Третото кралство

Двадесет и пета глава

— СЪТВОРИТЕЛИТЕ, КОИТО СА споменати тук, трябва да са магьосници, които са създавали разни неща посредством магия. — Думите на Саманта го изтръгнаха от мислите му. — Чувала съм лелите ми да говорят за това как магьосниците създават конструирани заклинания. Сигурно Наджа говори тъкмо за такива конструирани заклинания.

Ричард хвърли бърз поглед към нея.

— Не, не става дума за конструирани заклинания, поне не и в началото, не на този етап. Първоначално те са създавали нови форми на магията. По-късно са ги използвали при конструираните заклинания. Използвали са новите форми на магията и за да създадат оръжия от хора.

Момичето зяпна смаяно.

— Превръщали са хора в оръжия?

Ричард кимна.

— Ужасяващи оръжия като император Джаганг от Стария свят. Неговите предци са били оръжия, създадени още по времето на Наджа. Наричали са ги пътешественици по сънищата.

— Наистина ли? — прошепна удивено тя. — Майка ми никога не ми е говорила за тези неща.

— Малцина в наше време знаят повече подробности за онази древна война. Някои от нас ги научихме чак след като тя се разрази отново. Всички бяхме ужасени от представата за подобни оръжия.

— Ала как изобщо е възможно да съществуват нови форми на магията? Мислех си, че магията си е просто магия, че винаги си е била една и съща и че ние трябва да научим как работи. Никога не съм чувала някой да казва, че е възможно да се създаде нов вид магия.

Макар да оценяваше трогателното й любопитство, Ричард беше твърде потресен от страховитите измерения на онова, което узнаваше, за да се впуска в разяснения точно сега, затова просто й отговори:

— Да, възможно е.

— Обяснено ли е какви нови видове магия са създали?

Ричард сведе поглед към нея и се намръщи.

— Саманта, остави ме да разгадая значението на по-голямата част от написаното и ще ти кажа всичко.

Главата й като че леко потъна между раменете и тя каза:

— Извинете ме.

Ричард се върна към превода на хрониката.

— Твърди се, че сътворителите са разработвали заклинания, чрез които да използват мъртвите…

— Да използват мъртвите! Сериозно ли говорите? За какво да ги използват?

— Според написаното са ги използвали като своеобразни воини. Посредством тези нови заклинания са вдигали трупове от мъртвешкия им сън и са ги принуждавали да се бият за интересите на императора.

Саманта се вкопчи в ръката му.

— Искате да кажете като чудовищата, които ни нападнаха миналата нощ ли? Онези същества, които приличаха на трупове, изровени от гробовете и върнати към живота?

— Така изглежда. — Ричард поклати глава пред страховитото описание върху камъка. — Пише, че променяйки елементите на Милостта, сътворителите на императора са се научили да контролират духовете на мъртъвците в Отвъдния свят…

— Защо им е било да го правят? — за пореден път го прекъсна Саманта, неспособна да потърпи и да му остави време да довърши превода.

Той махна с ръка да я накара да замълчи, за да успее да разчете една групичка от символи, преди да продължи нататък. Момичето въздъхна и зачака мълчаливо.

Ричард разтърка челото си.

— Въплътили са могъща магия в мъртвите тела, като същевременно са използвали субстрактивна магия върху духовете им в Отвъдния свят. По този начин са изградили връзката между тях и тленните им останки на земята.

Саманта уви ръце около тялото си, сякаш внезапно я бяха побили тръпки от студ.

— Не съм си и представяла, че такива неща са възможни.

Нито пък Ричард. Той преведе още един ред, преди да заговори отново.

— Тук се казва, че са успели да го направят, като са въздействали върху онова звено на Милостта — искрата на дарбата, — което се ражда от Сътворението, минава през живота и навлиза в смъртта, като така превръща всичко в едно. По този начин са съумели да създадат ходещи мъртъвци, които нямат собствена воля. Онези, които са им вдъхнали живот, са им вменили и умисъл.

Явно по този начин сътворителите на Сулакан са успели да създадат армия от безкръвни, безмилостни убийци. Според думите й, след като са били разбудени от мъртвешкия си сън по такъв начин, те не изпитвали глад, болка, страх или жал. Никога не се изморявали. Никога не отстъпвали в битка. Нямали никакви други стремления освен единственото, което им било внушено. Освен това не можели да бъдат убити, тъй като вече били мъртви.

После се казва, че мъртвите можели да бъдат съживени при нужда. Веднъж събудени, те били непоколебимо отдадени на своето призвание. Магията, която ги движела, им давала неимоверна сила. Били толкова силни, че можели да разкъсат човек, парче по парче.

— Това несъмнено звучи досущ като случилото се миналата нощ — каза Саманта.

