Третото кралство

Двадесет и четвърта глава

САМАНТА ЯВНО СЕ ОБЪРКА.

— Кого имате предвид?

— Моите приятели, които дойдоха в Печалните територии да спасят мен и Калан — отговори й Ричард разсеяно, тъй като мислите му препускаха бясно в опит да подреди парченцата от мозайката. — Те бяха нападнати също като родителите ти.

— За какво говорите? Какво общо имат те с всичко това? — попита момичето и посочи символите.

— Преградната магия — каза Ричард и се обърна към написаното на стената. — Като се събудих, над нас се бяха надвесили двама мъже. Още не бях дошъл съвсем на себе си, но си спомням част от онова, което обсъждаха. Чудеха се кой може да е нападнал войниците и приятелите ми, които ни водеха с Калан обратно в Народния дворец.

Единият каза, че според него са били нападнати от народ на име шун-тук…

— Шун-тук ли? Не съм чувала да има такива в Печалните територии.

Ричард погледна през отвора към стената.

— Не мисля, че шун-тук живеят в Печалните територии. Другият се усъмни, че са били те. Тогава първият каза: „След като в Предела вече има пробив, какво по-добро място да ловуваш за хора с души? Шун-тук биха отишли навсякъде, биха направили всичко, само и само да ги открият“.

Саманта се ужаси.

— Значи, смятате, че тези шун-тук са дошли от другата страна на Предела?

— Така изглежда. Вторият мъж каза, че владеели огромни територии в родината си. Не разбираше какво ще търсят толкова далече. Другият му отвърна: „Същото като нас. Излезли са на лов за души“.

Саманта сбърчи носле и се намуси.

— Как така на лов за души?

— Ами, така се изрази. Не вярвам родната им земя да се намира от тази страна на Предела. Струва ми се, че е далеч зад него.

Ричард се върна до стената да провери дали следващите символи и знаци не споменават нещо за души. Докато той четеше наум, Саманта продължи да се разхожда, а стъпките й отекваха из помещението. Докосваше камъка с ръка и се взираше в знаци, които не разбираше, ала започваше да вижда в нова светлина.

— Господарю Рал — извика след малко.

Съсредоточен в символите, Ричард само хвърли поглед през рамо към мястото, на което тя стоеше, забила пръст в стената.

— Какво има?

— Струва ми се, че тук е написано някакво име.

— Име ли? Сигурна ли си?

— Ами, не съвсем — каза тя и се наведе още по-близо до камъка, — но не прилича на символ. Мисля си, че трябва да е нечие име. Пише „Наджа“.

— Наджа? — Ричард се изненада, че е успяла да разчете нещо от стената.

— Да, ето тук. Не мога да повярвам, че не съм го забелязала досега. Сигурно защото е толкова мъничко и направо се губи сред този лудешки водовъртеж от завъртулки.

Ричард погледна бегло стената от дясната му страна, където Саманта чинно сочеше името. Този участък се различаваше леко от останалата част на гравираните стени на коридора. Издяланите в гладкия камък линии се открояваха на фона на светлината от кристалната сфера. Бяха по-сбити и оформяха отделен отрязък от самостоятелно обособени символи. Участъкът образуваше нещо като ядро, около което се разстилаха всички останали.

Ричард се съсредоточи върху мястото, където беше опрян върхът на тънкия пръст на Саманта. Там наистина беше изписано името „Наджа“. До него беше издълбан полумесец с три насочени надолу лъча — символът за думата „луна“.

— Според вас какво означава?

Ричард набързо преведе някои от останалите символи.

— Права си. Това е име. Първата част не би могла да е написана на езика на Сътворението, само втората.

— И кое е името, де?

— Наджа Мун^[1].

— Красиво име — възхити се на благозвучието му Саманта, — но какво прави там според вас?

Ричард я слушаше с половин ухо. Вече беше започнал да търси отговора на същия въпрос. Разгледа внимателно символите, за да потвърди първоначалното си впечатление.

— Това е хроника от нейно име — каза донякъде на себе си, донякъде на Саманта.

— Хроника от нейно име ли?

Ричард изпъна гръб.

— Точно така.

Втренчена в изобилието от символи, Саманта бавно поклати глава в почуда. После посочи малко по-встрани из лабиринта от знаци.

— Вижте тук… има още едно име. Магда Сеарус.

Коленете на Ричард се подкосиха под тежестта на значимостта на това име. Побиха го тръпки, щом го видя издълбано в камъка на такова отдалечено, самотно и забравено място.

На лицето на Саманта се изписа тревога, когато видя изражението му.

— Какво има, Господарю Рал? Това име говори ли ви нещо?

— Магда Сеарус е била първият Изповедник.

— Първият Изповедник. Искате да кажете, че Магда Сеарус е била Изповедник също като съпругата ви?

Ричард притисна слепоочия с върховете на пръстите си и се загледа в името от легендата.

— Точно така — каза накрая. — Магда Сеарус е била първа, единствена по рода си, първата жена, която се е превърнала в Изповедник. Всичко е започнало с нея. — Ричард посочи друго име, изписано редом с нейното: Мерит. — Мерит е бил нейният магьосник, нейният пазител, така както аз съм пазителят на Калан.

Саманта отново разгледа имената и поклати глава в недоумение.

— Първият… — Погледът й се върна към него. — Какво се казва за тях?

Ричард почтително прокара пръсти по имената и следващите ги знаци, гравирани в камъка.

— Казва се, че това е хроника на Наджа Мун от първа ръка, положена тук по волята на Магда Сеарус и магьосника Мерит, така че всички, които дойдат след тях, никога да не забравят.

Саманта преглътна.

— Срам ме е да призная, че нашият народ е забравил. — Тя го погледна с надежда. — Значи, можете да я прочетете? Можете ли да прочетете разказа й, за да не бъде забравен никога повече?

Ричард потърси началото, прокашля се и започна да превежда. В самия увод на хрониката откри още едно име — Сулакан, — преплетено с останалите символи.

— Казва се, че сътворителите на император Сулакан…

— Император Сулакан ли? Кой е той и какво значи сътворител?

Ричард поклати глава.

— Не е ясно, но от казаното после изглежда, че сътворителите са били някакъв вид магьосници. — Той почука с пръст следващата плетеница от знаци. — Тук пише, че Сулакан, император на Стария свят, е наредил на сътворителите си да създадат нови, мощни оръжия за войната им с Новия свят. Според това съгласно повелята му те са сътворили ужасяващи нови заклинания за него.

Ричард усети как го полазват студени тръпки, щом осъзна, че войната, която беше водил срещу император Джаганг и Стария свят, за пръв път се беше разразила тук, по времето на Наджа Мун, по времето на Магда и Мерит. По това време са били създадени едни от най-поразяващите заклинания, измисляни някога. През същата тази далечна епоха са били сътворени именно заклинанията, родили първия Изповедник.

Магията се е нуждаела от тях, за да неутрализира ужаса, който е бил създаден и пуснат на свобода в света.

Ричард гледаше хрониката за разразяването на война, причинила невъобразимо страдание и смърт. Тя беше поставила началото на борба за надмощие, която се беше вихрила в продължение на хилядолетие. Пламъкът й така и не беше напълно потушен и беше тлял хиляди години, преди да се възпламени с нови сили по времето на Ричард.

Беше започнала в епохата на първия Изповедник и нейния магьосник Мерит и се беше разгоряла наново с пълна ярост по времето на последния жив Изповедник, Калан, и нейния магьосник Ричард.

Хрониката беше писана по времето, когато се бяха зародили изповедническите способности на Калан.