Тридесет и втора глава

— ВИЕ СТЕ ОНЗИ, който носи смърт? — Саманта го изгледа изпод вежди. — Вие сте този, за когото се предполага, че трябва да сложи край на пророчеството? Ама те сериозно ли го мислят?

Ричард все още се взираше в символите, вече без капка съмнение, че е вникнал в смисъла им. Нямаше никакви колебания относно правилния им превод.

— Така е написано.

Имаше време, когато би се разстроил, ако прочете какво други хора си мислят, че представлява той, какво трябва да стори, какво е предопределен да направи или следва да извърши. Често обаче в подобни думи се криеше напълно различен смисъл от първоначалното впечатление, което създаваха, затова реакцията му при такъв род новини вече беше по-овладяна от преди.

И все пак изписаното на стената на езика на Сътворението, същия онзи език, който използваше и древната машина за знамения, която беше открил, заровена дълбоко в Народния дворец, беше, меко казано, обезпокоително.

Саманта закрачи умислено из помещението. След малко се върна и застана близо до него. Макар да беше млада, присъщата на чародейката в нея хапливост изплува на повърхността.

— Как, в името на духовете, може да се сложи край на пророчество? И откъде накъде вие ще трябва да правите подобно нещо? Наджа не дава ли обяснение?

Ричард поклати глава.

— Тя твърди само, че са разполагали с изключително много забележително талантливи магьосници, които трескаво са търсели начин да отстранят заплахата от полухора и бродещи мъртъвци. Ала магията, с която си служел врагът, била твърде мощна, а те не я разбирали достатъчно добре, за да могат да й се противопоставят. Нямало никакво съмнение обаче колко голяма била опасността.

Казва, че ако са знаели как да премахнат заплахата, щели са да го сторят. Ала тъй като не са разполагали с решение, нито пък са можели да се доберат до онзи, който носи смърт, както се казвало в пророчеството… че те дори не знаели как да го открият… в крайна сметка единственото, което са могли да сторят, е да издигнат стена и да затворят тези призовани в света на живите оръжия отвъд нея, докато не настъпи моментът, когато Съветът на магьосниците ще успее да намери изход или онзи, който носи смърт, ще се появи и ще направи необходимото.

Продължава нататък с това, че ужасяващата задача да унищожат заплахата, която тези призовани оръжия представляват, за съжаление накрая ще се падне на хората, които ще се изправят срещу тях някой ден, когато Пределът рухне. Когато настъпи моментът, казва Наджа, на тях ще им се наложи, или по-скоро на носителя на смърт ще му се наложи да разбере как безвъзвратно да обезвреди това зло.

— Как е възможно да са знаели, че подобно нещо е възможно…

Искам да кажа, да се сложи край на пророчеството? Откъде им е хрумнала такава идея? Какво ги е накарало да вярват, че отговорът се крие там? Защо са толкова уверени?

Ричард положи пръст върху гладката стена и проследи текста, докато превеждаше сложната плетеница от символи и знаци, издълбани в камъка, за да може да предаде същината му на Саманта.

— Целта на разказа й не е била да обясни точно това. Въпреки всичко между другото споменава, че са разбрали, че е възможно, от сведения, предшестващи звездната смяна.

Саманта отново се взря в него.

— Какво означава звездна смяна?

— Нямам ни най-малка представа.

— Но вие трябва да знаете.

Ричард я изгледа отвисоко.

— И защо трябва да знам?

— Вие сте Господарят Рал. Вие сте магия срещу магията. — Тя размаха пръст към символите, които той тъкмо беше превел. — Сам казахте, че написаното ви посочва за избраник, точно както през цялото време аз знаех, че сте единственият. Затова трябва да знаете.

Ричард въздъхна.

— Ще ми се да беше така, Саманта, но се опасявам, че грешиш.

