Не мога да остана тук. Чудесно е, че мама е жива и татко не е разсеян негодник, а Грета е, ами да, тя е страхотна. Цинична, непредпазлива и рязка. Заслужава да живее много повече от мен. Явно Джон се справя така, както аз никога не съм могъл. Той е успяващ, предприемчив, впечатляващ. Въпреки че всичките му превъзходни идеи са изтръгнати от сънищата му за моя свят, въпреки че е ограничил живота си до работа и се е самоубедил, че това е достатъчно, въпреки че знам защо — защото той винаги имаше това стабилно, мрачно, потискащо усещане, че нищо от това не е така, както би трябвало да е, че всеки когото срещне, всяко място, където отиде, всяка мисъл в главата му е необяснимо, но неотменимо грешна. Държи всекиго на разстояние, защото на някакво ниво, което не би могъл дори да опише, но също така не би могъл изобщо да разклати, знае, че те не би трябвало да съществуват. Единственото изключение е Грета, но само защото тя отказа да бъде избутана настрана и водеше яростна, безмилостна, никога несвършваща битка да задържи Джон да присъства в този свят. Прекарах живота си в копнеж родителите ми да ми обръщат внимание. Джон разполага с тяхното възхитено внимание и ги отхвърля. Има всичко, което аз исках, но то не може да запълни пустотата, която се разтваря всяка нощ в сънищата му. И пустотата вече го е завладяла — аз, аз съм пустотата.
Но не мога и да ги приема. Не и Грета, не и родителите ми, не и тази версия на живота ми. Трябва да затъкна съзнанието на Джон, да го заключа, да преглътна всяка привързаност, която изпитва към индивидите, съставящи плетеницата на живота му, защото този свят е един усоен, мрачен ужас и аз не мога да остана тук. Трябва да измисля как да вкарам времевата линия във вярната диря и да върна на всички ни бъдещето, което трябваше да имаме. Аз съм единственият, който може да го направи, и колкото и приятен да е бил този промеждутък, неописуемо егоистично е да осъдя останалата част от света, самата реалност, на това грешно съществуване само защото моят нищожен живот се е подобрил. Аз не съм важен, не и спрямо милиардите, които никога не са знаели как би трябвало да са нещата.