Събуждаш се в болница.
Събуждаш се в болница и ти казват, че си колабирал на един строителен обект.
Събуждаш се в болница и ти казват, че си колабирал на един строителен обект и не са сигурни какво точно се е объркало с мозъка ти, но каквото и да е то, довело е до това, че си треперил и си се гърчил на излятия бетонен под и си повтарял непрекъснато „шибано“ и от време на време „говна“.
Казват, че името ти е Джон Берън.
Казват, че името ти е Джон Берън и не знаят защо мислиш, че името ти е Том Берън.
Казват, че името ти е Джон Берън и не знаят защо мислиш, че името ти е Том Берън, но вероятно е свързано с това, че си колабирал и си треперил и си се гърчил и ругал.
Правиш всичко възможно да останеш спокоен.
Правиш всичко възможно да останеш спокоен и да им обясниш, че не знаеш защо мислят, че името ти е Джон вместо Том.
Правиш всичко възможно да останеш спокоен и да им обясниш, че не знаеш защо мислят, че името ти е Джон вместо Том, но току-що си видял някои доста забележителни неща, които завинаги ще променят начина, по който мислим за несъмнено най-важните десет минути от цялото време, и ако би могъл просто да видиш баща си, въпреки че ти е ядосан, с основание, както знаеш, но ако би могъл просто да му кажеш какво си видял, си убеден, че той ще разбере колко важно е то и ще ти помогне да им обясниш, че самият факт, че изобщо си жив, че който и да е от тях изобщо е жив, доказва, че не си прецакал нещата толкова зле, колкото си можел, тъй като въпреки всички разумни шансове някак си успял да обърнеш ситуацията, която е ескалирала със светкавична скорост към някакъв наистина краен хаос, и вижте, макар и да разбираш, че няма, да речем, награда за това, че не си изкривил основната нишка на човешката история, предвид обстоятелствата едно просто благодаря не би било нещо неразумно, което да очакваш.
Гледат те.
Гледат те и осъзнаваш.
Гледат те и осъзнаваш, че са родителите ти.
Майка ти е жива.
Майка ти е жива и започваш да плачеш.
Майка ти е жива и започваш да плачеш и не можеш да спреш.