Деца от кръв и кости

Глава шестдесет и седма

Инан

Чакам, докато баща ми заспива.

Докато стражите напускат поста си.

Седя в сянката. Наблюдавам. Когато докторът излиза от килията, желязната врата изскърцва.

Лицето му е пребледняло от напрежение. Дрехите му са опръскани с кръвта й. Когато го виждам, решителността ми се засилва.

Намери я. Спаси я.

Втурвам се по коридора и пъхам ключа в ключалката. Вратата се отваря с изскърцване и аз събирам сили за гледката, която ме очаква.

Нищо не би могло да ме подготви за това, което виждам.

Тялото на Зели виси отпуснато, почти безжизнено, а скъсаната й рокля е пропита с кръв. Тази гледка разкъсва сърцето ми.

А баща ми мисли маговете за зверове.

В мен бушуват срам и гняв, докато търся точния ключ. Отключвам оковите на китките и глезените й и я освобождавам. Поемам я в ръцете си и запушвам устата й. Когато се свестява, задушавам писъците й.

Болката й преминава през мен. Шевовете на доктора вече се разцепват. Кръвта й започва да капе.

— Не я усещам — хлипа тя.

Намествам ръцете си, за да притисна превръзката на шията й.

— Ще я усетиш — опитвам се да я успокоя.

Какво иска да каже, в името на небесата?

Умът й е като стена. Изтезанието й продължава отново и отново. Не виждам нищо отвъд страданието. Тя живее в затвора на своята болка.

— Не прави това. — Ноктите й се забиват в рамото ми, докато се качвам по безлюдно стълбище. — Кръвта ми вече изтича. Просто ме остави.

Топлината на тялото й се процежда през пръстите ми. Притискам по-силно гърба й.

— Ще намерим Изцелител.

Зад ъгъла се чува тропот от ботуши на стражи. Втурвам се в една празна стая и чакам стъпките да отминат. Тя се свива и се опитва да не закрещи. Притискам я още по-силно към гърдите си.

Когато коридорът остава празен, тръгвам по още едно стълбище. Сърцето ми бие силно при всяка стъпка.

— Ще те убият — хлипа тя, докато аз тичам. — Той ще те убие.

При тези думи се стягам.

Сега не мога да мисля за друго. Сега само това има значение. Трябва да изведа Зели навън…

Първо проехтяват виковете.

След това идва горещината.

Двамата се строполяваме на земята, когато експлозия отгоре разбива стената на крепостта.