Всички наши грешни дни

79

Излежаваме се в леглото и умуваме за вечерта, когато клетъчният ми звъни. Не искам да отговоря, защото няма никой, с когото да искам да говоря, ако вече не лежи в леглото на Пени, но тя става да отиде до банята, така че го правя. Отбягвал съм обаждания от офиса ми вече няколко дни. Решавам, че може би ако потвърдя, че поне съм жив, ще престанат да ми досаждат.

Но на линия е изпаднала в паника програмна секретарка, която ме пита къде съм. Казва, че ме търсят от няколко часа и едва сега са открили, че са объркали номера ми в офиса с мобилния. Казва ми, че вечерята е почти приключила и че по график програмното ми обръщение трябва да започне след трийсет минути.

Международната конференция по архитектура и градски дизайн е този уикенд, с град домакин Торонто за първи път, и в качеството си на местния уж вундеркинд, трябва да произнеса реч за откриването на конференцията. Съгласих се на това преди месеци и не знам защо не бе отменено след хоспитализирането ми, но никой не е казал на организаторите на конференцията и те са в паника, че не съм се появил на вечерята преди това, защото петстотин архитекти, градоустройствени проектанти, културни критици, докторанти и — добре — не знам още кой, но петстотин души са се струпали пред аудиторията в очакване да чуят изказването ми.

Нямам нищо, което да кажа на петстотин експерти в архитектурата. Но някакво натрапчиво бръмчене в подсъзнанието ми казва, че това е важно за Джон, тъй че, макар и да не искам да бъда Джон, казвам на лицето отсреща, че Джон ще е там в определеното по график време. Обяснявам ситуацията на Пени и усещам подозрението й, че това би могло да се окаже извинение да изчезна, след като вече съм спал с нея четири пъти в последните осемнайсет часа, така че я поканвам да дойде с мен, взимаме душ заедно и, да, наистина не искам да напусна душкабината, но тя изведнъж става много делова, облича си прелестна рокличка и си оправя грима, докато аз се бръсна със самобръсначката, която Пени използва за краката и подмишниците си.

Хващаме такси до жилището ми и оставяме таксиметъра да се върти, докато аз си навличам бързо костюм и се оставям да ме огледа. Тя стяга вратовръзката ми и усещането е толкова интимно, че едва не заплаквам. Усмихва ми се, топла и обзета от любопитство в същото време, и мисля, че точно тази усмивка ми дава кураж да направя каквото правя след това.