На мама и тате, които жертваха всичко, за да ми дадат шанс,
и на Джаксън, който повярва в мен и в тази история, много преди аз да повярвам в нея.
Клан Ику
Магове на живота и смъртта
Титла: Жътвари
Божество: Оя
Клан Еми
Магове на ума, духа и сънищата
Титла: Свързвател
Божество: Ори
Клан Оми
Магове на водата
Титла: Приливен
Божество: Йемоджа
Клан Ина
Магове на огъня
Титла: Огнени
Божество: Санго
Клан Афефе
Магове на въздуха
Титла: Ветрени
Божество: Аяо
Клан Айе
Магове на земята и желязото
Титла: Земен и Споител
Божество: Огун
Клан Имоле
Магове на светлината и тъмнината
Титла: Светлинен
Божество: Очумаре
Клан Иусоан
Магове на здравето и болестта
Титла: Изцелител и Заразител
Божество: Бабалуайе
Клан Ариран
Магове на времето
Титла: Прорицател
Божество: Орунмила
Клан Ернако
Магове на животните
Титла: Укротител
Божество: Оксоси
Опитвам се да не мисля за нея.
Но когато все пак това се случи, в мислите ми се появява ориз.
Когато мама беше тук, колибата винаги миришеше на ориз джолоф[1].
Спомням си как лицето й грееше като лятно слънце, как усмивката й даваше енергия на тате. Как бялата й коса се къдреше и навиваше винаги разпусната буйна грива.
Чувам легендите, които ми разказваше вечер. Бликналия смях на Тзеин, когато играеха агбьон в парка. Виковете на тате, когато сложиха въжето на шията й. Писъците й, докато я завличаха в мрака.
Заклинанията, изливащи се от устата й като лава, магията на смъртта, която я остави ранима.
Мисля си как трупът й висеше от онова дърво.
Мисля за краля, който ни я отне.