Третото кралство

Единадесета глава

РИЧАРД ЧУ КАК НЯКОЙ тътри крака отвън в преддверието и извърна поглед от отпуснатото безжизнено тяло на Калан. Естер отмести овчата кожа встрани, за да може Хенрик да се провре под нея. Когато видя Ричард, момчето се усмихна, но зад усмивката ясно прозираше безпокойството му.

Ричард му се усмихна в отговор, като се постара все пак да даде израз на собственото си чувство на тревога.

— Благодаря ти, че дойде, Хенрик. Ела да седнеш до мен.

Хенрик предпазливо седна на пода, близо до Ричард и Сами.

Погледът му, в който се отразяваха звезди от пламъчетата на свещите, се задържа дълго върху Калан. Ако тя не беше дошла в бърлогата на Джит да го освободи, той щеше да е мъртъв.

— Господарю Рал, Майката Изповедник ще се оправи ли?

Ричард поклати глава.

— Все още не знам. Не сме съвсем наясно какво точно й има. Надявам се, че ти ще успееш да запълниш някои празнини и да ми кажеш нещо, което да ни помогне да разберем как да я излекуваме.

— Не знам много за болести и тям подобни, но не мисля, че сте способни да я излекувате.

Думите му свариха Ричард неподготвен.

— Защо казваш това?

— Заради онова, което дочух да обсъждат Зед и Ничи. Казаха, че могат да се надяват единствено да съумеят да помогнат и на двама ви временно, докато успеят да ви върнат обратно в Народния дворец.

Озадачена, Сами побърза да се приближи леко.

— В Народния дворец ли? Наистина ли? Дворец? А чу ли защо?

Хенрик кимна.

Щом видя, че са заети с разговор, Естер се възползва от възможността да придърпа към себе си кофата с вода и превръзките, за да може да се залови за своята си работа и да се погрижи за раните на Калан.

Ричард вдигна ръка, преди Хенрик да успее да отговори на Сами, и го накара да замълчи.

— Искам да започнеш от самото начало. Разкажи ми всичко, което се случи. Важно е да узнаем всички подробности. Не пропускай нищичко. Понякога дори дребните детайли носят смисъл, който на теб може да ти се струва маловажен, но аз ще го разбера.

Нямаше как Ричард да не си припомни всички онези случаи, в които Зед му беше казвал същото. Той винаги искаше да знае всяка незначителна подробност. Ричард се почувства неловко, като осъзна, че повтаря думите, които беше намирал за толкова досадни всеки път, когато Зед беше настоявал на своето.

Хенрик отметна рошавия перчем от очите си.

— Ами, Майката Изповедник дойде и ме освободи, като сряза клоните на стените от бодливи лиани, с които Бръшлянената дева сплетница ме беше хванала в плен, но тогава Джит се появи и я залови тъкмо в момента, в който успях да избягам… но това вече го знаете, защото се натъкнах на вас, докато тичах да се спася от бърлогата на Джит.

Вие ми казахте, че приятелите ви са тръгнали от Народния дворец, за да ви се притекат на помощ, и ми наредихте да отида да им кажа къде се намирате двамата с Майката Изповедник. И така, аз продължих да бягам и не след дълго срещнах Зед, Ничи и Кара, придружени от цял ескадрон конници. Те бяха доста нетърпеливи да ви открият. Казах им къде сте, както и че Джит е пленила Майката Изповедник. Казах им, че вие се каните да влезете вътре да я спасите.

Тръгнах с тях, за да им посоча пътя. Когато най-сетне стигнахме леговището на Бръшлянената дева, открихме вас и Майката Изповедник вътре. Навсякъде имаше кръв. Гледката беше ужасяваща.

И двамата бяхте в безсъзнание и кървяхте силно. След като Кара и войниците ви освободиха от бодливия плет, в който ви беше хванала Девата сплетница, Зед изпепели това противно място до основи. Беше странно да видиш как такъв огън бушува насред подгизналото мочурище. Пламъците бяха огромни. Огнените им езици се издигнаха чак до облаците. От бърлогата на Джит не остана и треска.