— Ще трябва да се съглася с теб. — Ричард почука нагъсто изписан ред символи. — Връзва се и със следващото. Тук пише, че били толкова целеустремени, че ако изгубели краката си в битка, не усещали нищо, ами вместо тях използвали ръцете си, за да се издърпват напред в преследване на онези, които били изпратени да убият. Ще ми се да можех да заявя, че това звучи твърде нелепо, за да бъде истина, ала го видях със собствените си очи.

После се казва, че трябва да бъдат разсечени на парчета, но има предупреждение, че магията ги е направила изключително издръжливи и това не е никак лесно. Магията, с помощта на която са ги съживили, също така ги предпазва; служи им като щит и прави повечето разновидности на дарбата на практика безполезни срещу тях. Според това тук обаче можеш да ги изгориш — както с обикновен, така и с магьоснически огън.

— Магьоснически огън… Никога не съм виждала магьоснически огън. А вие?

Ричард изсумтя, че е виждал, и се съсредоточи в превода на символите.

— Тук се казва, че щитовете не могат да те опазят от тях, тъй като те долавят единствено живота. — Махна с ръка назад към коридора и продължи: — Чудех се защо ли щитовете, които предпазват това място, местят онези големи камъни от пътя. Направи ми впечатление, че е необичайно за обикновен щит.

— Нима? Как така?

— При всички щитове, които съм виждал досега, докосването до металните пластини позволява на хората с подходящия тип дарба да преминават през тях, без да бъдат наранени. Никога не съм виждал да прибягват до нещо повече от магия, за да преградят някой проход. Някои от тях отблъскват онези, които нямат място вътре, като издават противен звук, излъчват непоносима топлина или дори причиняват болка, за да попречат на някого да мине, но има и по-опасни щитове, които притежават силата да убият нашествениците, ако не преустановят опитите си да ги преодолеят. Има щитове, които биха смъкнали плътта от костите ти, ако продължаваш да се мъчиш да преминеш, след като са ти отправили предупреждение.

Всички онези щитове използваха магия. Ала тези тук се налага да използват големи камъни, защото мъртвите, които се предполага, че трябва да отблъскват, са защитени от същата онази магия, която им вдъхва живот, така че обичайните сили на щитовете не биха им повлияли. Те с лекота биха преминали през нормален щит, но най-обикновената физическа преграда, която тези кръгли камъни представляват, е твърде тежка, за да могат да я поместят.

Докато тя размишляваше над думите му, Ричард преведе следващия пасаж от символи.

— Е, това вече е плашещо — каза той. — Тук се твърди, че съживените мъртъвци нерядко са изпращани срещу конкретна мишена, като например хора с дарбата. — Той сведе поглед към нея. — Май беше права, че са преследвали теб.

Саманта сякаш се обиди.

— Нали ви казах.

— А знаеш ли защо биха тръгнали след теб?

Момичето, изглежда, се изненада от въпроса.

— Сигурно за да отстранят родените с дарбата, та те да не използват магия да ги спрат?

Ричард потупа изписаната със символи стена.

— Магията не може да им противодейства… освен може би магьосническият огън, а ти със сигурност не го владееш. Освен това не мисля, че са убили дядо ми Зед или Ничи. Зед е магьосник, и Ничи е магьосница. Подозирам, че по някаква причина някой е искал да ги вземе за заложници. Чудя се дали не са пленили и майка ти. В крайна сметка тленните останки на баща ти са били намерени, но нейните — не.

— Добре, тогава защо според вас тези чудовища ме преследваха?

— Хората с дарбата тук са наблюдавали Предела, за да предупредят останалите, ако онези от Третото кралство някога започнат да се измъкват навън. Струва ми се, че намерението им е било да предотвратят сигнала за тревога. Може да са убили роднините ти, за да им попречат да предупредят някого, докато не успеят изцяло да разрушат заклинанията за Предела. Възможно е да са убили майка ти, както и баща ти, но залавянето й също би й попречило да предупреди някого, а може би имат нещо наум за родените с дарбата. И така ти си останала единствената тук, в Стройза. Мисля, че са искали да те убият, а може би дори да те пленят, за да не ти позволят да разпратиш сигнала за тревога.

Саманта се разтрепери.

— Та аз даже не знам как да изпратя сигнал за тревога.

— Ала те не го знаят.

— Сигурно сте прав. — Тя вдигна поглед обнадеждено. — Наистина ли смятате, че майка ми може да е жива?

Ричард дълго се колеба, преди да отговори.

