Всички наши грешни дни

24

Връщайки се на училище след бягството, направих най-важното откритие в юношеството си — няма значение колко си умен или умел, ако можеш по някакъв начин да си първи.

Петте ми дни с Робин Суелтър ме направиха първопроходец в носещата висок статус област на юношеската сексуалност. Момчетата бяха колебливи и сърдити, държаха отчаяно да чуят за откритията ми и в същото време настояваха, че вече знаят всичко, което можех да кажа. Скоро научих друг важен урок — никой не обича всезнайковците. Завистта се вгорчи в негодувание и момчетата стегнаха редици против мен. Но не ми пукаше, защото имах момичетата. А момичетата не искаха описание. Искаха доказателство. За първи път привлекателността ми нямаше нищо общо с фамилното име. Там, откъдето идвам, всъщност е малко трудно да бъдеш лош ученик. Образователният план за всяко дете е скроен до персонализирани методи на обучение, които рутинно се преоценяват и усъвършенстват така, че да гарантират никой да не изостава. Тъй че беше особено своеволно от моя страна, единственото дете на великия Виктор Берън, да занемаря уроците си и да се посветя на една-единствена извънучебна дейност: свалките с всяка, която ме пожелае.

За известно време поне. Нямах представа, че валутата на ранния ми опит коренно ще се обезцени с пренасищането. На петнайсет години, изчерпал тайното си знание, се сблъсках с непреодолимо препятствие. Момичетата искаха това да значи нещо. Искаха да разчитат на мен. Искаха да споделям с тях. Сексът вече не беше достатъчен. Искаха любов.

Чувствах се като бегач, който открива, че не се надпреварва в маратон, а в триатлон, пък той не само е забравил да си вземе велосипеда, но така и не се е научил да плува.

На петнайсет, без приятели, посредствен ученик без никакви сериозни увлечения, не знам какво изобщо щеше да стане с мен, ако не бях седнал до Дейша Клайн на една учебна екскурзия до Музея „Гьотрайдер“ в Сан Франциско. Никога не бях й обръщал много внимание, защото излъчваше асексуална студенина, която оцених едва след като се оказах социален изгнаник. Дейша се държеше отчуждено с останалите момичета и беше подозрителна към другите момчета, освен най-добрите й приятели от началното училище, Шао Молденадо и Ашер Фалон. Четиримата прекарахме цял ден в галерията със симулацията на авариралия Двигател Гьотрайдер, наблюдавайки отново и отново как светът свършва. Превърнахме се в сплотена глутница, която устоя чак до двайсетте ни години.

Повечето експерименти се провалят. Повечето теории се провалят. Никога не би научил това от баща ми. И да се е провалял през десетилетията, докато работеше над пътуването във времето, никога не го беше обсъждал. Уникален в цялата научна история, Виктор Берън никога не правеше грешки. В дома от детството ми провалът беше нещо срамно. Тъй че се срамувах, където и да отида.

Докато не срещнах Дейша, Шао и Ашер и се научих вместо това да ми бъде забавно. Всичките ни връстници бяха толкова ентусиазирани и от най-малкото технологично нововъведение, че ние станахме познавачи на провала, обсебени от изобретенията, които не действаха, както бяха замислени. Холографски татуировки, които поради грешка правят кожата ти прозрачна. Дворни климатични генератори, които създават малко торнадо, обикалящо къщата ти с ветрове 250 мили в час. Пейзажни емулатори за здания, предназначени да ти осигурят гледката, която би имал, ако не я закриваха други сгради, които се повреждат и прожектират хиляда клипа на всичко, каквото правят обитателите им в тоалетните си.

След горния курс избегнахме раздялата, като се записахме заедно в Университета в Торонто, а после отскубнахме още няколко години следдипломна близост с неделни екскурзии от време на време до най-близкия биосферен резерват. Но събиранията ни два пъти в годината намаляха до веднъж годишно, после — на две години, а накрая — никога, след като другите се преместиха и направиха кариери, а аз си останах у дома и ставах все по-безпътен.

Ашер живееше с годеницата си, Ингрид Йост, в Окланд, където и двамата бяха инженери в компания, разработваща антиподали, превозни средства, които можеха да се врежат направо през подземните пластове на планетата и да излязат от другата страна. Бяха нагазили дълбоко в планирането на сватбата си, което, изглежда, беше само малко по-просто от издълбаването на 8000 мили дълъг тунел през желязо и лава. Шао се ожени за приятелката си от колежа Нур Прия и си имаха бебе, момиченце на име Фае, за което твърдяха, че е най-сладкото нещо, което човешкият ум може да си представи. Лабораторията му в Мексико Сити оценяваше какво може да се прави законно с телепортационни данни след един скорошен скандал, когато служителка хакна архивите на биометрично сканиране за мъже, които харесва, и отгледа ДНК точни техни секссурогати от плазмен моделен синтезатор. Дейша, непроницаемо самотна както винаги, правеше кой знае какво за един таен мозъчен тръст, който, както намекваше, но никога не признаваше открито, проучваше възможността за колония на Марс, като провеждаше изпитания на оборудване за биокупол в Антарктика. Което беше леко иронично след забележително леденото й отношение към нашите приятелки през годините, макар че след раждането на Фае значително се разтопи с Нур.

Последния път, когато се събрахме четиримата, беше на сватбата на Шао преди три години. Но две седмици по-късно майка ми умря и всичките ми приятели в един ден, подозрително свободен от ангажименти, се телепортираха от отдалечените си домове. След погребението главната ми дейност беше да спя с трите си бивши приятелки и последователно да изкоренявам малкото привързаност, която изпитваха към мен, като не отговарях на съобщенията им. Затова да се видя с Дейша, Шао и Ашер изглеждаше доста страхотна почивка от битието ми на съсипан от скръб, погълнат от себе си идиот.