— Радвам се да го чуя — промълви Ричард едва ли не на себе си. — А какво стана после?

Хенрик леко изкриви устни, докато се мъчеше да си спомни.

— Войниците положиха и двама ви отзад в каруцата. Кара беше толкова ядосана, че вие с Майката Изповедник сте ранени, че изглеждаше така, сякаш самата тя ще започне да бълва огън.

Ричард не успя да сдържи усмивката си.

— Представям си.

Усмивката му обаче се стопи, когато се замисли за опасността, на която тя и останалите се бяха изложили. Трябваше да ги открие, и то скоро.

— Продължавай.

— Предвождани от конниците, ние се отправихме обратно към Народния дворец — каза Хенрик. — Зед и Ничи се заеха да се погрижат за вас. Отначало Зед беше наистина разстроен, задето и двамата бяхте толкова тежко ранени.

Докато вървяха редом с каруцата, той намери малко парче плат, натъпкано в ухото ви. Ничи откри такива и в ушите на Калан. Каза: „Нищо чудно, че са още живи“.

Зед не разбра какво има предвид тя. Ничи му обясни, че се говорело, че ако се случело така, щото Бръшлянената дева сплетница да отвори устата си докрай и да нададе свободно вик, писъкът й щял да бъде гласът на самия Пазител на Отвъдния свят. Ничи каза, че звукът от подобен писък има силата да завлече самата Дева сплетница и всеки друг, който го чуе, в света на мъртвите. Каза, че отприщеният вик на Бръшлянената дева носи смърт дори на самата нея, затова, когато са още малки, преди да успеят да развият гласа, способен да призове смъртта в света на живите, майките зашиват устните им с кожени ремъци, напоени с окултна магия, която държи смъртта на разстояние.

Ничи каза, че подозира, че и двамата сте живи благодарение на натъпканите в ушите тампони, които са ви предпазили от пълната сила на този писък.

Зед поиска да разбере откъде тя знае толкова много за тези неща. Ничи му отговори, че е наясно, защото някога е била Сестра на мрака и е служила на Пазителя на Отвъдния свят. Каза, че Бръшлянените деви са низки същества, които си служат с окултно магьосничество, пряко свързано със света на мъртвите.

Каза още, че тези сили представляват изопачена форма на Милостта и като такива не могат да бъдат повлияни от нормалните способности на дарбата. Каза, че именно това прави една Бръшлянена дева толкова опасна, че дори Господарят Рал и Майката Изповедник да нямат силата да й се противопоставят.

Тогава Ничи обясни как вие с Калан сте били повлияни не просто от окултната магия на Бръшлянената дева и злините, които ви е сторила, ами, което е по-важно, и двамата сте били изложени на вика й. Каза, че чрез него и двамата сте били докоснати от самата смърт и така сте се заразили с нея.

Сами погледна Ричард така, сякаш му казваше: „Нали ви казах“.

Ричард махна с ръка на Хенрик да продължи.

— Ами, Зед не повярва изцяло на всичко, което Ничи му разказа за мощта на подобен писък, роден от Отвъдния свят, който е заразил и двамата ви със смърт.

— Да ви звучи познато? — измърмори Сами под нос.

Ричард й хвърли кос поглед, но не каза нищо.

Хенрик се беше вглъбил в историята и дори не я чу.

— И така, Ничи опря двата си пръста до главата на Калан. После каза на Зед: „Ето, ела да се увериш сам“. Той се приведе напред и положи два пръста на главата й, редом до тези на Ничи. Тя го попита дали го е усетил.

Зед отговори, че е почувствал някаква плашеща, мъртвешка тъмнина. Ничи му каза, че онова, което е усетил, е докосването на смъртта от Бръшлянената дева, което и двамата носите в себе си.

— Точно както ви казах — отбеляза Сами.

Ричард кимна.

— Беше права.

Тя се усмихна тържествуващо, след което Хенрик продължи разказа си.

