Третото кралство

Двадесет и втора глава

— НО МАЙКА МИ И БАЩА МИ отидоха да предупредят Съвета на магьосниците. Така казаха. — Саманта изглеждаше объркана, а погледът й се стрелкаше насам-натам. — Казаха, че Съветът на магьосниците в Кулата отговаря за Северната стена. Така ми обясни майка ми… че трябва да отиде в Магьосническата кула и да извести онези, които ще знаят какво да сторят.

Ричард тепърва започваше да осъзнава колко изолирано от останалата част на Д‘Хара е село Стройза, и то не само поради отдалечеността си, но и поради липсата на сведения за външния свят. Изпита жал към тези хора, които вярваха, че изпълняват жизненоважното поръчение на магьосници, които вече не съществуваха.

Той разпери ръце състрадателно.

— Съжалявам, Саманта, но в Магьосническата кула няма никакъв Съвет. Имало е, но това е било преди много време. В Кулата вече няма Магьоснически съвет, а и никъде другаде, като стана дума за това.

Вече не е като преди. Тези от притежаващите дарбата, които са родени магьосници, вече се срещат изключително рядко. В днешно време не са останали много. Аз съм един от онези, които са родени с тази дарба, но съм отгледан, без да знам нищо за това, така че, опасявам се, не съм вещ по въпроса.

Дядо ми е Първи магьосник и знае невероятно много за неща като историята на магьосниците в Кулата, но той изчезна. Ако успея да намеря него и останалите, вероятно той ще може да ти каже повече.

Макар че Зед сигурно знаеше наистина много за историята на Съвета на магьосниците, Ричард не вярваше да знае нещо за някаква Северна стена на такова забравено от духовете място.

Достигнала до прага на паниката, Саманта сграбчи с юмруци кичури от черната си коса. Погледна през отвора в каменната стена, сякаш търсеше отговори. Изглеждаше така, все едно иска да изтръгне косата си от корените. Той виждаше как целият й свят, житейският й дълг, се разпада на парчета.

Положи ръка на рамото й.

— Успокой се, Саманта. Поеми дълбоко дъх, а после ми разкажи какво се случи след това.

Тя кимна и преглътна в опит да успокои дишането си.

— Хора от селото намериха тленните останки на баща ми недалеч оттук. Открили са вещите на майка ми — пътната й чанта и припасите, — разпръснати по земята наоколо. Казаха, че имало следи от влачене, по които личало, че се е борила. Нашите хора не са успели да я намерят. Теренът бил скалист и не са могли да проследят дирите им.

След това си давах сметка, че щом в Северната стена има пробив, а аз съм единствената останала притежателка на дарбата, всичко зависи от мен. — Тя рязко вдигна ръце. — Но не знаех как да стигна до тази отдалечена Магьосническа кула. Не знам дори къде се намира, освен че май е някъде далеч на запад. Още не бях научила нещата, които и сега дори ми предстои да разбера. Не знаех какво да сторя.

Тя вдигна поглед към него.

— За щастие, се появихте вие. Не знам дали е съвпадение, или съдба, или пък самите добри духове са се намесили и са ви изпратили тук, когато най-силно се нуждаех от вас.

Ричард й хвърли кос поглед.

— Не вярвам много в съвпаденията.

— Е, аз знам само, че вие сте този, който е трябвало да го чуе — особено щом ми казвате, че вече не съществува Магьоснически съвет. В крайна сметка сам казахте, че притежавате такава дарба.

Ричард изпъшка тежко.

— Аз не съм толкова сигурен.

— А аз смятам, че всичко се е наредило така, защото вие сте избраникът.

— Избраникът. — Ричард я изгледа скептично. — Радвам се, че мислиш така. Аз не съм толкова сигурен.

Раменете й леко се отпуснаха и тя въздъхна дълбоко.

— Аз съм.

Веждата му скочи.

— Не смяташ ли, че ако аз бях „избраникът“, щях да знам поне мъничко за всичко това? Не съм чувал и дума. Дори за Печалните територии за пръв път чух наскоро.

