Третото кралство

Седемдесет и първа глава

СИЯЕЩИЯТ ДУХ НА МЪРТВИЯ император Сулакан замислено разглеждаше заобикалящия ги пейзаж, докато се придвижваха напред.

— Докато говорим за управлението, знаете ли, Господарю Арк, че аз вдъхвах огромно страхопочитание и безгранична вярност у моите поданици? Известно ли ви е, че никога не съм бил предаван от своите?

— Предаван от своите ли? — Ханис Арк започваше да осъзнава, че Сулакан се е завърнал в света на живота с доста неща наум. — Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че никой от близкия ми кръг подчинени… като генерали, главнокомандващи и съветници… не се е опитвал да оспори властта ми, никога не е правен заговор за моето отстраняване.

— И как успяхте?

— Понеже премахвах всеки, който пожелаеше да заеме мястото ми и си въобразеше, че е по-умен от мен. Понякога ги премахвах, защото знаех, че ще им хрумне нещо подобно, още преди те самите да са си дали сметка, че в края на краищата ще си го помислят.

Ханис Арк потърка с палец една от татуировките си, разположена по протежение на показалеца му. Представляваше символ, сигнализиращ за скрита заплаха.

— Ако позволите да добавя още нещо…? — додаде духът, обръщайки поглед към безмълвния Ханис Арк, който беше потънал в размисъл.

— Заповядайте, изкажете се — каза Ханис Арк и направи знак между себе си и Сулакан. — Все пак в това дело споделяме една и съща цел. И двамата се стремим към един и същ изход. Както сам казахте, вие сте придобили богат опит, докато сте управлявали една толкова голяма империя. Ако разполагате с ценен съвет, то аз ще го чуя с най-голямо удоволствие.

Духът изглеждаше доволен.

— Разполагате с човек, който ви снабдява с пророчества.

Ханис Арк се замисли за миг. Немалко хора го снабдяваха с пророчества. Той се намръщи.

— Да нямате предвид Лудвиг Драйър? Моя абат?

Духът извърна поглед назад към извънмерната войскова мощ от отдадени шун-тук, които покриваха скалистия пейзаж и прииждаха покрай каменните остриета, докато ги следваха чинно.

— Тъкмо него. Замисляли ли сте се каква опасност може да представлява той?

— Опасност ли? — Ханис Арк махна пренебрежително с ръка. — Лудвиг Драйър е един нищо и никакъв абат. Нищожество. Дори не работи в цитаделата заедно с мен. Ръководи прашно, старо Абатство далече в планините. И извършва за мен разнообразни услуги.

— И какви точно разнообразни услуги извършва за вас това нищожество?

— Ами понякога го изпращам да ме представлява на срещи по държавни дела. Неотдавна го бях изпратил да осветли владетелите на останалите територии в Д‘Харанската империя за значимостта на пророчеството. Случи се така, че Господарят Рал беше поканил всички владетели в Народния дворец по повод една сватба. Аз имах работа с Бръшлянената дева сплетница — той хвърли поглед към Сулакан — и с вас, разбира се.

Затова изпратих Лудвиг Драйър в Народния дворец на мое място. Беше му възложена задачата да въведе хората от останалите земи в ползите от пророчеството и да положи началото на процеса за привличане на другите управници на наша страна, като се противопоставят на Д‘Харанската империя.

Ала основното му задължение е да ме снабдява с пророчества. Това е неговата работа и дейността на Абатството, което управлява.

Ханис Арк наблюдаваше краля на мъртвите, който известно време повървя в мълчание. Най-накрая изрече каквото му беше на ума.

— А казвал ли ви е някога как събира пророчествата за вас?

Ханис Арк се порови в спомените си в опит да се сети дали Драйър някога му е споменавал нещо конкретно.

— Това е съвсем рутинна работа. Използва селяните, по-умните хора от по-рядко населените райони в провинция Фаджин и Печалните територии, като търси сред тях такива, които притежават поне малко дарба в предсказанията, за да може да им измъкне някакво пророчество. Някои са родени с незначителни способности и получават пророчески видения. Лудвиг Драйър проверява какви пророчества биха могли да предоставят те. Ако открие такива, той трябва да ги предаде на мен.

Господарят Рал винаги е пазил в тайна пророчествата и не е споделял онова, което му е известно. Хората имат право на достъп до тях. Пророчеството не е собственост на малцината избрани. Принадлежи на всички ни.

За разлика от Господаря Рал, аз разбирам и се позовавам на пророчеството. — Той махна с ръка към трупа, който вървеше до него. — Все пак донякъде благодарение на него вие сте отново тук, в този свят. Ако не беше пророчеството, аз надали щях да успея да открия ключа, позволяващ да ви върна от Отвъдния свят.

Понякога на тези простовати селяци им трябва известно поощрение, за да могат да съсредоточат ума си в сложна задача като пророкуването. Той ги притиска по най-различни начини, за да насочи мислите им върху онова, което ние търсим, така че да успеят да направят пророчество, в случай че наистина носят дарбата за това изкуство.

— Значи ги изтезава, за да ги принуди да се съсредоточат.

Ханис Арк сви рамене.

— Е, да, понякога, щом се налага, сигурно го прави. Оставил съм на него да преценява какво е необходимо. Не мога да си губя времето се толкова незначителни въпроси. Оставил съм ги на него.

