Всички наши грешни дни

108

Лайънъл е сдържан относно причината да се връщаме до склада му в Чай Уан… сигурен съм, че вече сте се досетили за нея, но се опитвам да се придържам към номера с напрежението на сюжета, тъй че ще отстъпя пред неговия вкус към драматизма.

Попадаме в задръстване на трафика заради продемократична демонстрация, пълзим напред със скорост, която кара Вен да бълва порой от пищни китайски ругатни, предното стъкло е опръскано с гневна слюнка.

Когато Лайънъл се премести в Хонконг, си беше наумил нещо. Цел, толкова технологично напреднала, че беше абсурдна. Безброй нововъведения трябваше да се осъществят, за да го доведат до точката, откъдето би могъл да създаде проверими теоретични модели на своята цел, да конструира действителен прототип, който да се проваля и подобрява и проваля и подобрява и проваля и подобрява. А никой друг не беше в състояние да направи това, защото никой друг не притежаваше това, което притежаваше той: работещ Двигател Гьотрайдер. Източник на неограничено чисто гориво, което да захранва всичко, което би могъл да построи.

Очевидно този Лайънъл Гьотрайдер не направи революционния си енергиен източник достъпен за света като цяло. Този Лайънъл нямаше стимула на гарантирано мъченичество, огряващо бъдещето му като лъч на фар, докато тялото му рухваше поради остро радиационно отравяне от собственото му дефектно устройство. Този Лайънъл беше избавен от благородство поради безсилното негодувание от раздадената му нечестна ръка в самия му миг на триумф. Суетата на гений, която познавам толкова добре от баща си.

Това беше всъщност сбърканото да си попаднал в задръстване с Лайънъл Гьотрайдер — напомняше ми много за баща ми. Не татко ми оттук, глуповатият, но топъл и грижовен мъж, който вехнеше в сянката на майка ми. Истинският ми баща.

След като Лайънъл пристигна в Хонконг, той изобрети… всичко. Когато му се наложеше да промени траекторията на глобалната технология, регистрираше фиктивна компания, за да продаде тихомълком някое от изобретенията си в замяна на пари, материал и нула кредит. Чрез фасадните си фирми развиваше тайни едностранни отношения с титаните на промишлеността и технологичните индустрии. Работата му е навсякъде в модерния свят. Това е модерният свят. Повсеместна нишка в тъканта на цивилизацията. Той е анонимният всезнаещ чародей зад завесата на ежедневието.

Тъжното е, че не продаде най-добрия си продукт, а само онези, които не му трябваха вече, защото се беше придвижил отвъд тях. В дома си например нямаше електрически жици, защото бе изобретил безжични електрически полета преди повече от две десетилетия. Преди петнайсет години напълно изостави електрониката и се прехвърли във фотониката, която замени с експериментална поларитоника пет години по-късно. Остави човечеството да кърпи модерната цивилизация с отпадъците и боклука му.

Светът, от който дойдох, не е съвсем изгубен, както мислех. Оказва се скрит в едно малко кътче на планетата, заченат, изграден и подхранван от Лайънъл Гьотрайдер, който беше дълбоко незаинтересован да го сподели с останалите от нас.