Всички наши грешни дни

54

Суетя се с аварийния възвратен щифт на панела на китката ми. Забърсва ме и ме прави отново невидим, преди Шестнайсетте свидетели да извърнат глави към мен.

— Видяхте ли онова? — казва Лайънъл. — Някой видя ли онова?

— Какво да видим? — казва Урсула. — Лайънъл, какво?

— Значи вече е Лайънъл? — казва Джером.

Нова струя изригва от Двигателя. Никой не знае накъде да гледа. Най-важният експеримент в човешката история се случва пред тях, а всички са зяпнали в празното пространство, където стоя аз, готов всеки момент да задействам аварийния бумерангов протокол и да се разкарам по дяволите от миналото.

Всеки знае какво става след това.

След първоначалната пиротехника Двигателят се стабилизира. С пищен жест Гьотрайдер завинтва лампа, за да докаже, че генерира енергия. Лампата светва ярко, прекалено ярко, нажежава се и се пръска. Жилави пипала електричество изригват, пърлят циментовия таван. Електричеството в цялото здание прекъсва, след това в карето, след това в квартала, Двигателят продължава да се върти, засмуква невъобразими ватове, бързо зарежда мощната батерия, която Гьотрайдер е приготвил за малко вероятния случай изобретението му действително да проработи. След като първоначалният фурор около спирането на тока заглъхва, устройството е оценено от многобройни екипи със застъпващи се компетентни органи и когато проучвателният процес е завършил, първо Съединените щати, след това Канада, после Мексико и Централна Америка, а сетне повечето от света биват включени към прототипа, изнемогващ в непрекъснатото си въртене, докато се изгради мрежа от предани двигатели в спомагателни центрове около планетата. Няколко държави настояват да поддържат свое собствено енергийно генериране, но на смъртното си легло, пребледнял и измършавял от радиационното отравяне, с окапали зъби, коса и нокти, с размекнати очи и сляп, с органи, станали на черна и мътна каша, Гьотрайдер прави волеизявлението си относно изобретението, в което разрешава на всички да си направят своя Двигател. Умря без жена или наследник, родителите, братята и повечето му роднини бяха убити в Холокоста, нямаше никого, на когото да остави парите, така че даде на света дара на безграничната енергия, а светът го дари с безсмъртен статут. Бъдещето започна.

Ето какво не трябва да стане.

Гьотрайдер не трябва да изпадне в паника, след като вижда призрачен непознат в лъскаво прилепнало боди, стоящ в лабораторията му.

Не трябва да дръпне активиращия лост и да изключи Двигателя Гьотрайдер в процес на действие.

Двигателят не трябва да затрепери и да замята искри, защото ужасните количества енергия, които генерира, няма къде да отидат.

Безвредните импулси сребриста светлина не трябва да блеснат в огненосинкаво.

Един син импулс не трябва да се вреже в контролното табло, разтапяйки метал и стъкло, да прогори цимента и пламъците да заближат по стената.

Урсула не трябва да изкрещи на Лайънъл да се махне от машината.

Следващият син импулс не трябва да се изстреля право към нея, все едно че нарочно е прицелен в тази посока.

Джером не трябва да извика нещо несвързано, да се хвърли и да избута Урсула от пътя му.

Синият импулс не трябва да разкъса кожата и мускула на ръката му, точно под лакътя, и да шибне през отсрещната стена, докато Джером притиска поразената си от удара ръка и пищи неистово от ужас и болка, а оголените му кости се разпадат на ронлива пепел.

Урсула не трябва да отвори устата си, за да издаде звук, който така и не последва, щом съпругът й се смъква на колене и млати във въздуха с овъгленото пънче, останало от ръката му.

Другите четиринайсет наблюдатели, всички будни и силни научни умове, не трябва да се превърнат в озверяла тълпа от плачещи, блъскащи се, скимтящи от страх същества, които събарят столове и напират към единствената врата, газят се, трошат пръсти, хапят устни до кръв, когато поредният син импулс се врязва в тавана към горния етаж, стоманена греда се разтапя от сблъсъка, пламъци връхлитат раздраните пукнатини, които плъзват по тавана, щом тежките бетонни плочи хлътват застрашително.

Лайънъл не трябва да вдигне ръце в безсилна самозащита; топлина се отприщва от засмукващото ядро на Двигателя, докато машината се гърчи и стапя, мехури кипват и плъзват по дланите му, мъхестите косми на миглите и веждите му пламват, но той е твърде хипнотизиран от бедствието, за да мигне.

Но най-вече аз не трябва да съм тук. Тъй че всичко, което не трябва да се случи, се случва.

Истината е, че всеки в тази стая е обречен да умре. Но след като направят история, изваяни в бронз в бъдещето като мъченици мечтатели. Не така, плачещи и бутащи се един друг, плъзнали на четири крака всеки да се прикрие някъде, Урсула, притиснала до себе си осакатен рогоносец, докато най-великият ум на човечеството е зяпнал в отломките на гения си, а върхът на носа му изгаря и се разтапя до раздран хрущял.

В този миг на хаос и ужас откривам нещо хубаво за себе си — аз съм благоразумно спокоен под напрежение. Вместо да деградирам във втрещена от ужас амеба, хвърлям се през лабораторията и избутвам Лайънъл от Двигателя с всичката сила, която успявам да събера, запращам го към отсрещната стена, поне на две стъпки по-близо до спасението.

Нова огненосинкава струя изригва от Двигателя и ме залива. Би трябвало да съм изгорял, но плътният ми костюм е създаден да бъде забележително устойчив на физическа повреда. Това, което прави, е, че изпраща катастрофално количество ток през органичната си мрежа, причинявайки лавинообразен системен провал. За щастие баща ми и инженерите му вградиха аварийна система за безопасност — в случай на пълно и окончателно излизане от строя, аварийният бумерангов протокол се включва автоматично.

До една секунда ще се върна у дома.

Въпреки всички шансове и вероятно за пръв и единствен път в живота ми, мозъкът ми заработва с върхова ефективност. Една секунда се оказва достатъчно време нервната ми система да предаде просто съобщение до мускулите в рамото ми, ръка, длан и пръсти. Съобщението е това: включи отново Двигателя, за да не унищожи половината континент.

Дръпвам активиращия лост с невидимата си ръка.

И после изчезвам.