Всички наши грешни дни

74

Вървим до жилището й, на няколко преки оттам, в стар фабричен цех, изкорубен и преустроен с прозорци от пода до тавана и с излети циментови подове и приспособления от неръждаема стомана, за да се превърне в изискан дом за около стотина обитатели. Апартаментът й е с изглед към няколко строителни обекта, където събарят подобни цехове и ги заменят с небостъргачи, които скоро ще завземат каквото е останало от гледката й към нащърбения сивотюркоазен силует на градския център и просторната шир на езерото Онтарио.

Покани ме в дома си. Това изглежда добър знак. Макар да не съм сигурен знак за какво.

Пени сритва обувките си, отива до кухнята, сипва малко вода за двама ни. Не светва лампите, но има достатъчно околен градски блясък, за да й придаде меко, сияещо очертание, когато ме поглежда.

— Виж — казва Пени, — ти или си удивително побъркан, или си най-интересната личност, която съм срещала някога. Ако ми разказа тази история, за да ме свалиш, ще бъда откровена и ще призная, че действа доста добре, макар че четирите бърбъна играят важна роля в това. Имам доста добре настроен спайди усет[5] за глупостите, които казват някои мъже, за да ти смъкнат дрехите. И ако е това, е браво, шибаняк такъв. Няма никаква причина да ти вярвам. Само дето съм се чувствала така, сякаш животът ми не е това, което би трябвало да е. Сякаш макар книжарницата ми да върви добре и да имам един хубав, спретнат, удобен животец, в който рядко съм напускала квартала, и клиентите ми изглежда, примерно, искрено оценяват, че книжарницата ми съществува в район, който е в процес на самопоглъщане и изповръщане в кой знае какво, и ме виждат като, знаеш, символа или каквото е там, че може би това, в което се превръща, няма да е толкова лошо, би могло дори да се окаже по-добро от това, което беше, нещо автентично и особено вместо ужасна лайняна верига ресторанти и магазини за сувенири. Но никога не съм чувствала, примерно, че това е подходящият живот за мен. Чета много умозрителна литература, имам предвид най-твърдото, „нърд“, обичам я, винаги съм я обичала, дори когато ме направи особнячка и единствените момчета, които си падаха по мен, бяха твърде наплашени от момичета, за да направят каквото и да било по въпроса, което означаваше, че винаги аз правех първия ход, е, не просто първия ход, всичките ходове, и те бяха толкова ужасени да не бъдат отхвърлени, че сериозно предпочитаха да се ядосат и да ме нарекат мръсница, вместо да рискуват да се окажат зле в леглото. Това, което казвам, е, че въображението ми е тренирано, ясно? Премисляла съм много други животи, които съм могла да живея вместо този. Блаженствала съм в безбожно невероятни възможности да съм тази, която можех да съм, вместо тази, която съм. И сега ти се появяващ и ми казваш, че всичките тези упоителни, безумни фантазии, които таях като разочаровано момиче и стеснителна жена, са били, какво, неамбициозен? Че животът, който трябваше да съм водила, е толкова далече отвъд всичко, което изобщо съм способна да си въобразя за себе си? Че съм една шибана лъвица, живееща като мишка?

— Да, предполагам, че да — казвам аз.

И Пени ме целува.