Третото кралство

Двадесет и трета глава

— СЕВЕРНАТА СТЕНА? Защо през цялото време я наричаш така?

Тя се смръщи, озадачена.

— Защото това й е името.

— Не е вярно — каза Ричард.

Гладкото й чело се набръчка.

— Какво говорите?

Ричард махна с ръка към символите, които се простираха по цялата стена.

— Нарича се Предел. Никъде из тези писания не се споменава „северна стена“. Говори се само за „предел“. Защо тогава твоят народ го нарича по друг начин?

Тъмните очи на Саманта се ококориха. На фона на черната коса лицето й му се стори пребледняло.

— Нима казвате, че можете да разчетете тези чудати знаци по стените?

— Да. — Той посочи към разположените в кръг символи около отвора. — Този тук гласи „третото кралство“. Назовава това, което показва: „третото кралство“.

Ричард прокара ръка по една от стените, където в гладката полирана повърхност грижливо бяха издълбани древни знаци.

— Този говори за предел. Виждаш ли? Ето тук. Този символ заедно с другия под него означава „стената на предела“. Никъде не се казва „северна стена“.

Саманта вървеше след него, но вместо да следи какво й посочва, тя го беше зяпнала.

— Вие разчитате тези знаци? Нима наистина твърдите, че знаете какво означават всички те? Наистина ги разбирате? Ама наистина ли?

Той кимна, докато прокарваше пръсти по друга група символи.

— Всички знаци тук се отнасят до Предела. Тук е изписано извънредно голямо количество информация. Ще ми трябва известно време да го проуча, за да успея да преведа всичко, но схващам достатъчно, за да ми стане ясно, че се отнася единствено до Предела и Третото кралство, което се намира отвъд него. — Той хвърли поглед назад през рамо. — Така че защо вие го наричате Северна стена?

Тя, изглежда, недоумяваше.

— Не знам. Винаги се е казвала Северната стена. Не сме имали причина да смятаме, че може да има и друго име.

Беше ред на Ричард да се слиса. Той замря на място и се взря в нея.

— Нима искаш да ми кажеш, че дългът на родените с дарбата в Стройза е бил да наблюдават Предела, за да могат да известят останалите, ако портите му някога се отворят, а никой от вас не може да разчете напътствията и предупрежденията, които са били оставени току пред очите ви по стените?

Тя изглеждаше озадачена, объркана и донякъде смутена.

— Съжалявам, Господарю Рал, но са ме учили единствено, че знаците представляват древен, мъртъв език. Никога не съм чувала майка ми, лелите или чичовците ми да споменават, че тези неща по стените тук са важни. Леля Марта все се усмихваше, като ги видеше, и ги наричаше „хубавката украса, която са ни завещали прадедите ни“.

Според майка ми имало хора, които смятали, че може да представляват някакво послание, ала на мен винаги са ми обяснявали, че древното им значение отдавна е изгубено.

— Но вашият народ е живял на това място през цялото време, очевидно откакто всичко това е било изградено и информацията е била поместена тук. Как може да не знаете какво гласи? Защо знанието за тази писменост не е било предавано на поколенията? Защо младите не са били учени да я разчитат?

Тя се загледа в стената за миг, след което се обърна към него.

— Съжалявам, Господарю Рал, но нямам отговор.

— В това няма никакъв смисъл. — Ричард вдигна ръка, но после я отпусна безжизнено. — Защо притежаващите дарбата не са научили наследниците си, своите деца, да разчитат символите? Нали в крайна сметка, както изглежда, това е било тяхното предопределение, техният дълг — да бъдат пазители. Тази стена разказва за предопределението им.

Саманта се почеса по челото, докато размишляваше по въпроса.

— Е, ами понякога се получава прескачане в поколенията — нали се сещате, ражда се човек, който не наследява дарбата.

Ричард кимна и отпусна ръка върху ефеса на меча си.

— Дарбата е пропуснала майка ми.

— Предполагам, че сигурно е имало подобни прескачания в родовете на притежателите на дарбата, които служат на Стройза — каза тя. — Може да се е случило така, че не е имало достатъчно магьосници с родени с дарбата деца, затова не са могли да им предадат знанието си. А когато тези деца най-сетне са раждали свои рожби, притежаващи дарбата, може би единствените все още живи магьосници са били твърде стари, а внуците им твърде малки, за да могат да научат всичко. Може старите дори вече да не са били сред живите и младите магьосници да не са разполагали с учител.

