Всички наши грешни дни

86

Следва дълга, горчива пауза. Чувствам се замаян от виното и бърбъна, а пълната неуместност на изблиците ми започва да тежи на гърдите ми като фризер, пълен с телесни части, особено след като това беше повече или по-малко най-страхотното представяне на приятелка на родители в историята на приятелки и родители.

— Звучиш като параноиден шизофреник — казва сестра ми. — Схващаш го, нали?

— Теоретично казано — отронва татко, — това, което казва той, е възможно. Симултанни съзнания в една-единствена телесна форма, имам предвид.

— Виктор, това не е забавен научен дебат — намесва се мама. — Това е синът ни.

— Извинявай — казва татко.

— Джон — казва мама, — уверявам те, че името ти е Джон, защото така те нарекохме, когато излезе от утробата ми, получил си някаква неврологична травма, която лекарите бяха или твърде некомпетентни, или твърде изтощени от работа, за да идентифицират. Трябваше да говоря с Роджър Еймс веднага щом се случи това. Той оглавява университетската катедра по неврология и ми дължи услуга заради няколко редки библиотечни придобивки, за които му помогнах. Ивет Магууд също, тя е декан на медицинския. Ще ти помогнем да го преодолееш, обещавам.

Притискам слепоочията си с вдървени пръсти. Защо изобщо казах нещо? Имам чувството, че столът ми се люшка в океан от срам и съжаление, и стискам масата да се укрепя.

— Всичко е наред, хора — казвам. — Прекалих с пиенето. Пошегувах се лошо. Затова човек не бива да пие с родителите си. Съжалявам, ако ви притесних. Всичко е наред.

— Мислиш, че не знам, че лъжеш ли? — казва Грета. — Ти си идиотът, който ме научи как да лъжа, когато бях на пет и счупих лампата на бюрото на тате.

— Ти ли беше? — учудва се татко.

— Ще им се обадя още утре сутринта — казва мама.

— И аз имам няколко връзки — казва тате. — Може би в „Когнитивна наука“?

— А ако е истина? — намесва се Пени.

Следва нова пауза, тази — още по-изнервена.

— Знаех го — казва Грета. — Знаех, че не може да си толкова съвършена. Ти си насърчител.

— Пени — намесва се мама, — изглеждаш чудесна млада жена. Хайде да не разваляме това впечатление.

— Не си въобразявам, че познавам Джон толкова добре като вас — казва Пени. — Запознах се с него едва преди две седмици, когато влезе в книжарницата ми и ми разказа несъмнено най-безумната история, която съм чувала изобщо. Не мога рационално да обясня нищо от нещата, които ми каза. Но знаете ли какво още не мога рационално да обясня? Как ме кара да се чувствам. По същество съм нормална личност. Живяла съм, общо взето, нормален живот. Случвали са ми се хубави неща и лоши неща, но много малко безумни неща ми се случват. Не аз помолих да влезе в живота ми. Нито исках да се влюбя в него. Но се влюбих. И дори не съм му го казала още. Толкова по-неловко става, че току-що го казах пред всички ви. По дяволите. Влюбвала съм се преди. Почти се омъжих веднъж. Но никога не съм се чувствала така все едно че не знам кое е горе и кое долу.

— Лесно е да разбереш кое е горе и долу — казва Грета. — Просто отваряш очи.

— Мислиш ли, че не знам колко сълзливо звучи това? — казва Пени. — Мислиш, че се чувствам толкова сълзливо?

— Не мога да отговоря на това — казва Грета. — Не те познавам.

— Да, плашещо е — отвръща Пени. — Особено след като би могъл да е или да не е пълен психотик.

— Не е психотик — казва мама.

— Мамо, той си мисли, че е от бъдещето — казва Грета.

— Не бъдещето — казва Пени. — Алтернативна времева линия.

— Каква е разликата?

— Трябваше да прочетеш книгата ми — казва татко.

— Тате, никой не чете книгата ти.

— Не искам той да казва истината — намесва се Пени. — Шантаво е и е объркано, и ме плаши. Но говоря за това сериозно, за да мога да разбера откъде идва той. Защото, знам, че звучи налудничаво, но ако е истина?

— Права си — казва Грета. — Налудничаво звучи.

— Господин Берън — казва Пени, — вие сте възможно най-близо до експерт в пътуването във времето…

— Точно така — прекъсва я мама. — Колко удобно, че развинтената му фантазия просто случайно включва пътуване във времето, предвид това, че баща му не благоволи да млъкне за това през цялото му детство.

— Ти ми каза да напиша книгата — казва татко.

— Мислех, че трябва да я махнеш от главата си.

— Знаеше, че това ще ме унизи. И забави кариерата ми. За да можеш ти да си успешната, а аз да съм сконфузеният ти съпруг.

— Не знаех, че ще е лоша книга за пътуване във времето, Виктор. Мислех, че ще е добра книга за пътуване във времето.

— Добре — намесвам се аз. — Стига! Всички млъкнете!

Семейството ме гледа, все едно че всеки миг ще изпадна в безумен гняв и ще ги избия с виличката си за десерт. Пени изглежда само притеснена.

— Може би съм си загубил ума — казвам. — Понякога усещането е такова. Но през повечето време сякаш светът си е загубил ума, а аз съм единственият, който държи да не се разпадне. И съзнавам, че с това не звуча по-малко безумно. Тъй че какво ще кажете за следното. Мамо, можеш да се обадиш на приятелите си експерти утре. Грета, ти можеш да правиш хапливите си коментари, за да поддържаш настроението леко. И тате, ти можеш да ме изпиташ.

— Как да те изпитам? — пита татко.

— Питай ме за каквото и да е. За пътуването във времето и алтернативни измерения, каквото ти се стори съществено или, не знам, дори несъществено. Не претендирам да разбирам всичко, което съм преживял, но ще се постарая да отговоря.

— Аз какво мога да направя? — пита Пени.

— Ти можеш да се омъжиш за мен.

— Какво?

— Фактът, че не си напълно убедена, че съм луд, е само преддверието към двореца от всички причини да си най-възхитителната личност, която някога съм срещал.

— О, я майната му — казва Грета.

— Е, точно така си представях, че става това — казва мама.

— Това беше най-интересната семейна вечеря, която мога да си спомня — казва татко.

— Пени, мисля, че би трябвало да кажеш „да“ _ казвам аз.

— Не — казва тя.

— Нима?

— Добре, може би — казва Пени. — Не знам. Не мога да отговоря на този въпрос точно сега. Добре вероятно. Стига да разрешим всичко това по начин който не включва прибирането ти в строго охранявано заведение за душевно болни, което е някак си доста тежко условие предвид обстоятелствата, възможно е евентуално да реша да прекарам остатъка от живота си с теб. Но това не е „да“. Това определено вероятно не е „да“.

— Добре.

— Да започваме ли теста? — казва татко.