Третото кралство

Втора глава

КОЛКОТО И ДА БЕШЕ обезсърчен и ядосан, че не успява да накара мистериозната си дарба да откликне, за да помогне на двама им с Калан, Ричард знаеше, че няма време да се мъчи да открие причината. Вместо това прибягна до онова, на което можеше да разчита — инстинктите си и натрупания опит.

Докато мъжете му налитаха, той се мяташе лудешки, като се стараеше да не им позволи да го приклещят и да го подчинят със сила. Легнал на земята, притиснат от тежестта на нападателите си, той безспорно беше в неизгодно положение, но знаеше, че това няма да му попречи да стори всичко по силите си, за да ги отблъсне.

С обезумели погледи двамата мъже се хвърлиха върху него, за да го притиснат към земята. В същото време се мъчеха да впият зъби в плътта му. Ричард беше чувал за хора, които са били нападани и изяждани от мечки. Мъжете, метнали се върху него, му напомниха за безпомощността, която навяваха тези разкази, но този път придружена от непозната до момента, страховита човешка злост.

На няколко пъти зъбите им се впиваха в кожата му, но всеки път Ричард успяваше да се отдръпне рязко, да се извие или да забие лакът в тях, преди да успеят да го захапят така, че да откъснат парче от плътта му. Не разбираше защо не искат просто да го пронижат смъртоносно. И двамата носеха ножове, пък и неговият меч беше тяхно притежание.

Изглеждаха така, сякаш знаеха какво искат да сторят, но неопитността им пречеше на успеха, който иначе биха постигнали. Въпреки това отчасти сполучливите им опити му нанасяха зеещи, ужасяващо болезнени рани, от които шуртеше кръв. Тъй като бързо се изморяваше да се бори под тежестта на двамата мъже, а и изпитваше немощ от загубата на кръв, Ричард си даваше сметка, че рано или късно начинанието им ще се увенчае с успех.

Незнайно защо, между опитите да отхапят части от плътта му, мъжете спряха, за да изгълтат кръвта, сякаш умираха от жажда и не искаха да оставят и капка от нея да изтече и да попие в земята. Поне прекъсването на хапането, за да се домогнат до кръвта, даде възможност на Ричард да си поеме дъх.

Обезверен, задето не успява да вземе надмощие над него, по-едрият мъж опря предмишница в гърлото му и се отпусна върху него с цялата си тежест. Ричард се бореше да си поеме въздух, докато се мъчеше да се изплъзне от хватката на ръката, притиснала гърлото му. Беше ужасяващо усещане и двамата мъже да са върху него и да се опитват да го разкъсат със зъби, а той да не може да помръдне, камо ли да ги отблъсне.

Тъй като едрият се беше отпуснал с цялата си тежест, ръката му изведнъж се хлъзна в кръвта. Той политна напред и му се наложи да се подпре с другата ръка на земята, за да запази равновесие. Мигновено, с подновена от страха и отчаянието сила, Ричард измъкна своите окървавени ръце изпод надвесения над него човек и прехвърли едната през главата му.

После блъсна с лакът неговата ръка встрани. Загубил опора, онзи залитна и се изсули още по-напред. Ричард изви гръб в дъга и в същия миг вдигна колене, като по този начин принуди мъжа да се обърне по гръб. Щом като най-сетне му се откри възможност да упражни натиск, Ричард здраво омота въжето, привързващо китките му, около врата на мъжа.

С последни капчици сили той опъна грубото въже и го използва като гарота, за да удуши исполина.

Хванат неподготвен, човекът нямаше време да си поеме дъх, преди Ричард да вземе надмощие. Той изпъшка, докато настойчиво се бореше за въздух, и отчаяно се вкопчи в ръцете на Ричард. Ноктите му раздираха плътта, но от цялата тази кръв кожата му беше твърде хлъзгава и мъжът не успяваше да го сграбчи и да се освободи. Тъй като не можеше да се измъкне от хватката, той се пресегна и се опита да издере лицето на Ричард или да му избоде очите, но целта оставаше далеч от обсега му и пръстите улавяха единствено въздуха.

