Всички наши грешни дни

23

Когато избягах от къщи, взех едно съдбоносно и като си помисля сега, доста крайно решение — нямаше да разговарям с никого, който изглежда на повече от шестнайсет години. Напълних раницата със синтезатор на храна, рециклатор на облекло и интерфейс за забавления, изключих вградените протоколи за проследяване и излязох от предната врата.

Отправих се с транзитна капсула към едно от предградията на Торонто и се обърнах към първото хлапе, което видях. Казах му, че съм избягал от къщи и ми трябва място, където да пренощувам. То веднага реши, че това е супер, и ми позволи да преспя у тях. Родителите му изобщо не забелязаха, че съм там. Останахме в стаята му и играхме „Имършън Геймс“[4] до късно през нощта. На другия ден продължих, хванах капсула до друго предградие и направих същото — намерих дете, казах му истината, преспах у тях, без родителите му изобщо да разберат, а на следващия ден продължих.

Отначало се обръщах само към момчета, защото бях на дванайсет и се смущавах от момичета. Очаквах поне някое от хлапетата, които срещнах, да ме издаде, но никой не го направи. След две седмици се обърнах към едно момиче. То дори се увлече повече в това от момчетата. През целия си живот беше очаквала някой пълен непознат да дойде и да й предложи приключение, но такова, че да изисква да напусне безопасната си спалня. Онази нощ не играхме игри, освен ако не броите натискането за игра. За първи път изобщо целувах момиче. Казваше се Робин Суелтър.

Останах с Робин пет нощи, докато батко й не ни хвана в спалнята й облечени само по бельо. Дръпна ме от нея, докато тя покриваше полуоформените си гърди, и ме удари в лицето. Родителите й се набутаха вътре и бяха твърде огорчени от това, че съм живял у дома им пет дни, без да разберат, за да се ядосат както трябва. Обадиха се на родителите ми, докато домашният им медицински дрон заледяваше посинялото ми око. Майка ми дойде да ме прибере с мрачна физиономия.

През онези пет нощи хлапашко опипване двамата с Робин получихме достатъчно информация за органиката на допълващите ни се физики, за да ни изстреля до върховете на сексуалния опит в съответните ни училища. Вървях по коридорите като новородена легенда. Всяко момиче, което доскоро решително ме пренебрегваше, изведнъж започна да ме забелязва. А благодарение на Робин и нейното кльощаво, щедро любопитство, донякъде знаех и какво да направя с това внимание.

С Робин поддържахме връзка, но и двамата разбирахме, че магията помежду ни се е развалила. Не мога да кажа, че я обичах, но никога не бях ценил повече друго човешко същество.

Майка ми се самоубеди, че съм избягал заради Робин, а не че просто съм я срещнал в пътуванията си. Един младежки романс беше приемлив. Безсмисленото предизвикателство към баща ми — не.

Колкото до баща ми, той беше умерено загрижен, най-вече защото паниката и тревогата на майка ми през онези деветнайсет дни беше обсебила нормалното му ежедневие. Когато разбра, че съм бил способен да оцелея неопределено дълго, ако меката прегръдка на Робин Суелтър не ме бе изкусила, реши, че е приключил работата си като баща. Пуснеха ли ме сам, нямаше да умра. Можех дори да стигна до трета база.