Пък и нали самият вие казахте, че притежавате дарбата, но никой не ви е учил как да я използвате. Това познание можеше да ви бъде предадено, но е било загубено за вас. Кой знае какво сте пропуснали да разберете вследствие на това?

Устата на Ричард се разкриви от раздразнение.

— Сигурно имаш право.

— Познанието ни за тези знаци сигурно се е изгубило по времето на пропуснатите поколения, така че родените с дарбата по-късно са имали възможност да се учат единствено от нахвърляни, непълни схеми. Не е изключено младите по някаква причина да не са били обучавани. Вас не са ви учили.

Както в моя случай, след като майка ми изчезна, така и тези млади хора вероятно дори не са знаели какви сфери на познанието са били погубени. В края на краищата аз също никога няма да мога да науча своите деца на онова, което е знаела майка ми, защото така и не й стигна времето да ми предаде цялата си вещина. Не знам дори какво съм пропуснала, камо ли каква част от нейните познания няма никога да придобия. Предполагам, че това е причината значението на тези знаци да не е достигнало до нея.

Ричард въздъхна отегчено.

— Сигурно имаш право. Не исках да прозвучи така, все едно народът ви е проявил небрежност. Навярно не им е било лесно. През цялото това време са живели чак тук, на това необитаемо място, и през всичките години малко по малко са губили познанието за първопричината да са тук.

Тъкмо поради това Ричард винаги беше смятал книгите за толкова важни, ето защо ги беше издирвал и беше полагал неимоверни усилия да извлича ценните сведения от тях. Книгите представляваха моста, обединяващ тези изгубени човешки връзки, а понякога дори цели епохи на варварство и последвалите ги години на невежество.

Някой по-възрастен, който може да ти предаде знанията си, можеше да бъде от полза, но ако по някаква причина по-възрастни хора липсваха, книгите можеха да запълнят тази празнина, и то не само между поколенията, ами нерядко между векове, че понякога дори хилядолетия. Книгите служеха за опазването на трудно извоювани знания. Те устояваха на времето. Книгите бяха почти безсмъртни.

Погали с длан издълбаните в стената символи. Само че трябваше да можеш да четеш, за да извлечеш сведенията. Цялата безценна информация, изписана върху този камък, се оказваше безполезна, щом младите не бяха научени да я разчитат.

Саманта се мръщеше недоверчиво, докато оглеждаше изпитателно стената, покрита със символи, които не разбираше.

— Ако не е имало кой да ви научи за дарбата, как тогава сте научили един мъртъв език?

— Много от онова, които съм преживял по времето, когато още не бях Господарят Рал, ме е научило на какви ли не неща, като например високо Д’Харански — той махна към стената — и това тук.

Погледът му отново се зарея през отвора.

— Въпреки всичко, което съм научил обаче, не знам нищичко за никакво Трето кралство. Не съм чувал такова място да е споменавано някъде.

— Явно и вашите предци са пропуснали да ви научат на доста неща.

Нямаше как да не отвърне на думите й с усмивка, макар и леко крива.

— Май си права.

— Но кажете за този мъртъв език — подкани го тя, все още объркана. — Наистина ли разбирате всички тези чудновати знаци и знаете какво гласят?

— Да — отговори той и отново прокара ръка по един от мотивите. — Този тук например се отнася до така наречената преградна магия. Твърди се, че именно преградните заклинания, а не каменните стени, железните порти или пък планините са същинската сила, която удържа огромното зло.

— Огромното зло… — повтори тя. В очите й се четеше тревога

Той кимна и посочи с пръст.

— В това съчетание тук до него се споменава, че част от заклинанията за Предела е гравитационната магия. Ще трябва да прочета повече, за да се опитам да разбера какво означава това. — Ричард сведе поглед към нея. — Случайно да знаеш какво представлява гравитационната магия?

Тя поклати глава, все така вторачена удивено в него, сякаш той можеше да бъде единствено някой добър дух с тайнствени познания, дошъл при нея в света на живите, за да й обясни необяснимото. Стана му леко неудобно.

Отиде до друга група символи и за момент внимателно се вгледа в отделните им елементи. Почука по стената.

— Тези тук разказват за родените с дарбата, които са се заселили на това място, наречено Стройза, за да наблюдават Предела. Според написаното трябвало да останат тук и да следят да не би силите на гравитационната магия да отслабнат, което на свой ред щяло да доведе до нарушаване целостта на Предела.

— Чувствам се ужасно, задето сме изгубили цялото това знание. Направили са си толкова труд да го предадат, а ние сме забравили смисъла му.