— Господарю Рал — каза тя със същата онази зряла напрегнатост, която успяваха да извикат единствено магьосниците, — смятате ли, че онова, което всъщност има предвид Наджа, онова, което казва в действителност тя, е, че той… че вие… можете да премахнете полухората и вдигнатите от гроба мъртви… чрез унищожението на самия свят на живота? Тоест като донесете смърт на всичко и всички? Мислите ли, че твърди, че вие сте избраникът, онзи, който носи смърт… който е предопределен да сложи край на света на живите?

Ричард се почеса по челото и й хвърли поглед с крайчеца на окото си.

— Тя казва да се сложи край на пророчеството, не на самия живот.

— Може би се е страхувала да го изрече на глас. — Саманта махна към стената. — Да де, ясно ви е какво искам да кажа, да го напише.

В крайна сметка пророчеството се отнася за бъдещето, нали? Значи, като твърдиш, че на пророчеството трябва да бъде сложен край, казваш, че трябва да бъде сложен такъв и на бъдещето, не смятате ли? Как е възможно да съществува живот без бъдеще? Ако няма бъдеще… ако онзи, който носи смърт, премахне бъдещето… значи няма да съществува и живот.

Както вие обяснихте преди, светът на живите се обуславя от времето. Ако няма бъдеще, значи времето спира, нали така? А ако времето спре, спира да съществува и светът на живота.

Ричард задълго се вгледа в нея.

— В думите ти има известно основание, признавам.

— И тогава какво? Всички да се считаме за мъртви? Безумният план на Сулакан най-сетне ще бъде осъществен и ще сложи край на света на живите. И това трябва да бъде сторено от вашата ръка?

Ричард приклекна, обгърна нежно крехките й рамене и й се усмихна леко за кураж.

— Макар думите ти да са донякъде разумни, има и нещо друго.

— Какво друго? Според онова, което казва Наджа, по един или друг начин бъдещето, времето, а съответно и самият живот скоро ще престанат да съществуват. На мен ми се струва пределно ясно, че времето на всички ни е изтекло. Какво друго може да има?

— Ами, за начало, всичко това е обвързано с пророчество, а пророчествата рядко се проявяват така, както ти се струва, когато ги прочетеш. Виждал съм как едни от най-злокобните знамения се оказват съвсем незначителни събития, които просто са звучали тежко. От друга страна, съм бил свидетел как безобидни на вид пророчества са ни докарвали до ръба на унищожението.

Някои от най-страшните пророчества за всички времена са се крепели на лъжливи насоки, отдавна останали в миналото заради някое съдбовно събитие, което кротко е отвеждало хората в друга посока векове преди някой да разбере за това. Случвало се е така, че доста хора, много от които родени с дарбата, през целия си живот са се тревожели за нещо, което в действителност било отдавна изоставено разклонение на пророчеството. И това тук може да е такова. В миналото, докато хората са се безпокоели за такива стряскащи на вид предупреждения, пророчества, които далеч не са звучали като повод за някакво притеснение, всъщност са се оказвали истинската заплаха.

— И как това ни помага тук и сега?

— Това, което се опитвам да ти обясня, е, че е погрешно да обосноваваш страховете си и да градиш решенията си въз основа на пророчества. Наджа говори за пророчество. А те почти никога не се оказват такива, каквито звучат.

— Но как е възможно това? Това звучи напълно ясно.

— Ами например представи си, че според някое пророчество, ако утре излезеш, ще се намокриш. Това звучи ли ти изключително опасно? Би ли се разтревожила?

Саманта сви рамене.

— Не особено, не.

— Ами ако се окаже, че истинското му значение е, че ако излезеш, някой ще ти пререже гърлото и дрехите ти ще се измокрят, защото ще се пропият с кръвта ти?

Ръцете й инстинктивно обгърнаха шията.

— Ах. Разбирам какво искате да кажете.

— Обикновено хората приемат, че написаното пророчество е истинското пророчество, но това не е така.

— Нима? Аз си мислех, че пророчеството си е просто пророчество.

