Всички наши грешни дни

4

Не съм гений. Ако сте прочели дотук, вече сте наясно с този факт.

Но баща ми е легитимен квалифициран гений от най-висш порядък. След като завърши третия си докторат, Виктор Берън прекара няколко съдбоносни години в работа в областта на дългообхватната телепортация, преди да основе собствена лаборатория, за да продължи в специфичната си ниша — пътуване във времето.

Дори там, откъдето дойдох, пътуването във времето се смяташе за общо взето, невъзможно. Не заради времето всъщност, а заради пространството.

Ето защо всеки филм за пътуване във времето, който сте гледали, е пълен боклук: защото Земята се движи.

Знаете това. А и го споменах в предишната глава. Земята прави пълно завъртане около оста си веднъж на ден, обикаля около Слънцето веднъж за година, докато то се движи по космическия си маршрут през Слънчевата система, която на свой ред фучи през галактика, която пък странства по епичен път през вселената.

Земната твърд под краката ви се движи наистина бързо. По екватора Земята се върти със скорост над 1609 км/ч, двайсет и четири часа на ден, докато в същото време кръжи около Слънцето с малко над 107 826 км/ч. Това прави 2 574 950 км дневно. Междувременно нашата Слънчева система е в движение спрямо галактиката Млечен път със скорост над 2 092 147 км/ч, навъртайки някъде към 51,5 милиона километра на ден. И така нататък.

Ако сте решили да отпътувате назад във времето до вчера, Земята би била на съвсем различно място. Дори ако се върнете една секунда назад във времето, Земята под краката ви може да се измести на близо половин километър. За една секунда.

Причината, поради която всеки филм за пътуване във времето е глупост, е в това, че Земята се движи, постоянно, винаги. Пътувате един ден назад във времето, но не се озовавате на същото място — озовавате се в зеещия вакуум на космическото пространство.

Марти Макфлай[2] не се появи трийсет години по-рано в родния си град Хил Вели, Калифорния. Хитроумният му „Делориън“[3] се материализира в безкрайната празна чернилка на космоса приблизително на 563 милиарда километра разстояние от Земята. Ако допуснем, че не е изгубил моментално съзнание от липсата на кислород, отсъствието на въздушно налягане би накарало всички флуиди в тялото му да кипнат на мехури, отчасти да се изпарят и да замръзнат. Щеше да е мъртъв за по-малко от минута.

Терминаторът вероятно би оцелял в космоса, защото е робот, неудържима машина за убиване, но пътуването от 2029 до 1984 г. би дало на Сара Конър 845 милиарда километра преднина.

Пътуването във времето не изисква просто да се движиш назад в миналото. Изисква също така пътуване до изключително точно местоположение в пространството. В противен случай, също като при обичайното старо ежедневно телепортиране, бихте могли да се окажете натикани вътре в нещо.

Помислете си къде седите точно в този момент. Да речем, на маслиненозелен диван. Бяла керамична купа с фалшиви зелени круши и истински кафяви шишарки, поставена до краката ви на масичката за кафе от тиково дърво. Лъскавосива лампа на стойка грее над рамото ви. Груба черга върху под, облицован с реставрирани стари дъски от бряст, който е доста скъп, но изглежда страхотно…

Ако се телепортирате дори на педя-две в която и да е посока, тялото ви би се забило в плътен обект. Два сантиметра и сте ранен. Пет сантиметра и сте осакатен. Осем сантиметра и сте мъртъв.

Във всяка секунда от деня вие сте на осем сантиметра от смъртта.

Поради което телепортирането е безопасно и ефективно само ако е между предназначените за това места на прецизно калибрирана система.

Ранната работа на баща ми в областта на телепортацията беше толкова важна, защото му помогна да разбере механиката на дезинтегриране и реинтегриране на човешко тяло между отделни местоположения. Точно това осуетяваше всички предишни инициативи за пътуване във времето. Обръщането на времевия поток изобщо не е толкова сложно. Ужасно сложното е мигновеното пътуване в пространството с абсолютна точност през милиарди километри.

Гениалността на баща ми не беше просто в решаването на теоретичните и логистични предизвикателства на пътуването във времето. Беше в осъзнаването, че в това, както и в толкова много други аспекти от ежедневния живот, нашият спасител беше Лайънъл Гьотрайдер.