Третото кралство

Осемдесет и трета глава

В МОМЕНТА, В КОЙТО жената закрачи през стаята към нея, Калан чу, че някой тича в другия край на коридора. После в далечината се разнесе звук от тежко, глухо тупване. Дора като че не чу стъпките, ала долови тупването още преди да е стигнала до Калан.

Калан си даде сметка, че в коридора тичат хора.

Морещицата се обърна в мига, в който някакви същества рязко отвориха тежката врата и нахлуха в стаята. Калан с изумление видя как вътре влетяха трима мъже с голи гърди, бръснати глави и натрити с белезникава прах тела. Очите им бяха оградени с черни кръгове. Представляваха плашеща гледка, сякаш не бяха от този свят.

Дора залюля Агиела в ръката си. Тримата мъже скочиха към нея, без да губят време. Първият налетя право на Агиела с гърдите напред. Нададе пронизителен писък и се строполи мъртъв на земята.

Другите двама се блъснаха в Морещицата и я събориха на земята току пред Калан. Дора се строполи тежко по гръб върху каменния под, силата на удара изкара въздуха от дробовете й и тя шумно изпъшка.

За ужас на Калан, един от двамата нападатели със светкавична скорост откъсна огромно парче месо от гърлото на Дора със зъби. Кръвта бликаше на мощни струи, докато онзи я разкъсваше като животно. Вторият мъж я захапа за лицето, впи зъби в бузата й, отхапа от плътта й и преглътна.

Краката на Дора подритваха немощно, докато животът й изтичаше от зейналата рана ведно с кръвта. Не можеше да диша. Гледаше опулено тавана, изпаднала в шок.

Очите на първия мъж, а после и цялото му оплескано с кръв бяло лице изведнъж се насочиха към Калан, сякаш едва сега забелязваше, че лежи там, на пода.

Надигна глава и изръмжа като вълк, съгледал плячка.

Другият продължаваше да пирува с тялото на все още живата Дора и да я разкъсва със зъби, ала онзи, който беше изтръгнал гърлото й, внезапно прескочи повалената Морещица и се спусна към Калан.

Тя го очакваше. В мига, в който се хвърли към нея, Калан мълниеносно заметна веригата около врата му и в същото време го извъртя с гръб към себе си.

Изръмжа от усилието, след което заби крак между лопатките му и рязко дръпна веригата. Внезапното опъване на оковите премаза трахеята му. Той се вкопчи в гърлото си, борейки се за глътка въздух.

Видял какво се случва, вторият мъж незабавно прескочи Дора и нападна Калан.

Както беше политнал с цялата си тежест към нея, тя го изрита право в лицето и строши носа и лявата му скула. Той замръзна на място и се хвана за зейналата рана с две ръце. Кръвта, която се връщаше в гърлото му, незабавно започна да го дави.

Той се просна на земята, претърколи се по гръб и се загърчи по пода в напразен опит да си поеме въздух.

Без да губи нито миг, Калан с всичка сила заби тока на обувката си в лицето му. По този начин хем счупи пръстите му, хем премаза по-крехките кости в централната част на лицето. После го изрита бързо още два пъти, налагайки го по физиономията, докато онзи не спря да шава.

Омотан с веригата, първият мъж най-накрая се беше задушил и вече едва потрепваше. Калан седеше запъхтяна и се мъчеше да си поеме дъх.

Чуваше как разни хора тичат нагоре-надолу по коридора и претърсват останалите стаи. Знаеше, че всеки момент ще я намерят там, прикована за стената. Даваше си сметка, че за да има някаква надежда за оцеляване, трябва да избяга.

Видя, че ключът от оковите виси на колана на Дора. Калан размота веригата от шията на мъртвеца и се опита да протегне пръсти и да достигне ключа, ала не успя. Смени позата си и вместо това протегна крака напред, понеже те щяха да стигнат по-далече. Опъна максимално веригата и най-сетне успя да преметне крак през корема на Дора.

Напрегна всички сили, за да захване тялото на жената и да го придърпа по-близо до себе си. Трябваше да свали този ключ от колана на Дора, защото в противен случай щяха да я убият и да я изядат, както си беше прикована за стената.

Започна да я придърпва на резки тласъци, пъхтейки от напрежение. Не спря, докато не довлече Морещицата по-близо. От огромната локва кръв подът бе станал доста хлъзгав, а коженото облекло на Дора допълнително улесняваше нейното приплъзване. Най-накрая успя да издърпа трупа достатъчно близо, че да може да измъкне ключа от колана й.

Докато по коридора отекваха стъпките на търчащи нагоре-надолу хора и далечни писъци и молби за помощ или милост, Калан като обезумяла се бореше с ключа и непохватно се мъчеше да го пъхне в ключалката.

