Всички наши грешни дни

27

Един живот се определя главно по това как се справяш с провала. Никога в нищо не съм успявал, тъй че за мен провалът до голяма степен е синоним на самия живот. Но реакциите на други хора на провал, хора, които повече или по-малко успяват във всичко, което предприемат, хора като баща ми и Пенелопе, могат да бъдат непредсказуеми.

След като била отхвърлена като астронавт например, Пенелопе правила много секс без предпазни средства с непознати. Срещала ги където се случи, отивала в дома им и ако се поставел въпросът за контрацепция — а забавно малко от тях изобщо го поставяли, приемайки, че тя трябва да е на подходящия медикамент за потискане на гаметите — никога не лъжела. Казвала просто, че не използва предпазни средства и че ако я искат, ще хвърлят зара и ще видят какво ще се случи. Повечето влизали в играта без колебание, твърде увлечени от това, че са пожелани от тази жадна, красива жена, за да се притесняват за последствията, а малкото, които се колебаели, лесно били съблазнени от жаждата и красотата й.

Защо да има непредпазлив секс, когато е толкова лесно да избегне зачеване? Защото, знаете, съдбата или нещо такова. Пенелопе смяташе, че съдбата е предопределила генетично мозъка й така, че да я направи съвършения астронавт, като в същото време й е дала недоловим неврологичен недостатък, гарантиращ, че никога няма да може да се рее из космоса. Съдбата я беше прецакала. Тъй че тя щеше да се надцаква със съдбата. Щеше да залага тялото си и всяка сутрин, в която не се събудеше бременна, щеше да е още една нейна стъпка пред провидението.

Беше си казала, че ако се случи, ще задържи бебето. Който и да се окаже бащата, ще направи всичко по силите си, за да бъдат добри родители. Ще съсредоточи огромните си амбиции в майчинството. Може никога да не пътешества сред планетите, но ще е най-добрата маминка на света.

Само че Пенелопе всъщност никога не забременявала. С колкото и мъже да се прибирала вкъщи, не можела да прецака съдбата си.

Разбира се, когато спах с нея, изобщо не знаех това. Мислех си, че съм специален. Че понеже й предстои да се отправи на първопроходническа експериментална мисия през пространство и време, от която може да не се върне, иска да се изчука за последен път. И по някаква необяснима причина, ме е харесала.

След като не спомена нищо за предпазване, ами, аз бях един от онези типове, които просто приемаха, че взима мерки. Никой никога не очакваше от мен да се грижа за каквото и да било. Още по-малко за нещо толкова очевидно като гаранция, че спермата ми няма да оплоди яйцето й.

Ако ви изглежда, че морализирам, значи не се изразявам достатъчно ясно. Изобщо не ме притеснява, че Пенелопе беше спала с цяла тайфа непознати. Аз бях един от тях. Това, което ме притеснява, е, че бях твърде тъп, за да осъзная, че за нея беше без значение. Поне не по начина, по който ми се искаше да е.