— Надявам се да е така, Саманта. Надявам се, че и моите приятели са още живи. Ако е така, трябва да се опитам да ги спася. Като се има предвид лекотата, с която тези чудовища биха могли да ги убият, чудя се дали онзи, който им е върнал живота, по някаква причина не е искал хората с дарба да бъдат заловени живи. В случай че наистина са пленили майка ти заедно с приятелите ми, може би ще успея да спася и нея.

Саманта хвърли поглед към отвора, гледащ към Третото кралство.

— Искате да кажете да отидете там? Не ще съмнение, не искате да кажете, че възнамерявате да отидете на онова ужасно място, което донякъде представлява самият свят на мъртвите, нали? Място, на което мъртвите крачат из света на живота? Звучи ми като самоубийство.

Ричард я изгледа непоколебимо.

— Освен че искам да ги избавя от бедата, ако не спася приятелите си и не ги отведа до защитеното поле, където ще могат да отстранят докосването на смъртта от нас, двамата с Калан ще умрем.

Саманта преглътна и чак тогава отговори.

— Зная.

Ричард зададе въпроса, чийто отговор вече му беше известен, ала въпреки това не можеше да се сдържи.

— Съзираш ли някаква надежда за нас, някакъв начин да изкорениш болестта и да ни спасиш, различен от онзи, който Хенрик е дочул?

Саманта погледна назад през рамо, сякаш можеше да види легналата в стаята Калан. Когато се обърна отново към него, очите й изглеждаха значително по-зрели, отколкото предполагаше възрастта й. В чертите на младото й лице не се забелязваше дори сянка на съмнение или несигурност, нито пък в очите й на магьосница.

Тя поклати глава.

— Опасявам се, че не, Господарю Рал. Майката Изповедник е много болна. Храня известна надежда, че благодарение на онова, което успях да сторя за нея, тя скоро ще възвърне силите си поне дотолкова, че да се събуди и да поеме вода и храна, но истината е, че е смъртно болна. Както и вие, макар последиците от докосването все още да не са ви връхлетели с цялата си сила. Скоро обаче и това ще стане. Тя ще умре, ако смъртта не бъде изтръгната от тялото й. Не й остава много време. Вие ще издържите малко по-дълго, но не много. Вашият път е предопределен, освен ако се направи нещо, което да го отклони.

Ричард кимна, останал без думи, неспособен да изхвърли от ума си представата за мъртвата Калан.

— Съжалявам, Господарю Рал, но не мисля, че сте човек, който би предпочел да му кажа нещо по-различно от истината.

Ричард се вгледа в тъмните й очи.

— Не, не съм. Единствено истината може да ни помогне. И тъкмо затова трябва да преведа това послание. Трябва да разбера дали съдържа някакви сведения, които ще са ни от помощ.

Не можеше да изкаже гласно, че ако Калан умре, той не желаеше да продължава да живее. Животът без нея не можеше да му предложи нищо. Ала животът предлагаше сигурна смърт и на двамата, ако той не успееше да открие Зед и Ничи. А за да го стори, трябваше да отиде в Третото кралство. Преди това обаче трябваше да разбере срещу какво се изправя.

Набързо огледа частта от стената, осветена от злокобното сияние на сферата.

— Може би тук ще намеря нещо, което да ни помогне да открием някои полезни отговори.

Тя кимна сериозно.

— Надявам се.

Ричард се обърна към символите на езика на Сътворението и за кратко почете наум. Изражението му беше мрачно.

— Според думите на Наджа мъртвите винаги били много на брой, а при необходимост съживявали още, често в огромна численост. Нерядко използвали труповете на своите загинали в битка войници. Тя казва, че едно от действията на магията, от която били обладани, било прекратяване на процеса на разложение, ала тъй като такива тъмни сили били използвани в света на живите, магията си имала и ограничения. Едно от тях например е, че тъй като в света на живите с времето всичко се руши, това важало и за магията. Така силата й отслабвала и мъртвите, които обладавала, отново започвали да се разлагат по естествен начин. Предупреждава, че макар да са знаели, че магията, вдъхнала живот на труповете, рано или късно угасва, никой не знае колко дълго трае този процес.

— Просто чудесно. Значи тези убийци, тези ходещи мъртъвци, които не изгниват цяла вечност, са в изобилие и сега са се разбягали от Третото кралство и бродят сред нас.

— Така изглежда — мрачно се съгласи Ричард.

Саманта ужасено разтърси глава.

— Дори Джит си стоеше в бърлогата. Колкото и опасна да е останалата част от Печалните територии, никога преди не сме се сблъсквали с нещо толкова страховито като тези ходещи мъртъвци. Не мога да си представя нещо по-лошо от това.

Ричард продължаваше да чете хрониката на Наджа, като в един момент леко плъзна пръсти по следващите знаци на езика на Сътворението, издълбани в камъка.

— Тук пише, че полухората са много по-лоши.