Всички наши грешни дни

114

Лайънъл изпадна в дълбока депресия. Всичко му изглеждаше безсмислено. Започна да се съмнява дали изобщо ще се появя. Може би пътуванията му във времето, за да се среща с Урсула, бяха изкривили неговата реалност. Може би очакваше някой, който никога няма да дойде.

След шест месеца на неспокойна летаргия Лайънъл състави нов план. Беше лоша наука, обратното на гениалното, но не му пукаше. След като Урсула си бе отишла, онзи мъж с маската, която носеше в нейно присъствие, най-доброто в него, също си бе отишъл. Останал бе само този, който беше без маска.

Последния път, когато бе видял Урсула, беше в деня, в който тя колабира в кухнята си и Джером бързо я откара в болницата. Умря шест дни по-късно с Ема до леглото си.

Лайънъл трябваше да вземе екзистенциално решение. Можеше да използва сигналите, които Урсула му бе изпращала в миналото, за да се върне и да се опита да излекува рака й, преди да е пуснал корен. Но това щеше да означава да преправи нейните преживявания, които той вече бе променил. Резултатите щяха да са непредсказуеми.

До този момент пътуванията му назад във времето бяха съгласувани и привидно без последствия. Това беше друго. Това беше връзване на пространствено-времевия континуум на възли. И ефектът щеше да е огромен — можеше да спаси живота на жената, която обича.

Тъй че Лайънъл направи онова, което прави човек, когато е с разбито сърце и има машина на времето — нещо глупаво.