Всички наши грешни дни

34

Не че всичко в моя свят беше съвършено. Някои хора все още се прецакваха от тревога, стрес и неизправна неврална химия. Използването на фармацевтични продукти беше повсеместно. Също и паническият стремеж за по-висок статус. Властта все още покваряваше, изневярата все още нараняваше, бракове все още се разпадаха. Любов оставаше несподелена. Детството можеше да е площадка за игра или затвор. Някои хора са просто органично зле в леглото и никаква интерактивна порнография не може да оправи това.

Но в света, изграден върху неограничената енергия на Двигателя Гьотрайдер, петролът беше без значение, основните ресурси бяха изобилни и всеки имаше достъп до всевъзможни технологични постижения, важни и по-незначителни. Не всеки избираше да живее в нашата глобална техноутопия и макар че между държавите все още съществуваха напрегнати разногласия и дипломатически търкания, въоръжението беше толкова усложнено и животът — толкова удобен, че не бе имало истински геополитически конфликт от три десетилетия. За какво да се воюва?

Съжалявам, ако това звучи наивно или недодялано, но е, каквото е.

Научното откритие беше господстващият социален мотиватор, тъй като дори най-загадъчните теории можеше да бъдат реализирани с огромни ресурси. Религията нямаше много място в публичната сфера. Стотици милиони хора бяха все още религиозни, но по-скоро като културна маниерност. Като народните танци или пирожките.

Моралът не рухваше в нихилизъм. Някои хора бяха мили, някои бяха груби, някои бяха щедри, някои бяха алчни, имаше храбри хора и страхливи хора, проницателни и глуповати хора, самопожертвувателни и самоунищожителни, волеви и нехайни, щастливи и тъжни. Човек все още можеше да се забърка в юмручен бой, ако каже нещо неподходящо на неподходящото лице в неподходящия бар. Пострадали хора взимаха понякога лоши решения. Умни хора понякога правеха глупави неща. Но всеки, който го искаше, имаше място в света.

Какво е религията? Какво е философията? Какво е изкуството? Те са въпрос — защо?

Когато живееш в нещастен свят на системно неравенство и токсична бедност, отговорът е уклончив и неудовлетворителен. И винаги съществува едно обвинително защото. Заради човешката природа. Заради парите. Заради правителството. Заради магическите кукловоди, които ни манипулират от небесните си бърлоги. Защото всъщност никога не може да отговори на защо.

Екзистенциалната разлика между моя свят и този свят е в това, че там, откъдето идвам, защото е самоочевидно — просто се огледай наоколо. Никой няма нужда да пита защо. Отговорът е очевиден. Бяхме щастливи. Целта ни беше това да продължава и да направим света все по-добър за онези, които ще ни последват, също както бяха правили онези преди нас.

Да, разбирам, че това е доста добре работеща дефиниция на идеология — система на вярване, толкова увличаща, че прави задаването на въпроси безсмислено.

Не беше съвършено. Правеха се грешки. Ставаха злополуки. Осуетяваха се амбиции. Хора се нараняваха. Майки умираха. Синове не можеха да проумеят защо бащите им не ги обичат. Жени забременяваха и не искаха бебетата. Извършваха се самоубийства.

Но беше един добър свят, разумен свят, милиарди хора с техния ценен живот, някои егоистични, някои безкористни, повечето — по малко и от двете. Никой не заслужаваше онова, което им причиних.