Третото кралство

Петдесет и първа глава

— КАКЪВ ПРОБЛЕМ? — попита Саманта. — Какво има? Какъв е този проблем?

Ричард се обърна и клекна до нея.

— Чуй ме добре. Важно е. Какво представлява Третото кралство?

Тя се смръщи леко, тъй като не разбираше какво точно я пита.

— То представлява светът на живота и светът на смъртта, събрани в едно, на едно и също място по едно и също време. Не е нито кралството на живота, нито кралството на смъртта. То е двете, съчетани в едно.

Ричард кимна.

— Точно така.

Тя опря пръст в гърдите му.

— Ала освен че е просто място, то е и онова, което сте вие. Животът и смъртта ведно там, където не би трябвало да бъдат. Вие принадлежите на мястото, където животът и смъртта съществуват заедно в един и същ момент.

— Добре — кимна той. — Отвъд портите се намира Третото кралство. Светът на живота и светът на смъртта заедно на едно място. Там има зони със зеленикава светлина…

Саманта пак се намръщи и се приведе към него.

— Зеленикава светлина ли?

— Да, нещо като… Ами, виждала ли си някога нощните светлини на северното сияние?

— Естествено, да.

— Ами нещо такова. Приличат на тях, само че цялото нещо представлява блещукаща зелена светлина. Това е граничният слой пред Отвъдния свят, света на мъртвите.

Тя го изгледа недоверчиво. Източи врат да надникне през портата.

— Добри духове… — Тя се отдръпна и впери ококорен поглед в него. — Господарю Рал, та това е същата зловеща зелена светлина, която ви казах, че видях, докато се опитвах да излекувам Майката Изповедник за пръв път. Помните ли? Видях същото нещо и във вас.

Ричард избърса уста с ръка и въздъхна дълбоко.

— Това зеленикаво сияние е смъртта.

— Нали ви казах. Видях я в нея. Когато за пръв път ви споделих, че съм видяла смъртта в нея.

Той кимна неохотно.

— Наистина ми го каза. Спомням си. Ала това беше вътре в нея. А сега е навън, на открито. — Ричард посочи с палец зад себе си, отвъд портите. — Пристъпиш ли в някое от тези сияйни зелени була, преминаваш в света на мъртвите. Разбираш ли?

Те представляват границата между живота и смъртта, точно както описа у Калан мястото, което се е опитало да те примами. Ако беше преминала отвъд, докато се намираше в съзнанието й, щеше да прекрачиш в света на смъртта. И никога нямаше да се завърнеш.

Това тук е същото. Отвъд сиянието се намира светът на смъртта. Пристъпиш ли дори съвсем мъничко, никога няма да се върнеш.

Саманта отвори широко очи и преглътна.

— Значи сигурно е най-добре да не ги прекрачваш.

— Съвсем правилно. Щом влезем вътре, трябва да си отваряш очите на четири. Не бива да се отпускаш дори за миг. Не знам как точно ще се случва тук, къде ще са разположени порталите към Отвъдния свят, ала съм бил на други места, където понякога не разбираш, че ги има, докато не се озовеш съвсем близо. Зеленикавата светлина представлява нещо като предупреждение, че се намираш на сантиметри от смъртта, че си на път да преминеш отвъд.

И понеже си толкова близо до Отвъдния свят, понякога духовете на мъртвите те викат, за да те подмамят да прекрачиш границата и да отидеш при тях.

Тя кимна.

— Сториха го и с мен, когато се опитвах да излекувам Майката Изповедник и видях зеленото було на смъртта. Чувах гласовете на духовете отвъд.

Ричард кимна с разбиране.

— Изглежда, че можем да се сблъскаме със смъртта на много места и по неподозирани начини. Ти си се озовала на границата с отвъдното както в Калан, така и в мен. Видяла си и си чула малко от онова, което се крие от другата страна.

