Всички наши грешни дни

40

Тръгнах през пустата лаборатория към зоната за преобличане на хрононавтите, където имаше лични антрета за събличане и шкафчета за личните ни вещи. Отворих шкафчето на Пенелопе. Вътре нямаше много неща. Плътният й костюм беше херметично затворен в стерилна гел опаковка, за да се гарантира, че нищо не го е заразило преди отпътуването назад във времето, което тя никога нямаше да предприеме. Една резервна униформа беше спретнато сгъната до кесийка с допълнителен ластик за обичайната й конска опашка. И още нещо… античен джобен часовник.

Не знам колко дълго стоях там, но по едно време тялото ми се разтърси толкова силно от дрезгави хлипове, че се наложи да седна на пода. Държах джобния часовник в ръцете си, търках хладния метал с пръстите си.

Преди около шест седмици извършвахме тренировъчна симулация на аварийния бумерангов протокол на машината на времето, за да установим колко бързо бихме могли да го задействаме ръчно, ако някоя грешка в изчисленията ни изхвърли в открития космос. Пенелопе успешно спаси целия екипаж при всеки опит. Аз успях да убия всички, няколко пъти. На разбора Пенелопе ми каза, че вместо да мисли за протокола като за единична смъртоносно важна процедура, го е разбила до поредица от отделни задачи, една на секунда, и отброявала в главата си, докато ги изпълнявала, всяка секунда — дискретна единица време, като стар часовник, отмерващ с тиктакане миговете в стабилен ритъм.

На следващия ден донесох джобния часовник, който бях намерил в онзи изоставен град с приятелите ми, и й го показах като пале, носещо топка на господаря си. Обясних, че не работи, но може би ще успея да накарам някого от техниците да ми го поправи.

— Не го прави — каза Пенелопе. — Или ще се ядосат, че един дубльор им губи времето, или ще се притеснят, че ако откажат, ще кажеш на баща си.

— О — отвърнах. — Вярно. Да, разбира се.

— Дай ми го — каза тя. — Ако аз им кажа да го направят, дори няма да помислят за това като за услуга.

Подадох й джобния часовник и повече не споменах за него. Реших, че дори и да помни този разговор, едва ли ще е приоритет за нея.

Джобният часовник тиктакаше в ръката ми, секунди в минути, в часове, докато седях там и си мислех какво означава това, че Пенелопе го беше поправила, но така и не беше ми го върнала. Прибрах го в шкафчето й и затворих вратата. Отворих моето шкафче, съблякох дрехите си, разпечатах гел опаковката и облякох своя плътен костюм. Знаех какво трябва да направя.

Да стана онова, която тя не можа — първият.

41.

Има още толкова много неща за там, откъдето дойдох, които не съм ви казал.

Въздухът. Не е като тук. Притежава онази плавност и лекота, сякаш си на лодка в огромно езеро, не в океана с мириса му на водорасли, просто една чиста, сладка празнота. Никой не си правеше труда да гори въглерод след 1970 година, тъй че в атмосферата нямаше парлива, мазна утайка. Това е от онези неща, които забелязваш само когато си привикнал към нещо друго, като пресноводна риба, пусната в морето, хрилете й раздрани от солни изгаряния.

Ами ботаничното инженерство, идея си нямате. Домове, направени изцяло от дървета, които органично филтрират въздуха ти, произвеждат електричество чрез естествени цикли на разлагане в почвата и раждат свежи плодове и зеленчуци на кухненските ти стени. Не бяха точно обичайни, но човек можеше да си наеме един за ваканцията. Някои живееха в тях целогодишно.

Толкова много социални притеснения бяха елиминирани, защото всеки път, щом човек се запознаеше с някоя нова личност, можеше просто да направи бързо сканиране и да получи съпоставени данни дали си подхождате по-добре като приятели, любовници, съпрузи или непознати. Не че бяхме длъжни да правим това, което данните предпоставят. Мнозина го пренебрегваха, понякога с чудесни, понякога с ужасни резултати. Можеше дори да разбереш дали лицето, което преценяваш, е пренебрегвало оценъчните данни в миналото и дали това е било за добро или за лошо.

Бих могъл да продължа безкрайно, изреждайки списък с неща, които биха могли да изглеждат уж страхотни или ужасно технократски, в зависимост от личната ви настройка… но схващате идеята.

Или може би не схващате идеята: баналното ежедневно чудо на всичко това. Никога не мислех за въздуха, който дишах. Никога не почивах през ваканцията в едно от онези дървета къщи. Профилите с данни ми се струваха полезни, но любимото ми устройство беше онзи феромонен детектор, който издаваше тихо пинг, щом жената, с която общуваш, изпусне облаче хормони на привличане, и разбираш, че най-малкото е достатъчно заинтригувана, за да продължава да ти говори…

Дори това да съставяш разказ дума по дума и да се преструваш, че не знаеш как свършва — дори това ми е странно. Освен ако си ентусиаст за романи по индивидуална поръчка, каквато беше майка ми, някой, който обича да го водят за ръката като дете през градински лабиринт, там, откъдето идвам, повечето наративни забавления са най-малкото пасивно интерактивни, с прилагане на същата неврално проследяваща технология, която позволява на виртуалния ти симулатор на околна среда да те облекчи от сънищата ти сутринта. Всеки разказ е уникално персонализиран, желанията ти, страховете, безпокойствата, приумиците и странностите ти размесени в преструктурирания сюжет като скелет, около който собственото ти шантаво мозъче изгражда уникално тяло.

„Дежа вю“ е съществено за разказвателната палитра, притеснителното усещане, че си чувал историята преди, но не можеш точно да я наместиш. Онова странно, вибриращо неудобство е едно от най-пищните удоволствия в нашето майсторство на разказа и почти напълно липсва тук. Тук хората се оплакват, когато решат, че знаят накъде върви един разказ. Сякаш наистина важното е сюжетът. В този свят едни и същи думи винаги са в един и същ ред, подредени според личните ексцентричности на автора. Не ми харесва чувството, че този разказ е за мен. В моя свят всеки разказ винаги е за теб.

Съжалявам, знам, аз съм като лош компаньон на първа среща, който прекарва цялото време в приказки за бившите под предлог, че така ще го опознаеш по-добре, а всъщност просто не може да ги забрави. Не искам тази част от разказа ми да приключи, но е време.