— Вие сте убили Джит. Само вие сте били способен на това. Само човекът, от когото се нуждаем, е можел да го стори.

Подразнен, той махна към кръглия отвор.

— Добре, но аз не знам абсолютно нищо за тази Северна стена. За пръв път чувам за нея. Убих Джит, защото беше заловила Калан, след което хвана и мен, и ако не бях го направил, тя щеше да отнеме живота и на двама ни. Исках единствено да оцелея, да оживея. Нямаше нищо повече. Убий или умри.

Ричард замълча, когато през ума му мина една мисъл. Зачуди се защо Джит си е направила целия този труд да примами тях двамата на първо място.

В началото беше пипнала Хенрик и му беше направила някакво заклинание. Безпомощен пред силата и волята й, той беше изпратен от нея с мисията да зарази с окултната й магия Ричард и Калан, за да може да ги накара да отидат при нея в покрайнините на Кхарга. С пресметливостта на заклинанието си Бръшлянената дева беше успяла да прилъже Калан в бърлогата си и да я плени. Това от своя страна беше привлякло Ричард към нея.

Веднъж щом се замисли, той не можеше да си представи в действителност как тя, като се има предвид, че обитаваше онова затънтено, изоставено блато, някак би могла да узнае нещо за него и Калан, които живееха в далечния Народен дворец. В това нямаше никакъв смисъл, освен ако просто беше търсила възможност да срази някой водач и случайно беше попаднала на Ричард и Калан.

Освен ако някой друг имаше причина да го иска и изначално й беше наредил да го стори.

— Така е с всички нас — обади се Саманта. — Ние всички просто се мъчим да оцелеем.

Той прогони от ума си разсейващите мисли за подбудите на Джит и се върна към настоящия проблем. Саманта все още го гледаше в очакване.

— Разбирам те, но това не означава, че аз съм този, от когото се нуждаеш, за да ти обясни цялата тази работа със Северната стена. Както ти казах, никога не съм чувал за нея.

— Е, вие сте Господарят Рал — каза тя простичко. — За мен това ви прави даже по-важен от някакъв си Съвет на магьосници. Вие управлявате цялата Д‘Харанска империя, нали? Тази земя е част от вашата империя.

Макар и неохотно, Ричард трябваше да се съгласи с този й довод.

— Предполагам, че си права относно това, но то не е достатъчно да ме превърне в човека, който ти трябва, за да узнаеш за Северната стена.

— Но това е само малка част от всичко. Главната причина е, че вие сте от онова място отвъд Северната стена.

Ричард опря ръце на хълбоците си и сведе поглед към дребното момиче. Постара се да не изглежда намръщен. Помисли си, че надали е много успокоително едър мъж, при това Господарят Рал, да стои надвесен над нея.

— Аз съм от Сърцевинната земя — каза и посочи с палец зад себе си на запад. — Това е малко място в Западната земя, на другия край на Средната земя. Много далеч от тук. Не съм отнякъде отвъд Северната стена.

— Друго имам предвид — спокойно каза тя, все едно той беше някой невежа, а тя се мъчеше да прояви търпение.

Проявяваше онази вбесяваща черта у магьосниците да говорят със заобикалки и загадки, което неизменно го караше да се чувства глупав. Преди беше приемал, че подобно поведение е плод на годините и мъдростта. Но сега виждаше, че не е бил прав. Тази магьосническа природа се разкриваше у Саманта въпреки невръстната й възраст, подобно на цвета на косата или дребното й телосложение. Дразнеше го, защото го караше да се чувства малко тъп.

— Като казвам, че сте от онова място, нямам предвид, че сте израснали там — заобяснява тя търпеливо, щом видя, че той не схваща какво иска да каже. — Имам предвид, че принадлежите там… ами, в душата си. Вие принадлежите на това място. — Тя наклони глава, сякаш да попита дали най-после е разбрал.

Не беше.

— Принадлежа на мястото? Кое място?

