Всички наши грешни дни

112

Преди злополуката на 11 юли 1965 г. Лайънъл и Урсула се бяха виждали по-малко от година. Бяха се запознали случайно в приемната извън офиса на Джером. Лайънъл имаше среща, на която да обсъдят възможностите за финансиране, което Джером трябваше да одобри, и Урсула се бе отбила, без да предупреди, за да види дали съпругът й е свободен за обед. Джером беше зает или твърдеше, че е зает, тъй че заинтригувани един от друг, Лайънъл и Урсула обядваха заедно.

Ето така се променя светът — двама непознати преживяват химическа реакция. Обстоятелствата им позволяват да я изследват по най-колебливия и предпазлив начин. Но мигновената опияняваща връзка между Урсула и Лайънъл беше квантов пламък, чийто кислород бе вниманието.

Лайънъл беше на четиридесет и две. Урсула — на трийсет и седем. Никой от двамата нямаше деца, когато се запознаха. Работата им означаваше всичко за тях. Урсула и Джером бяха женени едва от две години, но вече бяха улегнали във функционално удобство, което се оказа полезно за кариерите и на двамата. Тя пометна два пъти в първата година на брака им и се бяха разбрали да престанат да опитват за известно време и да се съсредоточат над работата си. Лайънъл бе преживял трийсетте си години в търсене на съпруга, която да му е равна по интелект. Искаше жена, която разбира всичко, което разбираше той. Която разбира него. Така и не я намери — до Урсула. Тя го зашемети. Не можеше да разбере как човек, толкова прозорлив политически, но с ограничено въображение като Джером, я е убедил да се омъжи за него. Лайънъл не схвана, че отчасти онова, което позволи на Урсула да си пробие път като жена в научната кариера, беше фактът, че отговаряше на всички условия за стабилна, предана съпруга. В началото на 60-те това, че не беше омъжена на трийсет и пет години, беше повсеместно забелязвано. За типа хора, които даваха редовен преподавателски щат, публикуваха статии, възлагаха класове и финансираха изследвания, една неомъжена жена в средата на трийсетте намекваше нещо. Пръстенът на ръката и премахна всичко това. Също така, и това в никакъв случай не беше маловажно, Урсула искаше да вярва в брака си. Той беше важен за нея.

Не си легнаха веднага. На Урсула й отне месеци докато му се довери. А на Лайънъл — да се примири с това, което щеше да представлява връзката им. Не мислеше за себе си като за типа мъж, който би имал секс с жената на друг, въпреки че бързо и невъзвратимо вървеше натам. Затова му се наложи да направи няколко фундаментални ревизии на етическия си механизъм. Но се ревизира. И тя му се довери. И връзката им започна.

След аварията не си говориха почти три години. Видяха се само веднъж, мимоходом, в болницата, където всички бяха поставени под карантина, докато докторите преценят, че са неувредени от неизвестните енергии, изригнали по време на експеримента. Някой беше проявил благоразумието да изолира Лайънъл от другите, така че дори мимолетното им зърване в коридора онзи единствен път бе неочакван късмет. Или жесток обрат на съдбата. Лайънъл видя в него по малко и от двете.

В онези първоначални самотни и деморализиращи месеци в Хонконг това, което Лайънъл искаше повече от всичко друго, беше просто да говори с Урсула. Но знаеше как работи нейният ум — трябваше да изчака, докато тя е готова, колкото и дълго да отнеме това.

Отне две години и десет месеца. През май 1968 г. Урсула се появи в лабораторията на Лайънъл в Хонконг без предупреждение. Той дори не мислеше, че тя знае къде е.

В онзи ден тя постави условията. Не можеше да понесе да не го вижда никога. Но и никога нямаше да напусне Джером, не и след като той загуби част от себе си, за да спаси живота й. Тъй че това беше сделката: щяха да се виждат, когато могат, но никога там, където един от двамата живее. Когато единият или другият отиде на удобно място по легитимен професионален повод, щяха да се свързват и ако времето позволява, да се срещат. Междувременно, колкото и дълго време да мине, нямаше да поддържат връзка. Ако в който и да е момент чувствата на единия към другия се променят, двамата щяха да приемат решението да приключат без въпроси или спорове.

Разбира се, всичко зависеше от Урсула.

Истината е, че и двамата разбираха, че това не би могло да продължи дълго. Рано или късно Урсула щеше да се отегчи от Лайънъл или да обикне отново Джером, Лайънъл щеше да срещне друга или да се отегчи от Урсула, или просто щяха да се уморят от изкривената логистика и връзката щеше да се изчерпа. Обаче това продължи десетилетия. Обикновено един уикенд в годината. Понякога два пъти годишно. Имаше промеждутъци, когато не се виждаха за повече от година, понякога две, веднъж дори три.

Всеки път, щом се срещнеха, Урсула казваше, че това би трябвало да е последната им среща, че вече й идва в повече стресът, тревогата, раздвоеното сърце. Отнасяха се един към друг, сякаш се виждат за последен път. Толкова далеч от ежедневната интимност на един брак.

Не че Лайънъл никога не се увлече по друга. Правеше го, за кратко. Но никоя от тях не можеше изобщо да се сравни с Урсула. Стараеше се да не разсъждава над факта, че тя е съпруга на друг. Веднъж Урсула се опита да му обясни, че сексът с Джером е различен биологичен акт в сравнение със секса с него — че е триене и влага, а удоволствието от него е в бързината и неизменността му. Сексът с Джером беше математика. Сексът с Лайънъл беше физика. Джером беше смутен от пънчето на ръката си и настояваше светлините да са угасени, за да не може тя да го вижда, но това означаваше, че той също не можеше да я вижда. Урсула каза на Лайънъл, че ако главата й бъде откъсната при някоя ужасна злополука, съпругът й едва ли ще може да разпознае голото й тяло на масата на съдебния лекар. Докато Лайънъл познаваше всяка част от нея, повърхност и дълбочина. Тя живееше живота си зад маска, която падаше само когато е с него.

При Лайънъл беше обратното. Подреждаше живота си така, че да е на разположение веднага. Затова щом получеше изневиделица съобщение от Урсула да се срещнат в Прага, Буенос Айрес или Токио на определена дата, винаги можеше да е там. Когато беше с нея, знаейки, че всяка среща можеше да е последната, беше в най-добрата си форма, никога не сваляше гарда и неизменно беше грижлив, романтичен, спонтанен. Но не беше ли с нея, маската падаше и той навлизаше с експериментите си все по-навътре в съмнителен етически терен.

Прекара трийсет и пет години, правейки две неща — работа над машината на времето и чакане Урсула да позвъни. Не разви никакви други сериозни отношения. Позволи Урсула да стане всичко за него, но това означаваше, че интимната му връзка е ограничена до няколко дни в годината. Докато десетилетията отминаваха, това първоначално споразумение се превърна в целия му живот.

До деня, в който всичко се промени. Защото неговата машина на времето най-после бе готова за изпитание.