Всички наши грешни дни

107

Чака ни черна кола, шофирана от същата дебеловрата мутра от склада — Лайънъл го нарича Вен — и не разпознавам марката или модела, защото, разбира се, колата е проект на самия Лайънъл, конструирана от свръхгъста биоразпадаща се сплав и движеща се на батерия, зареждана от Двигателя. На лъкатушещия крайбрежен път от Шек О около източната страна на остров Хонконг до Чай Уан Лайънъл ми разказва какво се е случило с него между злополуката в 1965 г. и днес.

Лайънъл Гьотрайдер все още е явно несравним гений, но прескача от тема на тема. Изглежда няма много хора, с които да разговаря, а имаше много странични неща, които да обяснят тайнствени технически факти, въпреки че аз не се интересувах, а нека да си го кажем, това беше може би най-важният ден от живота ми. И все пак се улових, че се разсейвам от размазаната гледка покрай нас, стръмни канари, обрасли с тучна растителност, пластове мъгливи зелени хълмове и хладната синева на залива Тай Там, докато Лайънъл върти по криволичещи пътечки за неща като разликата между фотони и поларитони — ако наистина ви интересува, поларитон е комбинация от фотон с двуполюсно материално възбуждане като фонон, вид квазичастица в кондензирана материя, което включва вибриращи еластични мрежи от взаимодействащи атоми и молекули — и ако попихте повече от три последователни думи от това, тогава, поздравления, вие и Лайънъл Гьотрайдер бихте се разбрали страхотно.

По същество след аварията на 11 юли 1965 г. всичките седемнайсет оцелели бяха поставени под карантина в една и съща болница — знам, толкова неудобно — защото имаше съвсем основателен страх, че са смъртоносно отровени със съсипваща костния мозък доза радиация. Всички бяха чисти, необлъчени.

Не знам как да кажа на Лайънъл, че всички в онова помещение, включително той, Урсула и Джером, щяха да са мъртви до няколко месеца, ако аз не бях променил времевата линия. Очевидно е заложил много на вярата, че експериментът му би трябвало да е преобразил света, но без да подозира за ужасната им смърт. Любовният им триъгълник не беше петдесетгодишен. Беше неизвестна, отдавна погребана тайна, над която бяха издигнати статуи на неговото величие. Буквално — в Сан Франциско има гигантска статуя на Лайънъл Гьотрайдер на мястото, където бе разпръсната пепелта му, с реплика на оригиналния Двигател Гьотрайдер в ръка, който излъчва собствената си искряща спирала.

След безопасното освобождаване на всички от болницата — ръката на Джером беше чисто обгорена от енергийния облак, който я откъсна — имаше разследване на аварията. Наблюдавано от федералното правителство, то беше силно политизирано и загрижено. През юли 1965 г. сухопътната война във Виетнам беше едва на четири месеца и президентът Джонсън се канеше да обяви, че изпраща там 125 000 бойци и вдига два пъти бюджета. Беше тежко финансово обременен от „космическата надпревара“ с Русия и постигането на целта на президента Кенеди до края на десетилетието на Луната да кацнат астронавти. Федералното правителство имаше нужда американското население да пърха ококорено пред чудото на американското научно ноу-хау. Ако се разчуеше, че някакъв дребен експеримент в езотерична ниша на научното изследване е бил на секунди от унищожаването на половината континент, щеше да бъде наистина, наистина лошо за човек, който с голи ръце се мъчи да удържи страната да не се разпадне, докато тя се клати на ръба на бръснача на пълната паника. Президентът Джонсън беше ратифицирал Акта за гражданските права в закон само година преди това — и това не беше непротиворечив ход. Един катаклизъм на американска земя, пред който Хирошима и Нагазаки щяха да са като фойерверк, гръмнал в празен паркинг, на всичко отгоре финансиран от самото правителство на САЩ, не беше политически допустим.

Тъй че беше сключена сделка. Всички трябваше да замълчат за това, по дяволите, завинаги. С ампутираната си ръка Джером беше най-големият коз в колодата, но той имаше бюрократична душа и серия бързи кариерни повишения му запушиха устата. Плюс това знаеше какво иска Урсула. Другите четиринайсет наблюдатели също бяха възнаградени за мълчанието си с добре смазана професионална пътека. Никой от тях не плати данък върху доходите си оттогава.

А Лайънъл Гьотрайдер бе помолен да напусне Съединените американски щати и никога повече да не се връща. Беше имигрирал в САЩ след Втората световна война, когато Америка притегляше океана от научни умове на планетата, за да вкара всички най-добри мозъци на своя територия. Сега отново го запокитиха навън.

Два дни след злополуката Лайънъл се промъкна в срутената лаборатория и спаси Двигателя, подменяйки я с подобен на вид предшестващ модел, фиксира незасечената преди радиационна вълна, която трябваше да е убила всички, и го включи. Не го изключи повече.

Би трябвало да се върне в Дания, но вместо това тръгна в обратна посока, натовари на кораб действащия Двигател и отплава с него от Сан Франциско до Хонконг.

И там, в почти пълна изолация, Лайънъл Гьотрайдер изобрети бъдещето.