Всички наши грешни дни

28

Двамата с Пенелопе прекарахме нощта заедно и е възможно да съм достатъчно читав писател, за да предам отчасти замайващата й чувственост. Но не искам. Виждал я бях гола преди, но гледката всъщност е най-малко изкусителното усещане. Чувството от допира на кожата й до моята кожа, тежестта й върху мен, тялото ми в нейното тяло, вкус и мирис, звуците, които издавахме, плътността на цялото онова сетивно преживяване прави начина, по който изглеждаше, някак несъществен. Въпреки че помня отлично как изглеждаше, защото ми каза да оставя осветлението включено.

Вече съм казал твърде много. Искам да е лично, това и нищо повече. Знам, не е важно, не беше важно, но беше важно, все още е важно за мен.

Хайде да опитам отново… спахме заедно.

След това, докато лежахме в леглото ми, защото тя дойде у дома, за да може да си тръгне, когато поиска, говорихме.

Точно това искам да кажа — че не беше просто трийсет и осем минути аеробика със забиване и напрегнато сбогуване. Тя остана почти три часа. Лежахме сгушени един в друг и си говорехме за живота. Най-вече тя говореше за живота си, а аз слушах, опитвах се да задавам правилните въпроси и да запомням отговорите й, в случай че това не е еднократно, в случай че се окаже нещо повече.

Знам, очарователно и тъжно е, дето си въобразявах, че би могло да е началото на връзка.

Тя ми разказа за детството си, за тренировките си за астронавт, за провала си, за депресията, за сексуално ирационалната си фаза. Всичко, което съм ви казал за нея, е това, което тя самата ми каза за себе си онази нощ. Тогава бях омагьосан. Щом споделяше тези интимни, лични разкрития, трябваше да означавам нещо за нея.

Сега изглежда по-вероятно цялото това споделяне да е било пряк пример за жестоката склонност на Пенелопе да се саботира сама. Аз бях синът на шефа й. Синът на шефа й, за когото всички знаеха, че е скапаняк. Това, че спа с мен, че сподели проблемите си, че остана половината нощ, когато й предстоеше да се яви в лабораторията още сутринта, за да бъде изстреляна на трилиондоларова експериментална мисия с пътуване във времето… бях твърде хлътнал, за да схвана какво всъщност става.

А истината е, че все още не ми пука. Дори след всичко, което се случи… аз я обичах. Не смятам, че това оправдава следващите ми действия. Но ги обяснява.

В един момент, толкова късно през нощта, че всъщност беше ранно утро, Пенелопе ми каза защо е решила да размени пространство за време и да стане хрононавт.

— Прекарах целия си живот в усилие да стана най-добрият астронавт, какъвто е имало някога — каза, — а ще бъда запомнена само като предупредителен нагледен урок по процедури на прекъсване. Дълго бях потисната от това. До деня, в който ме осени. Не е важно дали си най-добрият, стига да си първият.

Естествено, че разбрах. Това беше урок, който бях научил на дванайсет години — грешките ти, раните ти, компромисите ти, провалът и болката и гниенето, всичко това се отвява като сухи листа, ако се окажеш първият.