— Зед наистина се беше изплашил от онова, което беше почувствал в Калан. Кара също се стресна. Тя попита дали и двамата ще умрете, след като във вас се таи смъртта. Ничи отвърна, че ако зависи от нея, това няма да се случи.

После обясни, че и двамата сте все още живи единствено защото тампоните от плат, които сте натъпкали в ушите си, са приглушили отприщения звук на повика на смъртта, но въпреки това той ви е докоснал.

— А казаха ли как можем да ги излекуваме? — попита Сами, внезапно развълнувана от възможността да намерят отговор на загадката.

— Ничи каза, че навярно може да го стори, но че трябва да бъде извършено в нещо, наречено специално защитено поле.

Ричард се почувства така, сякаш земята се беше продънила под нозете му. Вече не ставаше въпрос за обикновено изцеление от човек с дарбата. Не ставаше дума за обикновено нараняване. Беше нужно нещо повече от просто лечение, за да се справят със заплахата вътре в тях.

— Специално защитено поле ли? — Сами сбърчи носле. — Какво е това защитено поле?

Хенрик сви рамене от неудобство, тъй като не разполагаше с отговора на този въпрос.

— Това е място, което предпазва от всякакви външни заклинания, докато предизвикваш или работиш с опасни проявления на магията — обясни Ричард. — Най-важното обаче е, че то обуздава и онези неща, които пускаш на свобода — било то преднамерено, или по погрешка. Неща, които не би искал да се измъкнат навън.

Като че ли описанието стъписа Сами.

— А къде можем да намерим такова специално поле? Можем ли да го създадем?

— Те са били създадени в древността — каза Ричард. — Доколкото знам, от могъщи магьосници. Известни са ми само няколко такива и те са на хиляди години.

— Има едно такова в Народния дворец — обади се Хенрик.

— Точно така — кимна Ричард. — Градината на живота представлява защитено поле.

Хенрик присви очи от усилието да си припомни всичко правилно.

— Ничи каза на Зед, че й трябва защитено поле, за да предпази вас и Майката Изповедник, докато тя върши необходимото. Обясни, че трябва да премахне докосването на смъртта, което се спотайва във вас.

Каза, че тъй като вследствие на тази зараза Милостта е била нарушена и изопачена във вас двамата, ако се опитат да я премахнат извън такова защитено поле, повикът на смъртта ще привлече Пазителя на мъртвите към вас и двамата ще загинете. Каза обаче, че те могат да излекуват останалите ви рани и че трябва да го сторят незабавно, за да ви опазят живи, докато успеят да стигнат до защитеното поле.

Тези екзотични разкази удивиха Сами.

— Колко бих искала да видя Двореца! Обзалагам се, че е ослепителен. Досега не бях чувала за защитено поле. Как изглежда то?

Ричард махна с ръка над главата си.

— Конкретно това в Народния дворец представлява красива градина със стъклен покрив и…

— Стъклен покрив! — Сами направо зяпна. — Не съм и сънувала подобно невероятно място. Бих дала всичко да зърна такъв величествен дворец.

— Може би някой ден ще имаш тази възможност — каза й Ричард. Беше нетърпелив да чуе остатъка от историята на Хенрик. — Какво се случи след това?

— Зед каза, че трябва да побързат да се върнат в Двореца, щом и двамата сте така тежко ранени. Наведе се над Калан, притеснен за ужасната рана на корема й. Заради клатушкането в каруцата тя се беше отворила пак и кървеше силно. Когато той започна да я лекува, Ничи мина от другата страна на колата и започна да лекува вас, Господарю Рал.

Кара се поуспокои, като видя, че Зед и Ничи най-после започнаха да работят по вашето изцеление, и се качи на каруцата до своя съпруг, генерал Мейферт. Помогна ми да седна до нея, докато Зед и Ничи се грижеха за вас.

— А защо тогава не са успели да завършат изцелението? — попита Ричард. — Какво се е случило с всички?

Изражението на Хенрик говореше, че не му се иска да разказва тази част от историята.