Всички наши грешни дни

8

Напускам апартамента си на 184-тия етаж на 270-етажната кула, свързана със седем други кули с мрежа от пешеходни пътеки, с транспортен възел в основата на осмоъгълния комплекс. Баща ми използва няколко, защото зданието се притежава от същия конгломерат за недвижимо имущество, който ръководи жилищната собственост на родителите ми, тъй че домът ми поне не е към най-гъстите купове здания на Торонто и имам прилична гледка към езерото Онтарио и биологичния резерват „Ниагарски ескарп“ в далечината, с кулите на централен Бъфалоу, искрящи на утринната светлина по извития хоризонт.

Много хора отиват на работа с личните си превозни средства, но — сериозно — триизмерният трафик е скапан. Колкото и страхотно да е возенето в летяща кола, разваля го задръстването на двайсет етажа над всяка улица.

Предпочитам да хвана транзитна капсула на едно от напластените трасета, минаващи през града. Всяка капсула представлява лъскав метален пашкул, отварящ се като мида, а вътре има тапицирана седалка с екрани и говорители, които да включиш към интерфейса си за забавление. Капсулата те откарва където трябва да стигнеш с покриващата целия град транспортна система, макар че има изтеглящ се двигател за летене на късо разстояние извън мрежата.

Започвам работа с дванайсет минути закъснение, което е типично за мен. Шефът ми е твърде недоволен от почти всеки аспект от живота ми, за да го дразни хроничното разтакаване. Защото шефът ми е баща ми.

Табелата извън сградата гласи „Институт по хрононавтика“. Намирам го за непоносимо пошло, но след като всички служители на баща ми благоговеят пред него, явно съм малцинство. Никой друг не би и помислил да завърти очи на тази глупава табела, когато идва на работа в лабораторията. Твърде много са заети да въртят очи на мен.

Едно трябва да изясня: само защото работя в лаборатория, не значи, че съм умен. Там, откъдето идвам, всеки работи в лаборатория.

Всички банални функции от ежедневния живот са поети от технологията. Няма никакви бакалии, бензиностанции или заведения за бързо хранене. Никой не събира боклук от контейнер на тротоара, не оправя колата ви с инструменти в гараж, да речем. Черната и ръчна работа, която преобладаваше за глобалната работна сила в миналите епохи, сега е автоматизирана и механизирана, а международните конгломерати, които поддържат тези технологии, набързо поправят нещата с малки усъвършенствания. Ако модулът ви за изхвърляне на органични отпадъци е в неизправност, не бихте извикали ВиК специалист, дори и ВиК специалистите все още да съществуваха, защото жилищната ви сграда разполага с дронове в готовност. Един фенерджия с тенекия газ и фитил на прът е толкова уместен за съвременния живот, колкото шивачи, портиери, градинари и дърводелци.

Места като книжарници и кафенета все още съществуват, но те са специализирана бизнес ниша, предназначена за носталгични фетишисти. Можеш да отидеш в истински ресторант и да поръчаш на главния готвач да приготви храната ти ръчно. Но келнерът, който ти сервира, е по същество актьор, играещ роля на сцена, в която ти също си актьор, увличащ действен наратив, който се развива около теб в реално време.

При отсъствието на материален дефицит, световната икономика се прехвърли почти изключително към забавлението — забавлението е едновременно основата и горивото на модерната цивилизация. Повечето от нас работят в лаборатории, които измислят, конструират и изграждат следващото страхотно нововъведение в забавлението. Това е единственото, от което наистина се нуждаеш в свят, където почти нищо не се иска от теб. Освен да играеш за това забавление. Колкото по-бляскаво и по-необуздано е то, толкова по-скъпо струва.

Ако си учен, увлечен да разбива неразбиваеми кодове и да прави невъзможни нововъведения, никой освен няколко закъсали за средства правителствени агенции не е мотивиран да финансира такова разбиване на кодове и нововъведение. Но ако можеш някак да го оформиш като най-новото, най-бляскавото и най-необузданото забавление наоколо — няма никаква граница на финансите, които можеш да измъкнеш.

Поради което баща ми, смятан за един от върховите гении на света, беше посветил кариерата и репутацията си на — в основни линии — туризъм с пътуване във времето.

„Пътуване във времето“ не привлича инвестиции. Но добавяш думата „туризъм“ към него, обещанието за несекващ поток от клиенти, редящи се на опашка да платят, за да посетят която ера от живота на планетата Земя искат да видят със собствените си очи — е, тогава парите се изливат. И така: хрононавти.