Всички наши грешни дни

66

Отраснах като единствено дете, така че наистина е шантаво така изведнъж да имам възрастна сестра, която, изглежда, ме познава — или този, когото мисли, че съм — по-добре от всеки друг на света. Глупостта ми като че ли я побърква и в същото време като че ли се чувства напълно удобно с глупостите ми. Никога не съм се задържал задълго с жена на около моята възраст и ни най-малко не съм се притеснявал, че нещо, което ще кажа, би могло да ме направи непривлекателен. Дори жени, които не ме интригуваха, все пак исках да ме намират за привлекателен.

Но с Грета, да, нищо. Знам, че това звучи като нещо очевидно, но нямам референтна рамка за динамиката на отношенията между братя и сестри. Бях единствено дете. Никога не бях изпитвал безусловна привързаност към някого, който не ме е създал биологично.

Докато ровя в този порой от спомени на Джон, Грета е там, сестра ми, във всички преживявания, които ме направиха този, който съм, който е той, и неволно се замислям дали пък през целия си живот не съм бил един вид сексист.

В смисъл, като препрочитам по-ранните си глави, по какъв начин писах как видях за първи път Пенелопе гола и спах с моите бивши, след като майка ми умря… чувствам се притеснен дали Грета е прочела това. Не се опитвам да отхвърля ретроградните гафове в начина, по който говоря за жените в живота ми… на човек просто му е трудно да признае собствените си предубедености, знаете ли?

Част от проблема е в това, че този свят, общо взето, е една клоака на мизогиния, мъжки привилегии и дълбоко сбъркани полови конструкти, приети нехайно като факт от ужасно големи части от човешката популация. Там, откъдето идвам, половото равенство е даденост. Не говоря за абсурдно фундаментални неща като равенство в заплащането. Имам предвид, че не съществува съществено различие в начина, по който мъжете и жените са възприемани в смисъл на политика, икономика или култура. Гениталиите ти са смятани за не по-свързани с обществения ти статут, отколкото цветът на очите ти.

Разбира се, това също така означава, че част от онова, което е смятано за нормално там, откъдето идвам, би било свръхшантаво тук. Като например, добре, в моя свят, когато прекъснеш връзката си с някого, смята се за изискано да предложиш на лицето, което си зарязал, кичур от косата си, така че да може, ако пожелае, да получи генетично идентичен сурогат, за каквито там предназначения би искал да те използва. Сурогатът няма съзнание, но прилича на теб и може да се използва за рудиментарни физиологични функции. Като например, знаете, секс. Очакването е, че когато бившата или бившият ти се почувства готов да продължи, ще поръча сурогатът да бъде претопен в биологично желе и върнат на производителя за дезинфекция и рециклиране. Както го описвам, да, разбирам, че звучи ексцентрично, но е нещо ежедневно.

Точно затова унизителната отдаденост на майка ми към баща ми ме дразнеше толкова. Проблемът не беше просто в това, че аз исках да бъда центърът на вниманието й — проблемът е, че нейното себеотрицание беше толкова ненужно. Той дори и не забеляза повечето от онова, което тя правеше, докато не си отиде. Нямаше никаква причина да живее така, освен като съзнателен избор. Всъщност беше по-трудно за човек като майка ми да не прави нищо, освен да служи на баща ми, след като имаше толкова много възможности, открити за нея. За когото и да било.

Само че може би все пак съм сексист. Нейният избор си е неин избор.

Върнах се на единайсета глава и съкратих няколко недискретни коментара за личния живот на бившите ми приятелки. Приятелите си познавах от седемнайсет години и нямам проблем да разкрия лични неща за тях, но не мога честно да кажа, че Хестър, Меган или Табита биха ми разрешили да включа подробности за живота им. А ако изглежда по-неуважително към паметта им да ги съкратя в разказа си, е, невъзможно е да разберете колко дразнещ любовник бях. Неприкосновеността им е заслужена.

Като с жилището на Джон е. Непосредственото ми впечатление беше, че всичко е шашма, която да впечатлява жени. Но колкото повече време прекарвам в главата му, толкова повече осъзнавам — това просто е неговият стил. Мислех за това като за евтин трик за съблазняване, защото аз щях да направя точно това, ако имах някаква увереност в собствения си вкус. Всяко постижение в живота ми, което значеше нещо за мен, включваше впечатляването на някого, който не е естествено склонен да ме приеме за привлекателен. От смъртта на майка ми правя разказ за спане с тази и онази. Правя от края на моята реалност разказ за разбитото си сърце.

Чувствам се по-висш от Джон, защото дойдох от един по-напреднал технологично и социално свят. Но това няма каквото и да било общо с мен. Аз просто съм роден там. Не съм му дал нищо — освен чувството, че съм привилегирован.