Третото кралство

Двадесет и седма глава

РИЧАРД НАСОЧИ ВНИМАНИЕТО си обратно към символите на стената и зачете нататък в продължение на няколко минути, докато Саманта търпеливо изчакваше. От време на време очите й проследяваха движенията на пръста му, когато се задържаше върху някой особено труден символ в опит да преведе значението му наум.

— Е, какво друго пише? — попита тя накрая, щом търпението й се изчерпа.

Ричард разтърка лицето си.

— Ами, разказва се надълго и нашироко как император Сулакан искал да превърне възможно най-голям брой хора в тази нова раса от нечовеци, в полухората, които съществуват без душа в изопачено времево измерение, за да могат да продължават да се борят за неговите интереси. Освен това възнамерявал да отстрани всяка възможна съпротива пред великия си план, като първо елиминира всеки роден с дарбата, който се опита да му се противопостави.

Саманта го изгледа смръщено.

— За какъв велик план говори тя?

Ричард прочете следващия ред и замълча за миг, за да си даде време да го осмисли. После го прочете още веднъж и се увери, че наистина пише каквото си мисли.

— Е? — подкани го Саманта. — Можете ли да го разчетете, или не?

Ричард въздъхна тревожно.

— Мога да го разчета. Проблемът не е, че не го разбирам, а че не мога да повярвам. Нищо чудно, че хората от Новия свят са били готови да тръгнат на война, за да го спрат.

— Защо, какво пише?

— Пише, че император Сулакан искал да обедини целия свят в нещо, което нарича Народен съюз, който той да управлява еднолично.

Ричард бе воювал със Стария свят заради много подобни деспотични представи за всемирно добро, чиято значимост според някои стоеше над живота на обикновения човек. Въпросното всемирно добро винаги се свеждаше до избор между подчиняването на властта на някой тиранин и жертването за неговата кауза. Насилственото налагане на вярата във всемирното добро предполагаше избиването на всички, които изразят несъгласие, тъй като подобни вярвания не могат да понесат светлината на разбиране, различно от тяхното.

Ричард беше вярвал, че със смъртта на последния император на Стария свят борбата най-сетне е приключила. Ала вече не беше така убеден. Злото винаги изникваше и се мъчеше да унищожи родилото се добро, наложения наново мир или начеващото благоденствие. Подозираше, че докато човешкият род съществува, винаги ще има такива, които да смятат, че техният възглед за по-добър свят налага отстраняването на всеки, изпречил се на пътя им.

Сега ставаше ясно, че древната вражда, започната толкова отдавна от император Сулакан и страшните оръжия, които беше създал, така и никога не е била напълно изкоренена. Някои от тези оръжия, пуснати на свобода в света на живите, преди много години са били затворени зад стени и прегради, където просто са изчаквали да дойде времето да влязат в битка. И така както други прегради се бяха сринали, сега и тази най-после беше рухнала.

— На мен ми се струва, че някой все иска да властва — каза Саманта, докато оглеждаше писанията, недостъпни за възприятията й.

— Няма никакъв спор, така е — съгласи се Ричард и потупа гравираната със символи стена, — но плашещата разлика тук е, че Сулакан е вярвал, че неговата истина превъзхожда самия живот и представлява по-висше дело в името на добруването на всичко съществуващо.

Устата на Саманта леко се изкриви.

— Не разбирам.

— Сулакан си е представял света на живите и света на мъртвите като едно величаво, взаимнообвързано цяло, единство, точно както Милостта представлява едно цяло, едно взаимносвързано понятие. Искал е да обедини света на живите и света на мъртвите под своя власт.

Както го гледаше, докато превежда думите на езика на Сътворението, Саманта поклати глава.

— Това е безумно.

Той я изгледа.

— Напълно съм съгласен с теб, но понякога побърканите са така обсебени, че са способни да повлекат в лудостта си целия свят.

— Не разбирам как нормалните хора биха се повлияли от подобни вярвания.

Ричард въздъхна и изпъна гръб.

— Много често се оказва така, че на побърканите им е по-лесно да привлекат пламенни последователи, отколкото на здравомислещите хора да накарат останалите да се вслушат в разума им. Нерядко хората са по-склонни да вярват на лъжи, отколкото на истини. Лъжите могат да бъдат облечени в по-красиви одежди. Истината, по своето естество, невинаги е много приятна.

На миролюбивите хора не им остава друг избор, освен да се борят за живота си или да попаднат под остриетата на полуделите. В подобна ситуация няма среден път. Няма такова нещо като компромисно решение между цивилизацията и варварството. Цивилизацията неизбежно трябва да се защитава срещу варварите или да им се предаде.

— Значи, такава е нашата роля във всичко това?

