш до него, а когато се събуждаш, той е в теб. Но не е като преди. Няма никакво електричество или връзка или любов. Опитваш се да го погледнеш. Да разбереш защо блъска в теб, все едно че си сексиграчка вместо жената, за да намери която е пропътувал през космически измерения. Но той те притиска на леглото с цялата си тежест и едва можеш да дишаш и това продължава и продължава и продължава и боли. Тъй че се опитваш да промениш хода на мислите си, казваш си, че той опитва нещо ново, че всеки има шантави фантазии, които се притеснява да каже на глас, че и ти имаш фантазии, за които не си му казвала, и някои от тях са малко шантави, знаеш го, поради което не ги споделяш с когото и да било, но на него ще кажеш, защото му се доверяваш. И че може би точно това усеща някой, който ти вярва толкова много, че позволява да видиш тъмните му страни, защото вярва, че твоята любов ще ги направи по-малко плашещи и по-малко тъмни. И че ти също искаш да почувстваш това, защото си имаш своя плашеща тъмнина, части от теб, които винаги си усещала, че не са за обичане, докато не срещна него и той те накара да се чувстваш така, сякаш те обича цялата, дори частите не за обичане, които още не си му показала. Тъй че си казваш, можеш и това да обичаш, дори да боли, защото означава, че той ти показва целия себе си и има нещо по същество добро в това, дори и да се усеща като толкова лошо. Опитваш се да отключиш някаква част в себе си, на която дори би могло да й е хубаво от това да те чукат толкова грубо, като парче месо. Но сещаш ли се какво? Тази част от теб не съществува, мамка му. Не можеш да я намериш, защото тя не е дори една нищожна трошица от теб. Започваш да се паникьосваш, че това дори не е той, защото усещането не е като за него, тъй че ами ако е някой психотичен непознат, който е нахлул, убил е мъжа, когото обичаш, и те е нападнал в съня ти? И той най-после свършва, но те е страх да се обърнеш, защото онова, което ще видиш, него или някой друг би могло да определи остатъка от живота ти. Чуващ го да пуска душа и това е лош знак, защото кой психоубиец взима душ веднага след това? Ставаш и сваляш тениската и бикините, в които си спала, защото не можеш да ги носиш никога повече. Стъклото на душкабината е твърде замъглено, за да видиш кой е вътре. Затова влизаш и е той. Мъжът, когото обичаш. Само че не е той. Той е, но не е той. Поглежда те и нека да ти кажа нещо, имала съм много мъже, които са ме гледали по много начини, но никога като него. Като касапин, измерващ на око стек. Обичам тялото си, но от онзи поглед ми се прииска да си откъсна гърдите и да ги хвърля в океана. Знам, казваш, че не си бил ти. Но той ме гледаше със същите очи, с които ти ме гледаш сега. Същите, но не същите. И с онази уста, която не е твоята уста, само че е твоята уста, ми каза, че си се махнал завинаги. Напусна и аз останах в душкабината, докато водата потече студена. Стоях там, не знам, часове, просто оставих студената вода да се излива върху мен, надявайки се да ме разсипе до молекули. В някакъв момент излязох и не можах да се върна в онази спалня, тъй че седях тук на канапето цял ден и цяла нощ и упражнявах разказа си, ако се наложи да го предам на някого. В случай че той се върне. Но вместо това ти се върна. Освен ако, разбира се, все още си той и той просто е наистина добър в преструването, че е ти.