Всички наши грешни дни

113

Най-великият научен експеримент за всички времена бе извършен в пълен мрак.

На 2 февруари 2002 г. в 02:02 ч. Лайънъл включи своята машина на времето и се приготви да се отпрати шейсет секунди назад в миналото. Не знаеше какво би могло да се случи, ако се материализира в същото физическо пространство като самия себе си минута по-рано — а и не искаше да разбере, тъй като вероятно нямаше да е нещо добро. Затова конструира херметичен пашкул — безопасна точка на пристигане в жилището му в Шек О на седем мили разстояние.

Проработи. Той прекара една минута в миналото и се върна в настоящето една минута след като беше напуснал. Отпътува от лабораторията си в 02:02 ч. до дома си в 02:01 ч. и след това отново се появи в лабораторията си в 02:03 ч. Празнотата от една пълна минута беше преднамерена — за да остарее хронологично. Беше с една минута по-стар, но беше прекарал тази една минута в миналото. Нямаше никакви наблюдатели или записи.

После изпита усещане за дежа вю с вкус на калай, както когато се мъчиш да си спомниш адреса на дом от детството. Долови статичен, солен мирис във въздуха, който като че ли изобщо не можеше да измие от косата си. Но иначе, след тази кулминация на жизнения си труд, се чувстваше непроменен. Беше построил нещо невероятно, най-великото изобретение в човешката история. Но сега бе затруднен, защото крайният му план изискваше единствения елемент, който не можеше просто да изобрети — мен. Чакаше да се появя на вратата му.

Като много високофункционални технически гении, ако Лайънъл имаше план, можеше да постигне невъзможното. Но когато нямаше план, когато единственото, което можеше да прави, бе да чака, без да му се вижда краят, започваше да мисли за възможното. Например за онова, което би могъл да направиш с машина на времето.

Трийсет и четири години Лайънъл бе оставял Урсула да се свързва с него. По прищявка, за първи път й се обади той. Уговориха си среща в една живописта странноприемница извън Неапол. Когато отвори вратата на стаята, по изражението на лицето й разбра — тя наистина не можеше да го прави повече. Беше дошла да се сбогуват.

И тъй, докато лежаха в леглото и късното следобедно слънце грееше през отворения прозорец, Лайънъл каза на Урсула за пробива си. Заедно съставиха план.

Главната й тревога беше, че Джером ще разбере за любовната им история и ще я използва, за да унищожи връзката й с Ема. Дъщеря й беше голямото неизречено между Урсула и Лайънъл. Говореха почти за всичко друго освен за очевидната математика, очертаваща раждането на Ема. Урсула водеше двойствен живот, между две реалности, преданата съпруга и майка и пламенната, злочеста любовница. И това налагаше Ема да е на Джером.

Пътуването във времето реши много структурни предизвикателства пред поддържането на любовна връзка между двете полукълба. Ето как го направиха: Урсула щеше да отиде някъде сама, все едно къде, и да включи сигнално-честотен маяк, който Лайънъл направи за нея. Нямаше ли прекъсвания за определено време, примерно три часа, щеше да изключи маяка и да изпрати на Лайънъл съобщение с пространствено-времевите му координати.

Веднага щом Урсула пратеше съобщението, щеше да я споходи спомен, все едно временно изплъзнал се от ума й — прекарала е онези часове с Лайънъл. Той се е появил веднага щом маякът е бил активиран. Можеше да го прави където и да е. В хотел или странноприемница, в офиса, дори в собствената си спалня. Стига да бяха внимателни и точни, можеха да разполагат с време и време и време. Двамата бяха учени, така че вниманието и точността не бяха проблем.

Повече от десетилетие се срещаха по тази схема, виждаха се по няколко пъти седмично, най-щастливите години в живота на Лайънъл. Понякога мислеше да посети себе си в миналото, да развие технологията по-бързо, за да може да има повече време с Урсула, докато все още не са остарели и не се нуждаят от фармацевтични стимули, за да се наслаждават на телата си. Но това изглеждаше неразумно. Опасно и глупаво. Все пак той беше учен, внимателен и прецизен.

А след това маякът остана изключен цяла седмица. После две. Три. Преди машината на времето можеха да минат без връзка помежду си година или дори две. Но сега той бе свикнал да я вижда почти всеки ден.

Но Лайънъл го биваше в чакането все пак. Чакал я беше почти целия си живот.

Отне малко повече от месец, преди да разбере, че Урсула е мъртва.