Всички наши грешни дни

44

Когато се материализираш в миналото, първоначално изпадаш в синестезия; сетивата са разбъркани, допир във вкус в мирис в звук в гледка в допир, а после всичко се свива в себе си като желатин, улягащ във форма. Въпреки че с изобретението на баща ми пътуването във времето се усеща като мигновено, то е като ритник във вътрешностите и в сравнение с него едно рутинно телепортиране до луната изглежда като масаж на стъпалото. Току-що станах първият в историята пътешественик във времето, но всъщност не усещам величието на момента, защото упорито се опитвам да не избълвам закуската от 2016 на пода от 1965 г.

Отнема ми няколко секунди, докато се закрепя на краката си и се ориентирам в това, което ме заобикаля. И тогава ме поразява: аз съм в лабораторията, където бе родено бъдещето. Цялото здание, разбира се, е поддържано като постоянна музейна изложба с оригиналния Двигател Гьотрайдер, все още действащ на 46-те кв. метра подземна лаборатория без прозорци в сектор Б7 на Щатския център за наука и технология, Сан Франциско. Но да я посетиш в моето време явно не е същото като да си тук.

Мога да помириша индустриалния почистващ препарат, лъхащ от олющените плочки на пода.

Осветлението, крушки с нажежаеми жички под метални клетки, топло и стабилно, покрива всяка повърхност с бронзов блясък. Машинарията е произведение на изкуството за своя времеви период, но изглежда възхитително архаична, все едно че наблюдаваш сърдечна хирургия, извършвана с остри пръчки.

И ето го и самия Двигател Гьотрайдер. Той е масивен и претрупан в сравнение с гладките, изящни копия, които в последните седмици от живота си Гьотрайдер моделира, за да се изградят след кончината му. Корпусът е от сива стомана, ръчно закалена от самия Гьотрайдер, за да отговаря на спецификациите му. Абсорбционните намотки са навити на дебели ролки жилави влакна. Измервателните уреди са с истински стрелки, които се поклащат в скалите си, а броячите имат малки цифри, набити в метални пръстени, които се въртят около осева точка. Уредите изглеждат комично големи и тромави, а отдушниците са като комини от викторианската епоха, бълващи пушек. Ключовият компонент, Радиометричният пулсов излъчвател, е единственото, което изглежда смътно модерно — защото новаторската му форма с градуирани ъгли, нагънати венчелистчета и застъпваща се сегментация силно повлия на съвременния стил, изсипвайки се от лабораторията в архитектура, промишлен дизайн, мода, изкуство, кулинария — всъщност във всичко.

Работата на Гьотрайдер беше сметната за донякъде интересна от теоретична гледна точка, но не точно обещаваща. Един бюрократ с достатъчно власт, за да одобри дребни субсидии, беше харесал Гьотрайдер, защото бе попълнил административните формуляри за финансиране с придирчиви подробности, а бюрократът беше човек, който ценеше изрядната документация повече от всичко друго.

Самият Двигател Гьотрайдер е доста компактен, но вентилиращите шахти и гроздовете охладителни тръби изпълват пространството, готови да забавят устройството в случай на неизправност и безопасно да освободят всякакви натрупани енергии — така че Двигателят да не изригне, примерно, в стихия на глобално унищожение.

Докато се съвземам, осъзнавам, че не съм сам тук. Някой се е изгърбил над бележник и драска уравнения с молив. Разпознавам бележника, преди да разпозная мъжа, защото съм го виждал в непроницаемата витрина в Музея „Гьотрайдер“ — бележника, в който Лайънъл Гьотрайдер записа последните си изчисления, преди да включи Двигателя.

Което означава, че лицето, което в момента пише онези прословути числа с полусдъвкан жълт молив, е Лайънъл Гьотрайдер.