Всички наши грешни дни

43

Том Берън живее в света, който се предполага, че ще имаме. Технологическата утопия, предсказана от оптимистичната научна фантастика на 50-те, стана възможна, когато през 1965 г. учен на име Лайънъл Гьотрайдер изобрети радикал но нов вид производство на енергия — чиста, силна, безгранична. Подхранван от Двигателя Гьотрайдер, научният напредък мощно се ускори. През 2016 г. всички имаха всичко, от което се нуждаеха, за да живеят щастлив, удобен живот. След като всички ежедневни функции са автоматизирани или синтезирани, повечето хора работят, за да развиват единственото, което вече е важно — забавлението.

Като почти всички хора в света Том работи в лаборатория. Неговият шеф е баща му, Виктор Берън, гений първопроходник във върхова област — пътуването във времето. Самата наука е радикална и гениална, но за да осигури корпоративното финансиране и правителствено одобрение, Виктор я е опаковал като свръхелитен туризъм.

След смъртта при злополука на майката на Том, Ребека Берън, Виктор предлага на сина си работа от чувство за вина и съжаление. Отношенията им отдавна са напрегнати, защото Виктор винаги е бил толкова ангажиран с важното си изследване, а Том винаги е бил толкова ангажиран с това да бъде едно хронично разочарование.

Том е назначен да тренира заедно с Пенелопе Вешлер, водачката на екипа на първата мисия назад във времето, за да заеме мястото й, в случай на малко вероятното обстоятелство нещо с нея да тръгне непреодолимо погрешно.

Том скоро се влюбва до уши в Пенелопе. Допуска, че тя няма никакъв интерес към него, тъй като в повечето случаи го пренебрегва. Но Пенелопе си има много повече проблеми, отколкото някой би могъл да предположи. Просто умее да го прикрива добре.

В нощта преди мисията Том и Пенелопе имат дискретна среща на прием, даден от финансовите донори на проекта. Спят заедно. Една от най-хубавите нощи в живота на Том.

Но следващата сутрин се оказва една от най-лошите в живота на Том. При рутинното медицинско сканиране преди мисията се оказва, че Пенелопе е забременяла от него, което автоматически я зачерква от списъка. Тъй като Том е официалният й заместник, тя го обвинява, че го е направил нарочно. Виктор, разгневен и смутен от това, че делото на живота му е застрашено от безотговорните действия на собствения му син, напада и двамата и отлага мисията. Унизена и неспособна да приеме, че трудно постигнатите й професионални постижения са рухнали, Пенелопе извършва нещо ужасно — самоубива се.

Проектът е закрит за неопределено време. Лабораторията е изоставена, докато се разреши юридическата бъркотия. В шок от скръб за Пенелопе и кипнал от гняв към баща си, Том решава сам да изпълни мисията. Промъква се в лабораторията и активира машината на времето.