Той върши работата си много ефикасно. Снабдявал ме е с някои забележителни пророчества. Не чак такива като тези, до които съм се домогвал аз посредством своите по-задълбочени изследвания за всичко това — тук той махна към следващите ги шун-тук, — за да проумея как всичко се напасва в цялото, та да мога да ви призова обратно. Ала въпреки това през годините той ми беше много полезен, тъй като донасяше пророчества, които не само че се оказваха истинни, ами и бяха съвсем навременни и ценни.

Пазя архиви, в които са вписани пророчествата, които той събира. Изпраща ги в цитаделата, където аз ги преглеждам, след което се записват.

Кралят дух се загледа втренчено в редицата ниско надвиснали сиви облаци.

— А знаете ли, че той се меси в света на мъртвите, за да се домогне до тези пророчества?

Ханис Арк се препъна.

— Не… По какъв начин? И как така вие знаете за това?

— Ами, като се има предвид, че обитавам Отвъдния свят, аз съм наясно с онова, което се случва там. Вие, естествено, няма как да разберете, че се случват подобни неща, ала част от моя принос в този съюз е фактът, че тамошните събития са ми известни. Вие сте забелязвали значимите неща тук… някои доказателства или знаци… докато аз бях свидетел на значимите събития там, в онзи свят.

— Да, всичко това беше от взаимна изгода за нас и в бъдеще ще ни осигури дори повече. Ала кажете за Лудвиг Драйър. Какви новини за него бихте могли да носите от Отвъдния свят?

— Той се меси в неща, за които нямате представа. Играе си с пророчествата по начини, за които вие дори не подозирате. Знам го, понеже той използва дарбите си и пуска пипалата си в моя свят, за да извлече тези пророчества.

Ханис Арк кипна от гняв.

— С каква цел?

Кралят дух го изгледа с крайчеца на прозирното си, светещо око.

— С каква цел наистина? Каква причина би имал някой да не каже на господаря си с какво се занимава и по какъв начин го прави… освен ако замисля някой ден да поеме властта в свои ръце.

Ханис Арк усети как напиращата в него ярост изби на повърхността.

Сияещият дух се приведе към него.

— Щом вече съм вдигнат от гроба и духът ми се е присъединил към нас тук, нима наистина имате интерес от абат с магьоснически способности, който заговорничи зад гърба ви? Абат, който замисля да заграби властта ви?

Как изобщо би могъл да ви послужи той, така че рискът да е оправдан? — Кралят посочи зад себе си. — Разполагате с всичко, което ви е необходимо, за да бъде изпълнена всяка ваша заповед. Тези полухора и всички мъртъвци, които можете да съживите, са под ваше командване. Светът ще коленичи в краката ви и ще ви умолява да му заповядате. Защо ви е да допускате наличието на потенциална заплаха в собствените си редици? — Той отново се усмихна. — Защо да се тревожите, че някой ще ви забие нож в гърба?

— Защо наистина — процеди през зъби Ханис Арк.

Винаги бе смятал Лудвиг Драйър за верен поданик, чиито подбуди са единствено да служи на своя господар. Мислеше го за човек, който няма лични амбиции да управлява нещо повече от своето Абатство.

Ханис Арк се вбеси, щом узна, че след като беше предоставил този пост на Лудвиг Драйър и му беше поверил отговорности като тази да го представлява в Народния дворец и да говори с владетелите на другите територии, той беше дръзнал да крои узурпираното на властта му. Запита се какво ли вече е сторил абатът, за да подкопае влиянието му.

Мрачни мисли какво би искал да причини на Лудвиг Драйър изпълниха съзнанието му. Напомни си, че все пак беше възможно всичко това да не е истина. Сулакан може би бъркаше.

Ала какво значение имаше? Лудвиг Драйър вече не му беше необходим, а Сулакан беше напълно прав, че заплахата или потенциалната такава трябва да бъде унищожена.

Кралят дух посочи назад към легионите от полухора, които изпълваха околността и се движеха безшумно като сенки по тяхна команда.

— Не се нуждаете от всички тях тук с нас, за да постигнете целта си. Оставите ли повечето, ще е предостатъчно. Щом стигнем там, накъдето сме се отправили, ще съживим толкова мъртъвци от катакомбите, криптите, гробниците и гробовете, колкото са ни необходими. Ще разполагаме с всички ходещи трупове, от които бихме имали нужда, за да постигнем онова, към което сте се устремили. Подобна сила не би могла да ви предаде. На практика ще имате неограничена армия, която ще следва заповедите ви, без да пита или да се мае. Ще управлявате, без да срещате съпротива.

Ханис Арк също хвърли поглед на стълпилите се зад тях полухора.

— Освен онези, които ще пратим да изядат пленниците, трябва да изпратим част и в Абатството.

Кралят дух кимна.

— Така да бъде.

После се извърна леко, вдигна ръка и с два пръста привика неколцина от тях, за да предаде заповедите.

От опит Ханис Арк знаеше, че те ще бъдат повече от нетърпеливи да се освободят от поводите си и да превземат Абатството, както и да нападнат и изядат пленниците долу, в пещерите.

Съживеният крал дух се оказваше много по-полезен, отколкото Ханис Арк някога си бе представял. До този момент не бе срещал по-равностоен нему по непоколебимост, решителност и безпощадност съмишленик.

Съвсем скоро те щяха да променят света по свое усмотрение.