— Пророчеството е предназначено за пророците на бъдещето, които да доловят значението му посредством предизвикани от думите видения. Написаното слово не е самото пророчество. То представлява своеобразен катализатор, който е предназначен за други пророци. Често думите целенасочено забулват истината зад маската на пророчество. И тъй като пророците вече не се срещат често, същинското разбиране на знаменията в по-голямата си част е изгубено.

Саманта въздъхна дълбоко.

— Не съм си давала сметка, че е толкова сложно. Струва ми се, че донякъде виждам какво имате предвид, но не разбирам как така не се предполага да се тревожим, че онзи, който носи смърт, трябва да сложи край на пророчеството. Тази част ми се струва доста ясна.

— Само защото звучи ясна, не значи, че наистина е такава. Научих се да не се оставям пророчеството, или страхът от него, да ме направлява. По-добрият вариант е да вземаш разумни решения, а пророчеството е просто едно от нещата, които трябва да се имат предвид. Неопитните в знаменията хора често попадат в капана да ги приемат за напълно ясни и да се оставят те да ръководят действията им. Майка ти с право те е учила да не им обръщаш чак толкова голямо внимание.

— Ала все някога трябва да се оказва важно. — Тя посочи към стената. — В края на краищата Наджа си е направила целия този труд, за да ни предупреди за Предела и за онова, което е отвъд него. Очевидно са изградили Стройза тук за нас, за да бъдем пазители и да го наблюдаваме. Всички нейни предупреждения се свеждат до това пророчество… а по нейно време е имало предостатъчно пророци. Тогава вероятно са знаели, че е важно, иначе нямаше да рискуват толкова много, за да оставят това съобщение тук за слагане на край на пророчеството.

Ричард огледа още веднъж пространните надписи.

— Може би имаш право, но също така може да означава нещо съвсем различно, което още не разбираме. В крайна сметка самото пророчество не е изписано тук, виждаме само част от него.

Саманта изкриви уста.

— Не зная, Господарю Рал. На мен ми звучи така, сякаш ни казва… казва на вас… да направите нещо във връзка с онова, което се намира отвъд Предела, в който сега има пробив.

Ричард стоеше с лице към стената, отпуснал лявата си длан на ефеса на меча. Погледът му се плъзгаше по древните символи, старателно издълбани в каменната стена.

— Има известна доза истина. Но това не е задължително обвързано с пророчеството, ами със самата заплаха.

— Ала вие казахте, че пророчеството ви е назовало като „онзи, който носи смърт“. — Саманта разпери ръце разстроена. — Съжалявам, Господарю Рал, но не разбирам. За мен в цялото това нещо няма особено голям смисъл.

Ричард кимна.

— Знам. Но често истината е по-сложна. Затова толкова много хора бъркат истината с пророчеството.

— Тогава какво да мислим за хрониката на Наджа? Искам да кажа, някои части от нея, като тази за края на пророчеството, за мен са доста объркващи. Ала онези трупове, които дойдоха тук и избиха толкова много хора, си бяха съвсем истински. — Тя посочи към светлината, идваща от отвора. — Това е най-важното. Не съм сигурна за всичко онова, което се е случило по времето на Наджа, но знам какво се случва сега. Това тук помага ли ни, или не? Какво следва да направим? Какво ще направите вие за Предела, пробива в него и края на пророчеството?

Ричард плъзна поглед по разказа на Наджа за тази древна война, след което отиде до отвора, който гледаше към Предела, издигнат пред Третото кралство; стена, която беше стояла там в продължение на почти три хиляди години и беше удържала неописуемо зло. Стена, която сега се беше пропукала.

— Ще направя това, което си мислех, че никога няма да ми се наложи да сторя отново.

— И какво е то? — попита тя, загледана в безмълвно взряното му в мрачното утро лице.

Ричард издърпа леко меча си с няколко сантиметра, за да се увери, че е чист, след което го пусна обратно в ножницата.

— Отивам на война.

— На война ли отивате?

— Да, на война с един луд, който е мъртъв от три хиляди години — каза Ричард и пое към изхода.

Загрузка...