Всички наши грешни дни

49

Не е първа целувка. Това е вкопчваща, мачкаща, закопняла целувка на усти, които се познават една друга добре.

По дяволите. Знам, че това не означава много за вас извън контекста, но взривява моя ум. Никой, в смисъл никой, не знае, че Лайънъл Гьотрайдер и Урсула Франкьор са имали, какво, предполагам, любовна афера? Затова ли тя изглежда Нагла? Затова ли съпругът й изглежда Ревнив? Какво ли щеше да означава това за Гьотрайдер, ако експериментът му се бе провалил или ако не беше умрял, ако някой от тях бе оцелял?

Дори в последните им седмици, когато той и повечето от другите свидетели бяха умрели от радиацията, никой от двамата Франкьор не бе споменал нищо, което би могло и да намеква, че Урсула е имала романтично увлечение с Лайънъл и Джером е знаел за това.

Но ето ги тук, споделят таен миг само минути преди уговорения график за началото на експеримента.

И не е просто някаква бърза целувчица. Целуват се дълго. Чувствам се малко перверзно, застанал тук и зяпнал в тях, но гледката е твърде шантава, за да извърна очи.

Дори това да е единственото, което виждам в миналото, вече съм променил знанието за Гьотрайдер завинаги. Изражението на лицето му, когато прекъсват целувката. Имам предвид, че всеки ученик е виждал хиляди изображения на лицето на Гьотрайдер, но мога да заявя без колебание, че нито едно от тях никога не е изглеждало похотливо.

— Всички ще дойдат всеки момент — казва Урсула. — Ще отключа вратата.

— Ще наминеш ли тази нощ? — казва Лайънъл.

— Не мога — казва тя. — Според мен той знае, че става нещо.

— С нас ли?

— Не — отвръща тя. — С мен. Не мога да го избегна. Не мога да се прибера у дома и да го докосна, след като съм била с теб. Отчуждена съм. Зла. Той не заслужава това.

— Той не заслужава теб — казва Лайънъл.

— Знаеш, че мразя, когато говориш така. Това не е сапунена опера. Това е животът ми.

— Моя живот също — казва той.

— Не е същото — казва тя.

— Права си. Съжалявам. Знам, че имаш много повече да губиш. Но ако този експеримент успее…

— Не мислиш, че ще успее?

— Не знам — казва той. — Изчисленията ми, резултатите, които показвам, изглеждат невъзможни. Но мъжът ти казва, че ще оттеглят финансирането ми без някакви конкретни резултати. Нещо, което мога да публикувам. Дори да се провали, поне ще имам някакви реални открития вместо куп теории, надраскани на хартия.

— Знаеш, че Доналд Хорниг слуша Джером…

— Хорниг беше назначен от Кенеди. Всички казват, че Джонсън не слуша научните си съветници, защото до един са против Виетнам.

— Това не е за Ханой — казва Урсула. — Това е за Луната. Ако успееш да генерираш дори частица от енергията, която проектираш, би могло да се окаже грандиозен принос за програмите „Джемини“ и „Аполо“. Това е наследството, което иска да остави Джонсън, всеки мъж, жена и дете на Земята да могат да го видят само като погледнат нощното небе.

— Урсула, защо твоят съпруг би ми помогнал да стигна до президента? — пита Лайънъл.

— Ти наистина изобщо не разбираш политиката, нали?

— Умът ми не работи така — казва той.

— Обичам как работи умът ти — казва тя. — И други твои части.

Стоят плътно един до друг, телата им са като допълващи се магнити. Урсула поглежда към заключената врата. Знае, че трябва да я отвори.

— Много хора са го питали какво точно правиш тук долу — казва тя. — Води няколко колеги.

— Колко много е „няколко“?

— Не знам — казва тя. — Дванайсетина.

— Значи ако тая работа се издъни, ще изглеждам като проклет идиот.

— Просто се постарай да не взривиш половината град — казва тя.

— По-скоро половината континент — казва той.

— Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

— Предимно се шегувам.

— Е, ако това е краят, радвам се, че бяхме заедно снощи — казва Урсула.

— Аз също — казва Лайънъл.

Целуват се отново.

Бравата издрънчава. Очите на Урсула блесват с тревога. Лайънъл посочва устата й, размазаното червило. Тя изважда от чантичката си флакон и си слага отново, оглежда се в отразяващата повърхност на корпуса на Двигателя. Лайънъл изтрива устата си с опакото на ръката.

После отваря вратата, измърморва смутено нещо за заялата ключалка. Джером Франкьор влиза с учтива усмивка на лицето, която трепва, щом вижда жена си вече в лабораторията, докато тя посреща другите и говори колко е възбудена, че ще могат да видят над какво работи Гьотрайдер.

Влизат един по един — Скептичния, Възхитения, Разсеяния, Развеселения, Ядосания, Замислената, Уплашения, Отчуждения, Загрижения, Възбудения, Равнодушния, Разтревожения, Отегчената, Мъдрия. Наглата се намества до Ревнивия, взима ръката му в своята, докато си говори с другите.

Неделя е, зданието иначе е празно. Напомняне колко малко се очаква от експеримента, който промени света — никой не искаше да губи време през натоварената работна седмица за това мъгляво представяне на неизвестен учен. Историческите извори твърдят, че присъстващите са дошли от професионално любопитство и лоялна преданост към великите идеали на научното откритие. Но ако се съди по поведението им, вежливо, но нетърпеливо, и домакинската дружелюбност на Урсула, същинската причина е ясна — всички са тук от благоразположение към съпругата на мъжа, който подписва чековете, финансиращи изследванията им.

Въпросният мъж, Джером Франкьор, присвива очи към Лайънъл с онова изражение на лицето, което човек добива, когато не може да се сети за дума, която е на върха на езика му.

Лайънъл отбягва зрителен контакт с всички. Драска в бележника си съсредоточен, с намръщено чело. И тогава забелязва петното червило на маншета на ризата си, където е избърсал устата си. Инстинктивно поглежда към Джером, който поглежда към Лайънъл и вижда петното. Лайънъл Гьотрайдер може да е гений, но не е точно спокоен.

Лайънъл извръща очи, опитва се да се съсредоточи в изчисленията си. Джером стиска ръката на Урсула достатъчно силно, за да я отвлече от приказките. Когато тя поглежда към съпруга си, той отбягва погледа й.