62

Татко ми, Виктор Берън, е редовен професор по физика в Университета в Торонто със специализация във фотониката — заместването на конвенционалната електроника с експоненциално по-бързи и с по-голяма вместимост фотони вместо тъжните и хилави електрони, улесняващо амбициозни проекти като квантови компютри с нужната мощ за ефективно функциониране. Преподава в началните и горните курсове, публикува в мистериозни научни списания, прекара седем години като представител на деканата си в съюзния съвет на университетския кампус, два пъти кандидатства да оглави деканата и два пъти беше отхвърлен, и понякога е водещ на местен новинарски канал, когато за някакво развитие в света на физиката се разшуми достатъчно, за да задържи мимолетното внимание на широката публика, най-вече защото има дълбок, властен глас, който е в контраст със забавната му склонност да прави скучновато комични позовавания на популярни научнофантастични филми, когато обяснява сложни научни принципи.

Не е смятан от никого, включително от себе си, за гений. Не е дори изобщо толкова успешен. Единственият му опит за научна книга за масовата публика беше една некадърна, кратка, забавна, натежала от каламбури работа, наречена „Делориън и полицейският телефон — изкуството и науката за пътуването във времето“.

Тъй че, да, татко ми съхрани увлечението си към пътуването във времето, но не в професионален контекст. Пред колегите си в университета стеснително споменаваше за книжката си като забавен, детински интерес, насърчен от разочарованието на учен от нелепите технически шарлатании в разказите за пътуване във времето на полуграмотни писатели, склонни да изкривят твърдата наука заради кекавите си сюжетни машинации, вместо да поемат трудното, но отплащащо се предизвикателство наистина да предадат темата с яснота и точност.

Татко е общителен, бъбрив, понякога разпилян, щедър с времето си и със съветите си, обожаван от студентите си, предан на мама, търпелив и мил с децата си, добра, грижовна, изключително приятна личност.

Този мъж не е моят баща. Не е възможно този мъж и баща ми да споделят една и съща ДНК.

Загрузка...