Ричард кимна отнесено, докато дърпаше долната си устна, съсредоточен в изучаването на символите. Не можеше да устои да не ги преведе наум. Размаха пръст към стената.

— Този е интересен. Изглежда, онези, които са го направили, са били наясно, че Пределът няма да издържи вечно. Тъкмо поради тази причина са оставили хората тук да го наблюдават. Символите гласят, че заклинанията, макар и мощни и дълготрайни, накрая ще изтлеят с времето. Казва се, че когато това се случи, някои от обитателите на другата страна ще започнат да се промъкват в света на живите.

— Джит — прошепна Саманта, щом осъзна истината. Вдигна поглед към него. — Тя е едно от съществата, за които е трябвало да бъдем подготвени да дебнем. Майка ми се притесняваше от Бръшлянената дева сплетница, питаше се откъде ли може да се е появила, но не знаеше нищо за тази преградна магия, както я нарекохте.

Саманта се разходи покрай стената. Взираше се в знаците с нови очи.

— Като си помисля, че не съм и подозирала, че това е език. Не мога да повярвам, че никой от нас не е знаел, че тези чудновати завъртулки представляват важни указания за изпълнението на дълга ни.

— Нарича се език на Сътворението.

Саманта отново се обърна към него и се намръщи.

— В Сърцевинната земя, там, откъдето сте родом, ли ви научиха на този език на Сътворението?

Предположението й накара Ричард да се усмихне.

— Не. Научих го неотдавна, в интерес на истината.

Древната машина Регула, или машината за знамения, както я наричаха някои, използваше езика на Сътворението, за да общува или да прави пророчества. Регула предаваше пророчествата си, като използваше насочени светлинни лъчи, чрез които прогаряше символи на езика на Сътворението върху метални лентички. В Народния дворец имаше и част от книга, също озаглавена „Регула“. Другата й част липсваше. Онази, която обясняваше приложението на машината, много отдавна е била откъсната и отнесена в Храма на ветровете, за да бъде съхранена.

„Регула“ явно представляваше нещо като книга с указания за употреба към устройството. С помощта й Ричард се беше научил да превежда значението на символите, а с времето беше овладял и самия език на Сътворението.

Той беше сбита и ефективна писмена форма. Служеше си със символи, които изобразяват понятия, вместо с думи. Веднъж схванал принципа, Ричард разбра, че е използвал части от езика на Сътворението с години, без да го осъзнава. Много от емблемите в Магьосническата кула, както и някои заклинания, изрисувани от притежаващите дарбата, съдържаха елементи от този език. По безброй дребни начини езикът на Сътворението беше повлиял върху всичко, дошло след него.

— Не разбирам как е възможно подобно нещо. — Саманта въздъхна обезсърчено. — Не разбирам как нещо би могло да се изрази единствено посредством символи и рисунки. — Тя прокара ръка по стената. — Как може тези кръгове, триъгълници и всички различни завъртулки, емблеми, чертички и тям подобни в действителност да ни казват нещо? И то нещо сложно?

— Милостта е символ, нали? — попита я той и погледна изписаната стена.

— Ами, да.

— Тя е символ на езика на Сътворението.

Саманта пак се ококори.

— Наистина ли?

— Разбира се. И в същото време представлява доста сложна концепция, не смяташ ли? Виж тук. — Той посочи с пръст един кръговиден елемент, поместен в друг. — Този символ тук говори за живота и опасностите, които го грозят, скрити зад Предела. Виждаш ли, че съдържа някои от елементите на Милостта?

Саманта зяпна от почуда, щом се приближи и докосна образа на живота.

— Никога не съм го забелязвала. Всеки път придружавах майка ми, за да гледаме през отвора в далечината и да проверяваме Предела. Но тъй като не съм и подозирала какво означават издълбаните в стената неща, та дори че изобщо означават нещо, никога не съм им обръщала особено внимание. През цялото това време съм минавала покрай тях, без дори да се загледам.

— Всичко изписано е на езика на Сътворението.

— Вие сте избраникът — каза тя и отново се вторачи в него с благоговение и непоколебимост. — Само правилният човек, онзи, който може да ни избави, е способен да разчете тези надписи и да ни каже какво да направим с излязлото извън Предела Трето кралство.

— Това, че владея езика на Сътворението, не означава, че разбирам естеството на проблема, нито че имам някаква представа какво следва да се направи. Имам си свои проблеми за…

Изведнъж Ричард се обърна към дупката, насочена към отдалечената стена насред планините.

— Добри духове — отекна шепотът му. — Струва ми се, че знам къде са.