Всички наши грешни дни

93

Двамата с Пени се връщаме у тях. Откакто се срещнахме, живеем основно там, защото не чувствам моето жилище като дом. Обажда се на някого от персонала си да отвори книжарницата, за да можем да спим през деня. Прозорците на спалнята й гледат на изток и утринната слънчева светлина е ярка и натрапчива.

Всичко, което се случи през нощта, трополи в главата ми, докато се опитвам да заспя до Пени. Отпуснатото й тяло е притиснато до хълбока ми, по бельо и с мека, тънка тениска, главата й е на вдлъбнатината, където рамото ми се свързва с ключицата, кичури от косата й гъделичкат брадичката и устните ми. Издишва, тежко и дълбоко.

Чувствам се по-лек, необременен, след като казах истината на семейството си, въпреки че може би щеше да е по-умно да ги накарам да мислят, че трескавото ми бълнуване за алтернативни реалности в болницата е само мимолетен синаптичен дефект.

Забравих да пиша снощи. Пени ме посъветва да нахвърлям спомени от живота си по няколко минути всяка вечер, преди да си легнем, ежедневна практика като начин да се придържам към истината. Тъй че го правя, пиша на лаптопа на Джон по малко всяка нощ. Но светът е някак твърде голям, а думите твърде малки и превръщането на мътната каша от спомени в чисти редове текст ме кара да ги чувствам по-малко реални, повече фиктивни и отдалечени.

А и какво ми дават всъщност онези спомени? Бях ли щастлив там? Не.

Когато лежа тук с Пени, чувствам се щастлив. Сгушен с нея в леглото, което усещам като дом, осъзнавам, че за първи път съзнателно изоставям Том. Джон се шмугва изпод вратата като пипала дим от пожар в мазето, удивително успокояващ в сравнение с непрекъснатото неспокойно врещене на Том. Всички, на които държа, ще са по-щастливи, когато се махна. Дори Пени. Том прави всичко толкова трудно, толкова объркано, толкова усложнено.

Джон все още нямаше да е буден. Би разбрал, че целият му живот е излязъл малко от фокус и сега най-сетне се е прояснил — имал е някакво недиагностицирано душевно заболяване, което кротко се е промъкнало във влажните кътчета на ума му и когато защитата му е била леко отслабена, се е опитало да надделее. Но моментът му е отминал. Вирусът, наречен Том, няма никакъв план за действие, само списък от искания. Иска да командва, но като толкова много амбициозни деспоти не знае какво да прави след преврата, когато трябва да върши ежедневната работа по воденето на шоуто. Всеки може да свали едно правителство. Управлението е трудното.

Пени се размърдва в съня си, обръща се на хълбок. Притиска до бедрото ми облеченото си в бикини дупе, придърпва завивките до брадичката си. Аз също се извивам настрани и тя се примъква към мен. Косата й мирише на лимон, на розмарин и още нещо, мирис, който все още се мъча да определя, когато заспивам.