Всички наши грешни дни

30

Беше бременна.

Отскоро. Оплождането беше станало през нощта. Моят най-амбициозен сперматозоид се бе съчетал с нейна вторична яйцеклетка някъде във външната третина на маточната й тръба. В този момент, шест часа след това, зиготата все още не се беше раздвоила нито веднъж. Все още беше едноклетъчен организъм. До митозата оставаха осемнайсет часа. Двайсет и три от моите хромозоми и двайсет и три от нейните хромозоми се бяха навили в дележна ос и мигрираха към противоположни краища на микроскопичната топчица, която пулсираше вътре в нея. Човешкият живот никога не е по-условен.

В човешкото тяло има около 37 000 000 000 000 клетки. Без да се броят микроорганизмите в храносмилателния тракт. Трийсет и седем трилиона клетки, съставени от собствената ти, специфична ДНК. В онзи момент, шест часа след като бях еякулирал във вагиналния й канал като шибан тъпак, безименната зигота Вешлер-Берън представляваше само една клетка — оставаха още 36 999 999 999 999, преди да се превърне в нещо, на което би могъл законно да дадеш име.

Искам да кажа, човек губи между 30 000 и 40 000 кожни клетки всеки час, почти 1 000 000 дневно, 3,6 кг от себе си годишно, вихрушка от мъртви клетки които се обелват и разлитат.

Какво е една клетка във всичко това?

Достатъчно, за да сложи край на кариерата на Пенелопе като хрононавт.

Нямаше значение, че зиготата — нашата зигота — беше едноклетъчен организъм. Тя променяше неудържимо генетичния й състав. Целта на ежедневните медицински сканирания беше да се моделира свръхточна предсказуема карта за всички физиологични цикли в екипа хрононавти. Дори и една допълнителна клетка деформираше тази предсказуема карта и разваляше уникалната ДНК матрица на Пенелопе.

Пенелопе настояваше да прекрати бременността веднага. Едва ли имаше дори какво да се прекратява — една въшлива клетка. Десетсекундна процедура, извършена от фармацевтичен дрон, можеше да заличи всякаква следа от мен.

И дума да не става. Протоколът си е протокол. Това е пътуване във времето. Човешкото тяло е толкова сложно, толкова деликатно, инструментите са толкова фино настроени, действащите енергии — толкова мощни… всичко е твърде сложно, твърде опасно, твърде важно. Дори Пенелопе да прекратеше бременността тутакси, тялото й вече бе претърпяло дребни, но забележими биологични промени. Системата й трябваше да се прочисти от токсините, използвани за прекратяването на бременността. Нужно бе да се извърши диагностика и да се съпоставят новите медицински сканирания със старите, за да се гарантира, че тази трилиондоларова мисия няма да излезе от релсите заради нещо неочаквано.

Неочаквано, знаете, като това водещият хрононавт да прави незащитен секс със сина идиот на гения, на когото хрумна цялата идея и убеди многобройни корпоративни, правителствени и научни интереси да вложат огромни суми в неговия грандиозен план.

Дори да можеха да отложат всичко за два месеца, необходими, за да се потвърди, че Пенелопе е готова за мисията, нямаше да стане. Това беше и публично, и частно финансирана инициатива. Пълната прозрачност бе наложителна. Баща ми не можеше да скрие това от инвеститорите си. Никой нямаше да одобри Пенелопе след такъв гаф в преценката.

Не, за нея това беше приключило. Тя никога нямаше да се върне назад във времето.

Целият смисъл да има дублиращ екип е в това да се гарантира непрекъснатост на мисията. Ако се случи нещо, което налага член на основния екип да бъде изваден от състава, има колега за непредвидени ситуации — обучен, проверен, сканиран и готов да се включи.

Пенелопе вече не беше в основния екип. А аз бях нейният колега за непредвидени ситуации. Което означаваше, съгласно протокола, че щях да я заместя на мисията.