На някои от местата, където съм бил, зелената светлина служи за предупреждение, подобно на сигналните щитове, издигнати от магьосниците, които заблестяват в някакъв цвят, ако се приближиш твърде много. Тези тук представляват предупреждение, че пристъпваш към границата.

На други места съм виждал стените към Отвъдния свят да са статични. Стоят си неподвижни и блещукат, така че можеш да зърнеш още отдалече къде се намират. Ала, изглежда, тукашните зелени предели към света на мъртвите в един миг проблясват, след което се изгубват от погледа. Това означава, че не са постоянни. Местят се в пространството.

— Звучи логично — обади се Саманта. — Животът и смъртта обитават едно и също място, по едно и също време, нещо като супа, чиито съставки са се смесили.

— Така е, ала също така означава, че границата между световете тук може би се различава от онези, на които съм се натъквал преди, при които прагът между живота и смъртта беше ясно определен и беше възможно да бъде избегнат. Ако съдя по онова, което мярнах през портите, границите тук изглеждат плаващи, движат се като подхванати от лек бриз ефирни паяжини. Ето в това е разликата. И по тази причина тук е много по-опасно.

Означава, че не е задължително да прекрачиш в някоя от тях, за да се погубиш. На това място те могат да се понесат към теб и да те връхлетят ненадейно.

— Това би било лошо — напълно безучастно изтъкна очевидното тя.

Ричард кимна.

— Трябва да си нащрек във всеки един момент и да внимаваш за подобна опасност. Ако се разсееш дори за миг, може неволно да се окажеш завлечена в отвъдното. А случи ли се това, никога повече няма да се завърнеш.

Саманта важно кимна в отговор.

— Разбирам. Ще си държа очите отворени и ще бъда в непрестанна готовност да се отдръпна от пътя им.

— Браво на теб — строго каза той, след което се огледа набързо. — Най-добре да тръгваме. Само не забравяй какво ти казах, даже за секунда. Не знам на какво точно можем да се натъкнем там, вътре, ала ето че вече се появи нещо, което не очаквах. В никакъв случай не бива да се отпускаме.

— Няма да забравя, Господарю Рал.

— И още нещо.

— Какво е то?

— Ако нещо се случи и поради някаква причина се разделим, първата ни задача си остава да измъкнем нашите хора оттам — моите приятели и твоята майка. Разбираш, нали?

— Разбирам, Господарю Рал. Да намерим магьосника Зед и магьосницата Ничи и да ги спасим, за да могат те да ви излекуват, като премахнат смъртта от тялото ви, така че вие да сте в състояние да сложите край на пророчеството и на заплахата, грозяща света на живота сега, щом Пределът е рухнал.

Ричард щеше да се разсмее на налудничавостта в думите й и на напрегнатостта, с които ги изрече, ала обстоятелствата бяха толкова сериозни, че нямаше място за смях.

— Добре. А сега ме чуй, Саманта. Ти може и да си мислиш, че аз съм избраникът, ала има хора, които са много по-опитни от мен в тези работи. Зед знае повече от мен за тези неща. А Ничи вероятно дори повече и от него. И двамата са невероятно могъщи хора с богат опит и познания. Не омаловажавай значимостта на това… Те може би ще са способни да обезвредят заплахата дори без мен.

— Щом са толкова могъщи, как тогава изобщо са ги надвили и пленили?

Простодушната й проникновеност го накара да въздъхне тежко.

— Без значение каква сила притежаваш, невинаги можеш да победиш. Понякога, колкото и да те бива, нещата просто се объркват.

Саманта кимна.

— А сега какво?

— Сега отиваме там и ги намираме. Стой наблизо и бъди нащрек.

След като тя се съгласи, Ричард надникна иззад портата. Не видя никого навън сред хаотично пръснатите черни скали и проблясъците на призрачните сияния, изникващи тук-там из разстлалата се нашир и надлъж пустош. В далечината над негостоприемната земя се стелеше пушек.