— Третото кралство.

— Третото кралство ли?

— Да — отвърна тя и само кимна, явно смятайки, че това изяснява всичко. — Милостта описва реда, по който трябва да съществува всичко.

— Саманта — той се опитваше да остане спокоен, — не разбирам какво искаш да кажеш.

— В Милостта са представени две кралства, нали така? Кралството на живота, което започва с вътрешния кръг, и кралството на смъртта, което започва с външния.

— Какво тогава е това Трето кралство?

Тя се надигна на пръсти и посочи навън през отвора.

— Това е Третото кралство, намира се отвъд Северната стена, която го е пазела затворено толкова време, още от дните на древната война.

Ричард беше преживял години на мъка, страдание и нещастие заради тази война. Това беше война, която така и никога не беше приключила напълно. Древната вражда беше избухнала с нови сили, за да роди нова война, която беше причинила нечувани терзания и беше отнела живота на стотици хиляди. Но тези войни, както древната, така и новата, най-сетне бяха свършили. Той ги беше довел до край веднъж завинаги.

Ричард хвърли поглед към отвора, след което отново се обърна към Саманта.

— Как може някое място да има отношение към Милостта?

— Не, не разбирате. Не е същинско място. Макар че, от друга страна, е…

— Хем е място, хем не е. — Полагаше усилия да се владее и да не повишава глас. — Саманта, ако ще ти помагам, трябва да се изразяваш по-ясно.

— Съжалявам. — Тя отметна коса, пое дъх, вдигна двете си ръце и започна отначало. — Третото кралство не е част нито от кралството на живота, нито от кралството на смъртта.

Вдигна първо едната, после другата ръка, сякаш за да покаже как царствата съществуват в равновесие. После събра длани.

— Третото кралство представлява другите две, заедно, на едно и също място, в един и същ момент.

Ричард усети как го полазват тръпки от ръцете до тила.

— Това е невъзможно.

В същия миг го споходи неприятна мисъл. В миналото беше дръзнал да навлезе в Отвъдния свят, за да стигне до Храма на ветровете, който беше запратен там, за да бъде опазен по времето на древната голяма война. Той представляваше животът, но се намираше в света на мъртвите. Така животът и смъртта съществуваха на едно и също място, по едно и също време.

Когато срещна Калан за пръв път, тя беше дошла да търси помощ отвъд границата, която разделяше Западната земя от Средната земя. Тази граница, която разполовяваше техния свят, подобно на пукнатина, представляваше пролука към Отвъдния свят. Той беше прекосил тази граница заедно с нея.

Така че по някакъв начин осъзнаваше, че такива неща са възможни. Безспорно са голяма беля, но са възможни.

Отново се обърна към отвора, но този път се загледа в символите, които го обрамчваха, а не в изгледа към самата отдалечена долина. Изследваше знаците и разчиташе значението им наум, проучвайки цялостната съвкупност от елементи. Чак тогава за пръв път видя, че преводът им гласи „третото кралство“.

Назоваваха онова, което разкрива отворът.

Когато първоначално беше видял заобикалящите го символи и беше разчел онези от тях, които носят значението „кралство“, той беше предположил, че останалите съставят просто името на някое древно кралство. В крайна сметка нима сегашната Д‘Хара някога не беше съставена от много различни кралства?

Саманта се пресегна и заби пръст в гърдите му.

— Вие носите едновременно живота и смъртта в себе си. В този момент вие не принадлежите нито към света на живите, нито към света на мъртвите. В този момент вие принадлежите на двете места. У вас има и живот, и смърт, както и у Майката Изповедник. Ако докосването на смъртта не се премахне, то ще ви завладее и вие ще умрете. Ала засега вие носите живота и смъртта в себе си.

Ричард се взираше в нея.

— Тъкмо затова казвам, че принадлежите на онова място. — Без да сваля очи от него, тя посочи с пръст отвора, насочен към далечината. — Вие принадлежите на Третото кралство отвъд Северната стена.