Всички наши грешни дни

53

Все още съм натикан в ъгълчето зад наблюдателите, той че разполагам с около трийсет секунди, преди Двигателят да започне операционния си цикъл, за да се изместя, ако искам да видя лицата на събраните свидетели и да уловя прословутите им реакции.

Гъделичкане в ума ми подсказва, че съм в безопасност там, където съм. Дори и да нямам най-добрата гледка към експеримента и наблюдателите му, най-добрият начин да гарантирам, че нямам никакво материално взаимодействие с разгръщащите се събития, е да стоя на място. За съжаление разумът отстъпва на суетата и любопитството.

Докато съоръжението ускорява и абсорбиращите намотки започват да пращят, се измъквам от ъгъла и заставам в другия край на помещението спрямо мястото, където Лайънъл стои с ръка все още на активиращия лост, тъй че имам отлична гледка към наблюдателите. Всички имат сходно изражение, смътно заинтригувано, смътно равнодушно. С изключение на Урсула, лицето й е стегнато в очакване, мускулите на челюстта се огъват, когато стиска зъби.

Двигателят набира скорост и издава боботене, което кара вътрешните ми органи да затреперят омекнали. Свободни предмети като чашката с кафе, която бутнах, подскачат на място. По лицата на няколко от наблюдателите пробягват нервни полуусмивки, но вече всички определено обръщат внимание на ставащото. Лайънъл зяпва в изобретението си, ръката му е на лоста, готова да го изключи, ако нещата тръгнат в грешна посока, но запленен от това, което би могло да последва.

Това, което следва, е искряща лъчиста струя, която изскача от абсорбиращите намотки и се изстрелва през лабораторията, загръщайки наблюдателите в сребрист вихър от светлина.

Няколко души изпищяват. Няколко вдигат ръце да се предпазят. Останалите просто зяпват онемели и стъписани. Урсула се смее радостно, очите й са блеснали. Лъчът не ги наранява, макар че косите на всички настръхват, сякаш космите им са се отскубнали от гравитацията.

Нова искряща струя енергия кръжи безвредно из помещението.

И точно тогава виждам шестнайсетте лица. Не са точно както ги представят. Скептичния просто не разбира какво вижда, Възхитения е вероятно преувеличение, но очите му са доста ококорени, Разсеяния посяга да пипне енергийния лъч, докато Развеселения се отдръпва от него, Ядосания е просто изнервен от светлинното шоу, Замислената разбира, че е свидетелка на нещо безпрецедентно, също и Уплашения, но това, което предполага, не му харесва, Отчуждения е по-скоро слисан, Загрижения е по-скоро любопитен, Възбудения е склонен да го преувеличи, Равнодушния е склонен да го подцени, трудно е да се различи Разтревожения от Отегчената, Мъдрия е по-скоро впечатлен и докато Ревнивия е точно по описанието, Наглата изобщо я няма — тя е Гордост.

Нова яркосребриста струя изригва от Двигателя и връхлита право към мен. Хипнотизиращо е. От толкова близо мога да видя енергийния вихър вътре — потръпващия молюск, който се закъдря навътре в себе си и ще символизира всичко, което ни даде геният на Гьотрайдер — искрящият ефект е защото по-големият вихър е съставен от безброй по-малки, които на свой ред са съставени от още по-малки и по-малки вихърчета, безкрайно много, които кръжат в себе си отвъд субатомното. Всяка кръжаща нишка чиста енергия отключва врата към бъдеще, което събраните свидетели са виждали само на евтините хартиени страници научна фантастика, която четат, три четвърти объркани и една четвърт възбудени, зачудени какво ли би било нужно, за да се превърнат ярките им мечти в жива реалност. Като виртуалния проектор на околна среда, който ме вкарва в съзнание всяка сутрин, в този момент всички те бяха захвърлени в плаващо преддверие между полубудното минало и полуспящото бъдеще. Все още не го знаеха, но Двигателят Гьотрайдер беше средството, чрез което най-дръзките им мечти щяха да бъдат картографирани на света.

— Боже Господи! — казва Лайънъл.

Всички гледат в него. Аз гледам в него. И осъзнавам, че той гледа право в мен.

Той може да ме види.

Защото великолепната искряща струя, на която се удивявах, разруши полето на невидимост, което ме скриваше от поглед, правейки ме прозрачен, но видим… и щях да съм се насладил на поредната колосална грешка в грандиозния план на баща ми, ако не бях толкова обзет от паника. Лайънъл Гьотрайдер стои вцепенен и пребледнял, взрян в призрака, който е зяпнал в него от отсрещната страна на лабораторията.

Оказва се, че аз съм Седемнайсетият свидетел — Идиота.