Дребният мъж се втурна да помага на другаря си. Той също се опита да издърпа ръцете на Ричард далеч от тялото му, но не успя да намери място, където да впие пръсти под здравата хватка. Ричард, който се бореше за живота си, беше приклещил първия мъж смъртоносно.

Неспособен да разхлаби хватката му, другият мъж заудря с юмруци ръцете му, за да го накара да пусне едрия. Обзет от ярост, Ричард почти не усети ударите.

Разбрал, че усилията му не дават резултат, мъжът бързо си даде сметка, че трябва да опита нещо друго. Докато крещеше на спътника си да не се предава, заби юмрук в лицето на Ричард. Но понеже той беше придърпал грамадния мъж близо до себе си, онзи не можеше да нанася преки удари. На няколко пъти, докато му крещеше да го пусне, юмрукът му отскочи от челюстта на Ричард.

Самият той нямаше никакво намерение да го пуска. Направеше ли го, това щеше да означава сигурна смърт.

Исполинът се задушаваше и се гърчеше неистово, ръцете му се мятаха във всички посоки, мъчейки се да сграбчат нещо, каквото и да е, което да му помогне да се измъкне или поне да си поеме въздух. Зарита с крака, за да уцели пищялите на Ричард. Но той сви колене и се прикри. По-голямата част от ритниците на сляпо попадаха на земята, а онези, които го достигаха, не бяха достатъчно в целта, за да му навредят. Като скърцаше със зъби от усилието, Ричард изви мъжа още по-назад, за да се увери, че онзи не може да го достигне с петите си. В следващия миг видя над него да надвисва юмрукът на другия мъж, а в него да проблясва острието на нож. Доколкото можеше, издърпа човека, когото душеше, върху себе си, за да се предпази от острието. Не знаеше дали ще успее, но това беше единственото, което можеше да направи.

Изведнъж се чу силен звук от изхрущяване на строшена кост. Мъжът се поколеба, докато се мъчеше да се извърне. Скоро последва още един, по-рязък звук. След третия бликналата кръв го обля.

Човекът изпусна ножа и се строполи върху другия, когото Ричард душеше.

Самият той не беше сигурен какво се беше случило, но не възнамеряваше да отпуска хватката си, за да разбере. След като вторият мъж вече не се бореше с него, той можеше да съсредоточи всичките си усилия върху неотложната задача. Движенията на едрия човек вече се бяха забавили и отслабнали, тъй като той не просто не можеше да си поеме въздух, ами и притокът на кръв към главата му беше затруднен.

Ричард крещеше от ярост, за да вдъхне сили на изтощените си от болка мускули. Щом мъжът започна да се съпротивява по-вяло, той бързо смени хватката, като прехвърли ръка през врата му и го впримчи в ключ. После изви главата му с всички сили. Под капките на слабия дъжд, когато най-накрая усети съпротивлението, той се дръпна леко, за да събере допълнително сили, след което с още по-голяма мощ рязко прекърши врата на мъжа. В този момент най-после го чу как изпуква. Тялото на мига се отпусна.

Заслепен от гняв, Ричард продължи да го души, макар онзи да беше спрял да се бори.

Една ръка внимателно се пресегна и успокоително докосна издутите мускули на ръката му.

— Всичко е наред. Мъртъв е. И двамата са мъртви. — Гласът беше на непозната жена. — В безопасност си. Вече можеш да го пуснеш.

Все така задъхан от умора и гняв, Ричард примигна и вдигна поглед към няколко скрити в сянката лица, които се бяха скупчили около него.

Не бяха войници. Обикновените им дрехи го наведоха на мисълта, че сигурно бяха селяни. Две жени и двама мъже се надвесиха над него. Зад четиримата се бяха свили още неколцина. Те също имаха вид на селяни.