Ричард кимна.

— Аз никога не съм имал желание да се бия, да участвам във война, да гледам как добри хора умират или пък на мен самия да ми се налага да убивам. Исках просто да живея мирно и спокойно. Ала други не ме оставиха да водя избрания от мен живот. Битките, които съм предприемал, винаги са били въпрос на оцеляване и стремеж да заживеем в мир, не съм целял да налагам господството си над никого. Така се озовах тук, вместо да се върна в Сърцевинната земя, където съм израснал.

Докосна с пръсти писанията по стената и продължи да говори:

— В случая с хората от Новия свят, изглежда, че те не са приветствали войната и са се опитвали всячески да избегнат конфликта, ала онези от Стария свят не ги е било грижа, че те са искали да живеят в мир. В подобни случаи насилникът взема надмощие, освен ако жадуващите за мир решат да окажат съпротива.

Според Наджа император Сулакан и последователите му са били твърдо решени да създадат всевъзможни оръжия, без значение колко ужасяващи или смъртоносни, за да подчинят онези, които се противопоставяли на замисъла му. Съживените мъртъвци и полухората били точно такива оръжия. Тук обяснява, че крайната цел на Сулакан била да властва от света на мъртвите както над живите, така и над мъртвите.

Саманта закрачи от прекалена възбуда, ала след малко се върна. Настроението й беше станало черно, досущ като косата й.

— Разбирам някой побъркан да започне кавга, виждала съм подобни неща да се случват дори в много малък мащаб сред твърдоглавците тук, в селото, но това, което вие описвате, звучи налудничаво. — Тя заби пръст в слепоочието си. — Луда работа, луда работа!

— Наджа твърди съвсем същото, но също така напомня, че макар замислите му да са били толкова заблудени, неприложими и абсурдни, за каквито немалко хора с широки познания са ги смятали, и макар накрая наистина да са се оказали невъзможни за изпълнение, той е бил склонен да избие безкрайно много невинни души в опита си да постигне целта си, и тъкмо това е било от значение за онези, изпречили се на пътя му — хората от Новия свят.

Тя казва, че той не е имал никакво намерение да прекрати изтребленията, докато животът все още съществувал. Вярвал, че накрая тук, в света на живите, ще останат единствено съживените мъртъвци и легионите от полухора, чиито души той ще управлява завинаги от Отвъдния свят.

— Сигурен ли сте, че това не е бил самият Пазител на Отвъдния свят, събуден от смъртта? — попита язвително Саманта и скръсти ръце.

— Бил е най-обикновен човек — отвърна Ричард. — Един от многото, които по един или друг начин, съзнателно или не, са се обричали на смъртта.

Струва ми се, че просто е бил по-безочлив от повечето умопобъркани. Всъщност Наджа казва, че той вярвал, че причиняването на смърт в такива огромни мащаби е преживяване, надхвърлящо пределите на възприятията.

Саманта рязко вдигна ръце.

— Това звучи толкова откачено, че дори не мога да го проумея. Ала онова, което ме озадачава най-много, е защо хората биха повярвали на този луд и биха водили неговата безумна война. Искам да кажа, та аз дори още не съм пораснала, а разбирам, че това е безумие.

Ричард се извърна от разказа на стената.

— Има колкото искаш хора, които са привлечени от подобен начин на живот. Да следват такъв водач, за тях е позволение да се държат като диваци, да се превърнат в безименни главорези и да вземат каквото са им казали, че им се полага. За някои хора силата и позволението да унищожават другите са опияняващи.

Но въпросът съвсем не е в това. Въпросът е, че Сулакан е притежавал достатъчно мощ, за да причини безмерна разруха и да погуби хиляди животи. Дори да е бил заблуден и намеренията му да са били безумни, той заедно с родените с дарбата в обкръжението му и многобройните му вилнеещи армии са имали силата да завлекат света в мрака на една титанична война.

За щастие, Наджа и останалите хора от онова време явно са успели поне да изградят тази стена и да затворят някои от най-страшните създания на сътворителите на императора. Пределът е защитавал света много време.

Само че, заключени за толкова дълго зад стената, тези полухора в Третото кралство най-вероятно са продължили да се множат през вековете. А сега са плъзнали на свобода в света на живите. И отново се превръщат в проблем.

Саманта скръсти ръце с още по-кисело изражение на лицето.

— Искате да кажете, че се превръщат в наш проблем.

— Наш проблем — съгласи се Ричард. — Единственото, което е от значение сега, е, че творенията на магьосниците на Сулакан от онези древни времена отново са били изтървани на свобода в света. Ако не разберем как да ги спрем, ние ще сме тези, които ще бъдат изтребени.