Най-после едното от обгърналите китките й железа се отвори. Калан махна скобата от ръката си и се зае с втората. След като едната й китка вече беше свободна, втория път се справи с по-голяма лекота и бързо се измъкна от оковите. Метна веригата настрани и изтича към вратата.

Изведнъж дъхът й секна и тя се залепи за стената зад вратата, миг преди още неколцина от този вид хора да се втурнат в стаята.

Подобно на глутница изгладнели хищници, те се нахвърлиха на тялото на Морещицата. Някои се захванаха да доразкъсат откритите рани по лицето и врата й, а други жадно лочеха кръвта. Онези, които не можеха да се доредят, започнаха да раздират черните й кожени дрехи, за да стигнат до плътта й.

Ококорила широко очи от отвращение, Калан побърза да се измъкне тихомълком зад гърба им вън от стаята. В мига, в който се озова навън, тя се затича в мрачния коридор, без да знае накъде отива. Видя Ото, или поне каквото беше останало от него, в един страничен коридор и повече от десет боядисани в бяло диваци, които го разкъсваха със зъби. Сети се, че глухото тупване, което беше чула отначало, най-вероятно беше звукът от повалянето на Ото на земята.

Скоро чу нещо в далечината и видя нечии сенки да се задават иззад ъгъла, затова бързо се шмугна встрани и пое надолу по някакво стълбище. Вземаше по три стъпала наведнъж, а като се озова най-долу, затича по тъмния коридор, който я посрещна там. Нямаше представа нито колко кръвожадни чудовища я преследват, нито колко близо са. Тичаше, за да спаси живота си, без да поглежда назад.

До ушите й стигаше шумът от други ужасени хора, които бягаха. Докато минаваше покрай една отворена врата, тя видя скупчени над труповете на няколко слуги много бели фигури, които ги разкъсваха със зъби или пиеха кръвта им. Помисли си, че сигурно самият Отвъден свят се е разтворил и сега мъртвите пируват с живите.

Докато препускаше по коридора, чу, че някой се задава от другия му край. Когато сви зад ъгъла, видя, че това са още канибали. Като я зърнаха, те хукнаха презглава към нея.

Калан се шмугна в някаква странична стая. Затръшна вратата, ала нямаше резе.

За щастие, вътре нямаше никого. Застана с гръб към стената и се помъчи да си поеме въздух. В камината гореше слаб огън.

От другата страна във вратата се блъскаха хора. Калан беше впрегнала всичките си сили и цялата си тежест и успяваше да удържи вратата затворена при всеки следващ напор от страна на нападателите. Огледа се и забеляза, че върху една маса лежи меч.

След следващия тласък тя спря да затиска вратата и се втурна към масата. Зад нея вратата се отвори с трясък.

Калан изтегли меча, метна ножницата встрани и се обърна. Без капчица колебание замахна и за малко да обезглави първия мъж, който се спусна към нея. Извъртя се, за да избегне втория, а когато отново зае позиция, заби острието в сърцето му откъм гърба.

През целия си живот Калан се беше учила да върти меч, ала чак когато Ричард бе започнал да й дава уроци, наистина се беше превърнала в изкусен боец.

Вече с оръжие в ръце, почувства, че поне има някакъв шанс да се измъкне от тази ужасна ситуация. Прилагаше всичките си умения и познания, като отчаяно насичаше, кълцаше и пронизваше нападателите насред яростната им атака, за да се защити. Не беше толкова трудно, колкото можеше да се очаква, тъй като нито един от връхлитащите я човеци не беше въоръжен, а и не се опитваше да отблъсне нейните атаки. Сякаш единственото, което искаха, бе да я захапят, така че и единственото оръжие, с което си служеха, бяха зъбите.

Въпреки всичко бяха прекалено много. Във всеки момент в стаята нахълтваха още хора. В бързината си някои се препъваха в телата на пода и падаха отгоре им. Калан ги пронизваше възможно най-бързо.

Докато посичаше и мушкаше като обезумяла, тя успя да хвърли поглед през рамо към прозореца. Стаята се намираше на приземния етаж.

След едно особено отчаяно и кръвопролитно настъпление, в което тя отблъсна мъжете и се откри малка пролука от време, преди да й се нахвърлят отново, тя се обърна и хукна през стаята.

Хвърли се през прозореца с краката напред. За неин късмет двете му крила се отвориха и стъклото не се строши и не я наряза. Падна тежко и се изтърколи на земята.

Още докато скачаше на крака, видя, че покритите с пепел хора се изливат като водопад през прозореца. Други, които претърсваха района навън, видяха, че се измъква от сградата, и се включиха в преследването. Нямаше как да се бие с всички тях.

Калан се обърна и затича. Врагът плътно я следваше по петите.