Всички наши грешни дни

126

Радиацията е съставена от три частици — алфа-частиците са положително заредени съчетания от двойни протони и неутрони, бета-частиците са отрицателно заредени електрони или позитрони, а електрически неутралните гама-частици са високоенергийни фотони. Първоначалната вълна от тау радиация, която изригна от Двигателя Гьотрайдер, след като беше включен, все още кръжи из лабораторията, когато пристигам тук на 13 юли 1965 г., а засичащата матрица на машината на времето е програмирана да намери останалите следи и да ги проследи назад до възникването им два дни по-рано, 11 юли 1965.

Бързо откривам, че проследяването на разпаднал се облак енергия в обратна хронология в реално време е изключително дезориентиращо — чувствам се като подскачащ жироскоп в сушилня за дрехи вързана за влакче в лунапарк, завихрено от торнадо. Трудно е дори да мисля ясно. Засичам профучаващи мигове. Гьотрайдер се суети с прототипа да стабилизира радиационното изтичане, което следя. Прахът уляга, но наобратно, така че се надига от наклонена позиция във възбудена мъгла. Силен трясък и половината таван, който лежи на отломки, се надига от пода и се намества отново над лабораторията. Докато таванът се възстановява от срутването, десетина мъже в газови маски от епохата на 60-те и предпазни костюми, с гумени ръкавици, стегнати с еластични ленти около китките, ситнят назад от помещението. Преди това проучват развалините с жълти гайгерови броячи, размахват метални сензори, почукват стъклените панели над индикаторите, за да потвърдят, че показанията са верни.

Парамедици изнасят свидетелите, твърде пострадали, за да могат да ходят. Останалите куцат и изпълзяват от лабораторията. Гьотрайдер е грубо вдигнат на крака. Парамедици оглеждат раните му, щом сяда до стената замаян, върхът на изгорения му нос кърви, зяпва към машината, опърлените му длани — отворени на скута му.

Пожарникари издърпват отломките, за да разчистят път до вратата. Издърпват Урсула от Джером, докато тя пищи и протяга ръце към него. После седи на пода, сгушила главата на Джером до гърдите си, докато той трепери и се гърчи, притиснал изгорялото пънче на ръката си.

Двигателят спира да се върти, забавя, Гьотрайдер го изключва, ръцете му са опърлени и раздрани, залита към инструменталното табло, надига се от мястото, където е рухнал до стената, където аз го избутвам точно преди да включа отново Двигателя и да рикоширам обратно до своето време.

Към последните секунди на тази пренавита нишка, когато синхронизирам до точката, където пристигнах първия път в този момент във времето, умът ми е напълно объркан. Виждам събитията, които вече съм преживял, но трескаво и развинтено, като поток от най-правилните думи, изложени с най-грешния синтаксис, превъртени и наполовина безумни.