Всички наши грешни дни

101

Добре, да, това е напълно невярно. Но от напрегнатата реакция на Ема ми прищрака безумната идея, че тази лъжа би свършила работа, след като първата за книгата не успя.

— Викам ченгетата — казва Джером.

Но не посяга за безжичния телефон до креслото си. Ема поставя подноса, приглажда предницата на ризата си, мачка пеша в юмруците си.

— Той знае ли? — пита Ема.

Джером се отпуска, прилича много на човек в края на осемдесетте.

— Знае за връзката им — казва той.

Ема кимва. Сипва ми кафе, предлага млякото и аз кимвам, предлага захарта и поклащам глава. Всичко е много възпитано. Джером отказва кафето, вече не е ястреб, а по-скоро костенурка, която иска да се прибере в черупката си. Ема сипва на себе си, пие го черно.

— Не се опитвам да разравям миналото — казвам. — Искам само да намеря Лайънъл Гьотрайдер. Ще се махна от живота ви завинаги, ако можете да ми кажете къде е той.

— Какво знаете за тяхната… връзка? — пита Ема.

— Не много. Знам, че е продължавала по време на злополуката.

— Беше лоша фаза в брака ни — казва Джером. — Бях объркан. Опитвах се да докарам кариерата си до следващото ниво. За да имаме нужната стабилност да създадем семейство. Приключиха, след като проклетата машина се взриви. Знаете, че можеше да е заличила половината континент, нали? Онзи тъпак едва не причини апокалипсис с безумното си изобретение. Да впрегне въртенето на планетата. Беше такава глупост. Изобщо не трябваше да го подписвам. Документацията му беше безупречна обаче. Каза всички правилни неща. Защото тя му помогна да напише това, което знаеше, че бих одобрил.

— Какво се случи с машината? — питам.

— Какво се случи? Той унищожи лабораторията, едва не изби над дванайсет души, а и това ми струваше ръката. Наредих онова нещо да се разглоби и претопи парче по парче.

— А Лайънъл?

— Трябваше да предявя обвинения — казва Джером. — Да го затворят. Но тя ме помоли да не го правя. Никога не говорихме за случилото се между тях. Тогава нещата не се правеха така. Но разбрах. Без никой от двама ни да каже думите.

Със здравата си длан Джером стиска бицепсите на ампутираната си ръка, разтрива я, нервен навик.

— Тя мислеше да ме остави заради него — казва той. — Но аз спасих живота й в онзи ден. Тъй че сделката беше: аз загубих ръката си, но жена ми остана. И правих тази сделка всеки ден от живота си, дори сега, след като тя си отиде. Онази злополука беше моят определящ момент. Каквото и да излезе от онази машина, беше пречистващ огън. Изгори всичката ми горчивина и глупост. Ръката, която ми бе отнета, отнесе със себе си грешките ми. Три години в брак, който не действаше, двамата с Урсула получихме шанс да започнем отново. И имахме щастлив живот заедно, след това. Променихме историята. Живяхме заедно още четиридесет и девет години. Онова ужасно време в живота ни беше забравено.

Джером всъщност не говори на мен. Говори на Ема.

— Или може би не забравено — казва. — Но простено.

Сълзи се стичат по бузите й. По неговите също.

Разтрива бицепсите си, мачка кожата. Отпивам от кафето си, неловко, катализатор и натрапник.

— Знаете ли какво стана с него? — питам.

— Не мога да повярвам, че имаше топки да се появи на погребението на Урсула — казва Джером. — Как изобщо разбра, че е умряла, не знам. Гадният кучи син, вероятно я е следил онлайн.

— Чакайте, вие го видяхте? Той е жив?

— Да — казва Джером. — Допреди две години беше.

— Знаете ли къде живее?

Джером поклаща глава. Свива леко рамене и погледът му става вял. Лицето му като че ли се отпуска, все едно че внезапно е заспал.

— Грей — отронва той.

— Моля?

— Шибанякът вече не се подвизава под името Гьотрайдер. Той е Грей. Лайънъл Грей. Опита да се извини или някакъв подобен боклук, но не ме интересуваше. Разкарах го и отидох да говоря с човек, който не отне проклетата ми ръка и не спа с проклетата ми жена. Извинявай, Ема.

— Имаше ли поне някакво, примерно, косвено споменаване къде би могъл да живее? — питам.

— Не — казва Джером. — И не попитах. Той е лоша новина. Можех да го подуша на погребението, облака, надвиснал над него като заряда във въздуха преди гръмотевична буря. Лоша новина.

И с това Джером ме изхвърля от къщата си.